Определение № 1715 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3820/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Принц“ ООД, чрез адв. Л. Н., срещу решение № 148/02.08.2022 г. по в.гр.д. № 218/2022 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено в обжалваната му част решение № 154/04.04.2022 г. по гр.д. № 2058/2021 г. на Районен съд – Габрово и като краен резултат предявеният от Е. В. Р. иск с правно основание чл. 200 КТ срещу „Принц“ ООД е уважен за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.06.2021 г., и е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 20 000 лв. На ищцата е присъдена и законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното плащане. Касаторът „Принц“ ООД счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към касационната жалба касаторът задава следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и при съобразяването им има ли значение, че са спазени правилата за безопасни условия на труд? – твърди се противоречие с решение № 977/2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60/2014 г. по гр.д. № 5074/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 21/2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 291/2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. на ВКС, ІV г.о., ТР № 45/1990 г. на ВС; 2/ Следва ли да бъде намалена отговорността по чл. 201, ал. 1 КТ на работодателя, когато пострадалият при трудовата злополука е проявил груба небрежност и за допустимите приспадания на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съгласно нормата на чл. 200, ал. 3 КТ? – твърди се противоречие с решение № 202/2014 г. по гр.д. № 1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 157/2014 г. по гр.д. № 6210/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 18/2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 187/2020 г. по гр.д. № 4559/2019 г. на ВКС; 3/ Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност? – твърди се противоречие с решение № 348/2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 291/2012 г. по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 291/11.07.2012 г. на ВКС, решение № 135/2014 г. по гр.д. № 4075/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; 4/ Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо се в липса на елементарно внимание и старание, грешка при изпълнение на задълженията и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка – твърди се противоречие с решение № 291/2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 548/2012 г. по гр.д. № 1490/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 18/2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. на ВКС, решение № 54/2016 г. по гр.д. № 3804/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.; 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани? – твърди се противоречие с решение по гр.д. № 1285/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр.д. № 926/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 23/2017 г. по гр.д. № 2634/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.; 6/ Липсата на опит при изпълняване на трудовата функция изключва ли съпричиняване под формата на „груба небрежност“, в кои случаи? – въпросът се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди още, че въззивното решение е очевидно неправилно. Ответницата по касационната жалба Е. В. Р. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ против „Принц“ ООД от Е. В. Р. за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.06.2021 г., представляваща притискане /респективно перфорация/ на крайната фаланга на показалеца на дясната ръка, като увреждането е трайно, ищцата е претъпяла неимуществени вреди, които са пряка причинно-следствена със злополуката. По делото е установено, че ищцата Р. е работила по безсрочен трудов договор като общ работник, когато на 25.06.2021 г. е настъпила трудова злополука със същата – внезапно увреждане – открита рана на втори пръст на дясната ръка в резултат от удар от капсуловъчна машина. От обясненията на работничката се изяснява, че по време на работа с капсуловъчна машина, слагайки капсата на определеното й място и протягайки се с лявата ръка и гледайки наляво да вземе друг детайл, несъзнателно и по погрешка е настъпила педала за задействане на машината с крак, като тогава тя се задействала и се забила във втория й пръст на дясната ръка. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е била запозната с длъжностната си характеристика, Правилника за вътрешен трудов ред на предприятието, както и с Правилника за безопасност на труда в предприятието и й е бил проведен първоначален инструктаж на 07.06.2021 г. Приложен е и инструктаж за безопасна ръчна работа на преса. По делото са разпитани свидетелите П. и П., които работят в дружеството и които изясняват, че Е. работила от около 20 дни при тях, като работела на машината от ден-два преди злополуката. Било й обяснено как да работи, бил проведен инструктаж от технолога във фирмата. Свидетелките разказват как работи машината – слагат се капси; когато се поставя детайл, кракът не трябва да е на педала; не може да се задвижи машината, без да се натисне педалът. Свидетелките твърдят, че се прави дневен инструктаж за работа с машината от технолога. Свидетелката П. твърди, че не е видяла, кога е дошла техноложката при Е., а говори по принцип. По делото е разпитан и св. В., съжител на ищцата, който разяснява, че първите две седмици тя не можела да чисти, да мие чинии, да гледа детето, нито да движи и останалите пръсти. Когато се къпела, той й помагал, сменял превръзките. И впоследствие й било трудно, тъй като върха на пръста не се усещал, от студ я заболява пръстът, била депресирана и не може да работи друга работа с машини. Случката се отразила на семейството финансово, тъй като доходите им паднали. Вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза е дало заключение, че непосредствено след злополуката ищцата е изпитвала много силни болки в продължение на две седмици, през което време цялата китка, заедно с пръстите била отточна и болезнена. Болките намалели след свалянето на конците. Установено е, че десният показалец е с 0,5 см по-къс от левия, като върхът на пръста е по-заоблен в сравнение с левия, нокътят също е по-къс, има и трудно различим белезникав белег. Ищцата изпитва трудности при писане и не може да свие ръката в юмрук и да извършва фини хватателни движения, за които е необходим показалецът. Според заключението на експерта травматичните увреждания могат да се причинят от описаната трудова злополука. Налице е трайно увреждане на хватателната функция, без то да се преценява като осакатяване, тъй като хватателната функция на ръката, макар и не напълно, е запазена. Ищцата не може да свие дясната ръка (в частност десния показалец) в юмручен захват и може да сгъва само частично десния показалец. След проведена физиотерапия движенията на десния показалец са до голяма стенен възстановени, но продължава болковият синдром в ставата между средната и основната фаланга и в крайната интерфалангеална става, както и повишената чувствителност на върха на пръста при допир. За период от около 2-2,5 месеца ищцата е била затруднена да извършва ежедневните домакински задължения, да поддържа лична хигиена и да се грижи за малкото си дете. Вещото лице сочи, че ищцата ще има затруднения при извършване на ежедневни домакински дейности и няма да може да изпълнява трудова дейност, която е свързана с бързи и фини хватателни движения на доминиращия десен горен крайник, за които е необходимо участието на десния показалец (или ще изпитва затруднения при такава дейност). Движенията на десния показалец няма да се възстановят в пълен обем. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя при наличие на трудова злополука. При определяне на размера на обезщетението е отчел, че увреждането на работничката е трайно, тъй като хватателната функция на ръката е нарушена и няма да бъде възстановена напълно. Ищцата няма да може да изпълнява трудова дейност, която е свързана с бързи и фини хватателни движения на доминиращия горен крайник. Тя е претърпяла силни болки и страдания и е била в депресия. От съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното ниво на обществено икономическото развитие и благосъстояние към момента на настъпване на увреждането, а и с оглед продължителността на претърпените болки и страдания, справедливото обезщетение и според въззивния състав е в размер на 12 000 лв. Съдът е приел, че не са налице основания за намаляване на отговорността на работодателя поради допусната от работника груба небрежност. Отчел е, че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представляват груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил. В тежест на работодателя е да докаже, извършването на такива действия от страна на пострадалия. В конкретния случай според съдебния състав не се доказва работничката да е действала при условията на груба небрежност при настъпване на трудовата злополука. При краткия трудов стаж на ищцата и поставянето й да работи с машина, която е с повишен риск на опасност, при липса на доказателства за извършване на ежедневен инструктаж от работодателя за работа с конкретната машина (двете свидетелки по делото не твърдят да са видели провеждането на ежедневния инструктаж в деня на злополуката), не може да се приеме, че ищцата Р. е действала при съзнателно неспазване на правилата за работа с машината и при условията на груба небрежност при работата си, вследствие на което е претърпяла констатираната трудова злополука, и не са налице основанията за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първите четири въпроса обобщено са свързани с признаците на грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за намаляване на обезщетението. Въпросът е изяснен в практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора /напр. решение № 45/2021 г. по гр.д. № 1580/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 125/2016 г. по гр.д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІІ г.о./, като трайно се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Става дума за такава ситуация, при която от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия на работника могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от него в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. При конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявената груба небрежност за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението. В случая тази практика е взета предвид от въззивния съд, който е изследвал поведението на пострадалата, като е съобразил действията й, довели до настъпването на процесната трудова злополука и ги е съпоставил с признаците на поведение, представляващо груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Затова не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК. Петият въпрос също не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като ги е съпоставил и въз основа на тях е стигнал до правните си изводи. Предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване не са осъществени и по шестия поставен въпрос. Като е изследвал фактическата обстановка по делото, съдът е приел, че, първо, от нея не се установява работничката съзнателно да не е спазила правилата за работа с машината, и второ, че липсват доказателства за провеждането от работодателя на ежедневен инструктаж за работа с конкретната машина. Именно тези две констатации са обусловили извода на съда за липса на проявена груба небрежност, а не липсата на опит, който да изключва възможност за съпричиняване. Поради което поставеният въпрос освен, че не е обуславящ и не обосновава бланкетно посоченото основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок. В случая оплакванията на касатора се свеждат до оспорване компетентността на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, и пълнотата на самата експертиза. Всъщност това са доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са свързани с преценка на събрания по делото доказателствен материал и не подлежат на проверка във фазата по допускане на касационното обжалване. При този изход на спора право на разноски по делото има ответницата по касация, която е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и е представила доказателства за плащането на такова за касационна инстанция в размер от 1800 лв., което следва да се възложи в тежест на касатора. Воден от горeизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.