Определение № 195 от 08.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4330/2018 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. А. Х. чрез адвокат И. К. от АК-Б. срещу решение № 3427/12.07.2018 г. по в.гр.д. № 71/2018 г. на Окръжен съд Благоевград, с което частично се отменя решение от 09.10.2017 г. по гр.д. № 162/2017 г. на Районен съд Гоце Делчев и са отхвърлени исковете на А. А. Х. против „МУСОМИЩЕ ЛЕС” ЕООД, [населено място], община Гоце Делчев, на основание чл.128, т.2 КТ, за сумата над 1969,56 лева - неизплатено трудово възнаграждение от м. 12.2014 г. до 17.01.2017 г., ведно със законната лихва от 16.02.2017 г. до изплащане на сумата и лихви върху главницата до подаване на исковата молба над сумата от 119,39 лева, както и за присъдените разноски в производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по искове за неизплатено трудово възнаграждение и за лихвите върху главницата, не подлежи на касационно обжалване поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове за трудово възнаграждение с цена на иска над 5000 лева. В случая е подадена касационна жалба срещу въззивно решение в частта, в която съдът се е произнесъл по искове за неизплатено трудово възнаграждение за сумата от 4600 лева и за лихвите за забава в размер на 300 лева на основание чл.128, т.2 и чл.245, ал.2 КТ, но цената на исковете е под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение