Определение № 2441 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 800/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „България Еър“АД, представлявано от изпълнителния директор З. и прокуриста М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. против въззивно решение № 6625 от 4.11.2025г. по в.гр.д. № 6954/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6219 от 8.04.2024г. по т.д.№ 20794/2024г. на Районен съд София като са уважени предявените срещу дружеството искове от Г. А. Л., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено със заповед № 047- Z955 от 26.03.2024г. на директора на дружеството, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „летец, пилот,командир на самолет“, отряд А-320 и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа за период от шест месеца, като са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Г. А. Л., чрез процесуалният представител адвокат А., с който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Счита, че поставените въпроси не съставляват надлежно общо основание за допустимост и че не са налице специалните основания, на които касаторът се позовава. Излага доводите си и по същество, като намира постановеният въззивен акт за правилен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 873.26 евро, реалното извършване на които установява с представен договор, фактура № 849 от 8.01.2026г.и разписка. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел, че ищецът, по силата на сключен трудов договор, е заемал длъжността „летец, пилот,командир на самолет. За безспорни е приел следните обстоятелства: че ищецът не е попълнил апликационен формуляр за данъчно задължено лице, предоставен от „Себи Еър Инк“, че не се е явил на работа на 12.02., 13.02. и 14.02.2024г. и че при изпълнение на полета от Ш. Л. до С. на 9.02.2024г. предната тоалетна на самолета е била заключена по разпореждане на командира. Със заповед № 047- Z955 от 26.03.2024г. на директора на дружеството му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните три нарушения: 1.отказ да изпълни полети по полетна програма, съгласно договор за мокър лизинг, сключен с филипинска компания за периода м.01.-02.2024г., 2. Издаване на разпореждане за заключване на предната тоалетна на самолета и 3. неявяване на работа на 12.02., 13.02. и 14.02.2024г. Въззивният съд е приел за недоказано извършването на първото нарушение, защото не е представена издадена командировъчна заповед по чл.121 КТ, съответно няма възлагане изпълнение на полет по посочената програма. Счетено е, че непопълването на апликационен формуляр не може да се приравни на отказ за изпълнение на възложена от работодателя задача. За недоказано е преценено и извършването на второто нарушение, доколкото данни за нареждане за заключване на предната тоалетна се съдържат само в докладна записка, подадена от стюарда до ръководството на дружеството, която е преценена от съда като ненадлежно доказателство /квалифицирана е като недопустими свидетелски показания/. Относно третото посочено в заповедта нарушение, въззивният съд е приел за установено, че за посочените дни, ищецът не е спазил законоустановената процедура за ползване на платен годишен отпуск и е допуснал нарушение на трудовата дисциплина. За същото обаче е преценено, че не е с тежест, която да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставяйки следните три въпроса, които счита че са разрешени от въззивният съд в противоречие с установената практика: 1. Приравнява ли се виновното неизпълнение от страна на служителя на изрично възложени от работодателя подготвителни действия, които обективно и правно предпоставят осъществяването на командироване, на неизпълнение на възложено трудово задължение, по смисъла на чл.187, ал.1, т.3, изр.1 КТ, независимо от липса към момента на формално издадена командировъчна заповед?, 2. Допустимо ли е съдът да откаже обсъждане на вътрешни служебни писмени документи /рапорти, докладни записки/, като ги квалифицира като недопустими „писмени свидетелски показания“, вместо да ги прецени в съвкупност с останалите доказателства, съобразно чл.236, ал.2 ГПК? и 3. Може ли служител да ползва платен годишен отпуск по чл.173, ал.1 КТ, без изрична писмена молба и писмено разрешение от работодателя, при наличие на вътрешна електронна система за оперативно планиране на екипажи, която не е предназначена за отпуск? Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите два поставени от касатора въпроси /последният не е от значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че на ищеца не е разрешено ползването на платен годишен отпуск/. Тези два въпроса са от значение за изхода на спора и е възможно да са разрешени в противоречие с установената съдебна практика, съгласно която – неизпълнението на възложената работа и на законни нареждания на работодателя, съставлява нарушение на трудовата дисциплина и може да обоснове налагане на най-тежкото наказание /вж.решение по гр.д.№ 1156/2020г.на ІV г.о., по първия въпрос, касаещ начинът, по който се индивидуализират трудовите функции на служителя, за изпълнението на които се е задължил/ и въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви след обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита /относно втория поставен въпрос вж.напр.решение по гр.д.№ 2917/2025г.на ІІІ г.о. / Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение