Определение № 388 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3560/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Т., подадена чрез пълномощника адв.Т. С.-Ш., против решение № 189/14.03.2025г., постановено по въззивно гр.дело №115/2025г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното решение, след потвърждаване на решение № 135/10.12.2024г. по гр.дело № 79/2024г. на Районен съд-Средец, са отхвърлени исковете на касаторката по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, предявени против Община Средец - за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 3183/22.12.2023г. на кмета на Общината; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в община Средец, функция „Социални дейности и здравеопазване“ и за осъждане на ответника да й плати обезщетение в размер 8 713,36 лева за времето, през което е останала без работа, считано от датата на уволнението 28.12.2023г. до 30.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон-чл. 329 КТ, на съдопроизводствените правила-чл. 172, чл. 235, ал.2 и чл. 236 ГПК и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 3/16.01.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 310/16.04.2010г. по гр.д.№333/2009г. по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът да изследва дали приетите от работодателя критерии съответстват на законовите такива; 1а. Необходимо ли е приетите критерии да осигуряват реално оценяване на професионалните качества и квалификации на работника, при въведени възражения в тази насока; 1б. Допустимо ли е да не се извършва реално сравнение на оценяваните служители, а вместо това като критерий да се използва съответствието на образованието на оценяваното лице с длъжностната характеристика; 1в. Законосъобразен ли е подборът след като е установено незаконосъобразно приложение на един от критериите и какви са правните последици от това. Твърди противоречие с ТР № 3/16.01.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, с решение № 819/21.10.2009г. по гр.д.№2536/2008г. на І ГО и с решение № 32/18.03.2010г. по гр.д. № 2249/2008г. по въпросите: 2. Следва ли да бъде извършена реална съпоставка на трудовата дейност на оценяваните лица и оценката им следва ли да почива на конкретни обстоятелства от трудовата им дейност; 2б. Длъжен ли е работодателят да посочва и докаже наличието на конкретни факти и обстоятелства относно квалификацията и работата на уволнения работник и останалите лица, заемащи същата длъжност; 2в. Непосочването на такива конкретни факти и обстоятелства води ли до невъзможност за съда да извърши реална преценка по критериите за подбор, съгласно чл. 329 КТ. Поставя и въпросите: 3. Трябва ли критериите за оценка да са ясно и предварително определени от работодателя; 3а.Законосъобразно ли е комисията по подбора сама да определя разширително кои професии попадат в сферата на оценяването, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/16.01.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, както и с определение № 50045/27.01.2023г. по гр.д. № 1805/2022г. на ІV ГО на ВКС. Счита, че по процесуалноправните въпроси: 4 Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК; 4а. Необходимо ли е да бъде извършен анализ при противоречие в показанията на свидетелите и по какъв начин; 4б. Длъжен ли е съдът да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудово правоотношение с работодателя и как се извършва тази преценка; какъв следва да е подхода на съда; кои обстоятелства имат отношения към нея и от какво следва да се ръководи, за да бъде изключено заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му; 4в. Наличието на писмени доказателства, които изцяло кореспондират с показанията на свидетел, следва ли да разколебаят и да поставят под съмнение обективността на друг свидетел, решението противоречи на решение № 176/28.05.2011г. по гр.д. № 759/2010г. на ІІ ГО, решение № 700/28.10.2010г. по гр.д. № 91/2010г. на ІV ГО, решение № 140/23.03. 2010г. по гр.д. № 4755/2008г. на ІІ ГО и решение № 131/12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013г. на ІV ГО. Не на последно място според касаторката решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил закона в неговия противоположен смисъл, при явна необоснованост и в нарушение на правилата на формалната логика, без да съобрази, че ищцата е изпълнявала работа в пъти повече от останалите служители, според заключението на приетата съдебно-техническата експертиза. Ответникът по касационната жалба-Община Средец, представлявана от кмета инж. К., чрез пълномощника адв.И. К., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ. От фактическа страна въззивният съд е установил, че ищцата е работила при ответника по срочен трудов договор от 01.10.2015г. на длъжността „счетоводител, функция „Социални дейности и здравеопазване“; със споразумение № 323/01.04.2016г. договорът е преобразуван в такъв за неопределено време за същата длъжност. На 03.10.2022г. между кмета и създадената в Общината синдикалната организация към КНСБ е сключен Колективен трудов договор, със срок на действие две години. На 13.11.2023г. кметът уведомил Синдикалната организация за намерението си да проведе процедура по съкращаване в щата във Функция „Социални дейности и здравеопазване“ на длъжността „счетоводител“; на 20.11.2023г. Синдикалната организация дала становище, че не се противопоставя. Със Заповед №1053/22.11.2023г. кметът утвърдил ново щатно разписание във Функция „Социални дейности и здравеопазване“, влязло в сила на 22.11.2023г.; в утвърденото длъжностно разписание освен, че са посочени длъжностните наименования, числеността на персонала, изискванията за образователна степен, професионален опит и др., са залегнали следните структурни звена и длъжностни наименования: 1. главен счетоводител-1бр. с образователна степен: висше магистър, професионален опит 5 години; 2. Счетоводител-4 бр., образователна степен: средно/висше бакалавър, професионален опит 1 година, 3. Отговорник спомагателни дейности-1 бр., образователна степен: средно. Със Заповед № 1054/ 22.11.2023г. кметът определил комисия за извършване на подбор между служителите в дейност „Други служби и дейности по социалното осигуряване, подпомагане и заетост“, които заемат длъжност „счетоводител“; на Комисията е възложено да направи преценка, съгласно чл. 329 от КТ на квалификацията и начина на изпълнение на задачите, съобразно утвърдената от кмета Инструкция за подбор. Според инструкцията оценката на работещите следва да се извърши на база документирана информация за всеки работник, мнение и оценка на прекия ръководител; резултатите се обективират в нарочен протокол, който Комисията предоставя на кмета на Общината. Критериите за оценяване са: 1. „Професионална квалификация и компетентност“, включваща: образование, трудов стаж, технически умения; 2. „Ниво на изпълнение на трудовите задължения“, включващо: технологична дисциплина, качество на работата, умения за работа в екип; 3. „Трудова дисциплина“, отразяваща спазването на правилника за вътрешния трудов ред. Според изготвения протокол на комисията от 24.11.2023г. и приложената към него таблица, е извършен подбор сред петима служители в отдела на длъжност „счетоводител“, като ищцата е получила най-ниска оценка от всичките -55 точки: образование – макс. бр.точки - 10т.; трудов стаж - 10т., при макс.бр. 15 т., която се дава при стаж над 10 г., а ищцата попада в графата за стаж от 5г. до 10г.; технически умения - 7т. при макс.бр. 10т.; технологична дисциплина - 7т. при макс.10т.; качество на работа -8т. при макс. бр.10т.; умения за работа в екип - 5т. при макс.бр. 10 т.; трудова дисциплина-8т. при макс.бр. 10т. Предвид резултата от подбора комисията предложила на кмета ищцата да бъде освободена от длъжност. На 27.11.2023г. й е връчено 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Със Заповед №3183/22.12.2023г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ - съкращаване на щата, считано от 28.12.2023г. Въззивният съд е анализирал показанията на водените от страните свидетели - И. Ж.-бивш кмет на Общината и П. С.-пряк ръководител на ищцата. Обсъдил е и заключението на ССчЕ относно дължимото обезщетение за оставане без работа и констатациите от приетата СТЕ, според които в периода от 26.10.2022г. до 23.11.2023г. ищцата има най-много записани счетоводни операции в счетоводната система, сред всички счетоводители във функция „СДЗ“, а според данните по делото, съдържащи се в досието на ищцата, тя е замествала при отсъствие прекия си ръководител. Според справка с трудовата книжка на ищцата, след прекратяването на трудовия договор с ответника, на 30.05.2024г. тя е започнала работа при друг работодател. При така установените факти, въззивният съд от правна страна е намерил иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ за неоснователен, тъй като е приел уволнението на ищцата, осъществено по реда на чл.328, ал.1, т.2, изр. 2 от КТ за законосъобразно. За да направи този извод, на първо място съдът е съобразил, че заетите по щат места са били пет, а с новото разписание се намаляват на четири; има издадена заповед от надлежен орган, променящ числения състав в щата на отдела. Приел е, че липсват данни да не е спазен чл.13 от КТД (не се съкращават работници и служители в трудоспособна възраст, ако има работни места, заети от пенсионери или лица добили право на пълна пенсия за изслужено време и старост); липсват данни и да не е спазен чл.14 от КТД, посочващ критерии за подбора по чл.329 от КТ при уволнение при съкращение в щата и съответните предимства в тази връзка; дадено е положително становище от Синдиката относно съкращението в щата. Посочил е, че е извършен и подбор на заетите в отдела лица, изпълняващи една и съща функция, на основание чл.329 от КТ от нарочно назначена от работодателя комисия. Отправено е до работника изискуемото по закон предизвестие в предвидения в нормата 30-дневен срок, като самото трудово правоотношение е прекратено след изтичането му. Въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд за законосъобразност на подбора, като е приел, че критериите, по които е извършен са посочени от работодателя в приетата инструкция и същите са в рамките на законоустановените по чл. 329 КТ- квалификация и качество на работа; правото на подбор на работодателя е упражнено законосъобразно-в протокола са посочени конкретните показатели и оценките по всеки от показателите, както и данните, въз основа на които същите са извършени по отношение на служителите, изпълняващи същата или сходна трудова функция, с тази на ищцата; по предвидените 5 показателя оценката на ищцата (55т.) е по -ниска от оценката на другите служители, участваща в подбора. Според протокола за подбор ищцата има висше образование и е получила максимален бр. точки по този показател - 10т. и критерият е правилно приложен; стажът на ищцата в счетоводната област също е правилно изчислен - тя е получила полагащите й се 10 точки, т.к. е със счетоводен стаж до 10 години. Съдът е извършил подробен анализ на оценките на служителите, участващи в подбора, отчел е грешки при изчислението на точките по зададените в инструкцията критерии и е приел, че независимо от евентуални промени, изводът за целите на процедурата по чл.329 от КТ остава същия в насока, че ищцата е с най-нисък резултат. Съдът е намерил за неоснователни оплакванията за неяснота при определяне на крайните оценки на служителите и съответствието им на реалността по критериите, възприети от работодателя. Изложил е съображения, че според приетите от работодателя правила за подбор, обективирани в нарочната инструкция и според възприетия метод на оценяване по критерий „Образование“ източник на информацията е диплом за завършено образование; критерият „трудов стаж“ се отнася само до такъв в счетоводната сфера, източник за който е личното досие на работника (трудова книжка); по критериите: „технически умения“-професионални умения за работа съобразно длъжностната характеристика; „технологична дисциплина“ (стриктно спазване на вътрешните правила за работа, правила и процедури за работа), „качество на работа“ (извършване на същата качествено и в поставения срок), „уменията за работа в екип“ (ефективност на работата в екип и зачитане на екипните принципи на работа) и по критерий „трудова дисциплина“ (спазване на правилника за вътрешния трудов ред), източник е само оценката на прекия ръководител. По последните критерии, които са зависими според инструкцията от становището на прекия ръководител- гл. счетоводител С. ищцата е получила за ниво на технологична дисциплина (7 т.), уменията за работа в екип (5т.), трудова дисциплина (8т.). Тези оценки, които са по-ниски от тези на останалите служителки, заемащи длъжност „счетоводител“ прекият ръководител е обяснила с това, че с емоционалните си изблици на недоволство, неподчинение и неспазване на правилата за субординация при изпълнение на служебните си задължения, ищцата създава съществено неудобство, генерира недоволство в колектива, разваля психоклимата, нужен за нормалната му работа, освен това за качеството на работата й, съдът е намерил за значимо обяснението на С. като свидетел, за необходимостта да извършва корекции на попълнените от ищцата формуляри, свързани с преките й служебни функции. Въззивинят съд е приел, че високият брой на извършени операции по въведената в общината счетоводна програма не намира реално място в оценяването, т.к. количественият критерий не е пряко залегнал в него. Предвид това е счел за неоснователно възражението, че РС не е съобразил правилността на оценяването, т.к. е неглижирал останалите събрани доказателства в тяхната съвкупност. Изложил е подробни съображения защо намира за неоснователно и оплакването, че първоинстанционният съд не е отчел заинтересоваността на свидетелката С. от изхода на делото. В тази връзка съдът е посочил, че тя е в по-висока субординационно поставена позиция в отдела и служебно изобщо не попада в конкуренция с ищцата, още по-малко в контекста на уволнението й поради съкращение в щата. Разпитана като свидетел, тя споделя по делото преките си впечатления от работата на подчинените й, включая тази на ищцата и в процеса няма данни между двете да има афиширан личностен конфликт или пък такъв на професионална основа. Обстоятелството, че бившият кмет не е отдавал необходимото значение на сведенията на главния счетоводител за изнесените по делото простъпки на ищцата в трудовия процес, не компрометира преценката на прекия ръководител- свидетелката С.. Последната има преки впечатления от работата на ищцата и преценката й е чисто професионална. Останалите два иска (по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр.чл.225 от КТ) съдът е приел за неоснователни, тъй като са обусловени от главната претенция за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и уважаването им зависи от това на главния иск. Върховният касационен съд намира, че оспореното решение на Бургаския окръжен съд не може да се допусне до касационен контрол. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е приложил закона в неговия обратен смисъл, нито да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях. Доводите на касаторката за неправилна преценка на доказателствата относно извършения от работодателя подбор съставляват оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да обосноват допускането на решението до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК. Не са налице и сочените от касаторката основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. По първата, втората и третата група поставени въпроси, свеждащи се обобщено до критериите при които се извършва подбор и неговата законосъобразност, е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава (ТР № 3 от 16.01.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС). Според тази съдебна практика преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, т.1 КТ. При упражняването на този контрол съдът следва да провери включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. Прието е, че работодателят може да назначи комисия за извършването на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници. Протоколът е частен писмен документ, който сам по себе си не доказва законността на подбора и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Достоверността му се преценява във всеки конкретен случай, предвид конкретните възражения на ищеца, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т. ч. и при съобразяване дали информацията в него е заимствана от други обективни източници-годишни атестации на работника, данни от личното му трудово досие и др. За установяване съответствието на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника са допустими всички доказателствени средства. В случаите, в които истинността на отразените в протокола обстоятелства се оспорват от уволнения работник, работодателят следва да проведе пълно доказване законността на проведения подбор, включително чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора. В този смисъл решение № 574/13.10.2025г. по гр. д. № 49/2025г. на III ГО. В цитираните от касаторката решение № 819/ 21.10.2009г. по гр. д. №2536/2008г. на I ГО и решение № 32/18.03.2010 по гр.д. № 2249/2008г. на III ГО е прието, че подборът е законен само при извършена реална съпоставка на трудовата дейност на лицата, подлежащи на подбор, като оценката за нивото на справянето им с трудовите задължения следва да почива на конкретни обстоятелства от трудовата им дейност. В съдебния процес работодателят следва да установи с всякакви допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, онези факти и обстоятелства, които са довели до конкретните оценки - т. е. защо е прието, че едни лица работят по-добре, в сравнение с други. В пълно съответствие с цитираната съдебна практика е процедирал въззивният съд при извършването на преценката за законност на уволнението и на извършения подбор, като е изследвал дали в подбора са включени всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. Въззивният съд е изготвил собствени мотиви, с които се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивната жалба на ищцата предели на правния спор по оплакванията за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и като е изпълнил задължението си да извърши анализ на правнорелевантните факти и относимите за спора доказателства, поотделно и в съвкупност, е достигнал до извода, че както протоколът за подбор, така и дадените оценки удостоверяват реалното сравняване между лицата, заемащи длъжността „счетоводител” по критериите на чл. 329 КТ - по-добра работа и квалификация. Несъгласието на касаторката-ищец с оценката на установените по делото факти и с анализа на събраните доказателства представлява оплакване за неправилност на решението, което не може да се обсъжда в производство по чл. 288 ГПК. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по поставената четвърта група въпроси. По приложението на чл. 172 ГПК е налице непротиворечива практика на ВКС – решение по гр. д. № 3244/2016 г. на IV ГО и цитирани в него решения, решение по гр. д. № 1499/2018 г. на IV ГО и др., според която: съдът е длъжен да извърши преценка за обективността на показанията на заинтересовани от изхода на делото лица и доколко поведението на свидетелите и данните по делото изключват заинтересоваността им да е повлияла на достоверността на показанията им; съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но трябва да аргументира защо ги кредитира, или защо ги отхвърля и съответно, какво приема за установено по отношение на правно релевантните факти. Въззивният съд не се е отклонил, напротив съобразил е дадените от ВКС разрешения по приложението на процесуалноправната норма, когато е обсъждал показанията на свидетелката С., имаща преки впечатления от работата на ищцата и е изложил подробни мотиви защо намира същите за обективни и достоверни. В заключение даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите правни въпроси не е в противоречие с приетото в установената съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. От своя страна, наличието на съдебна практика, която не се нуждае от промяна, нито от осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на която касаторката се позовава. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО