Определение № 68 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Обединено училище „Христо Ботев“, [населено място], [община], област С. З., чрез адв. А. С., против въззивно решение № 258 от 14.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 3063/2020 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отменено решение № 804 от 13.07.2020 г., постановено по гр. д. № 302/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и е отменено уволнението на З. С. И., извършено със заповед № РД-07-119 от 05.12.2019 г. на Началника на Районно управление на образованието - [населено място] и З. С. И. е възстановена на предишната работа на длъжността „директор“ на Обединено училище „Христо Ботев“, [населено място], като последното е осъдено да й заплати сумата в размер на 7 848,96 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението – 05.12.2019 г. до 05.06.2020 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от подаването на исковата молба в съда на 20.01.2020 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата З. С. И. в писмен отговор, подаден чрез адв. Р. М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното: По делото е установено, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1874/2018 г. на Районен съд - Стара Загора, уволнението на ищцата З. С. И. от длъжността „директор” е признато за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-07-2/27.02.2018 г. на Началника на Районно управление на образованието - [населено място], с която й е било наложено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“ и същата е била възстановена на предишната й длъжност - „директор” на Обединено училище „Христо Ботев“, [населено място]. В двуседмичния срок от съобщението, ищцата е уведомила училището и РУО - [населено място], че желае да заеме длъжността, считано от 06.12.2019 г. На посочената дата З. С. И. се е явила на работа и й били връчени две заповеди – заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на началника на РУО - [населено място] за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „директор“, считано от 06.12.2019 г. и заповед № РД-07- 119/05.12.2019 г. на началника на РУО - [населено място] за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества за ефективното изпълнение на работата. В заповедта са цитирани: констативен протокол № 224/29.07.2015 г. на РИО - [населено място], заповед за задължителни предписания № 553/30.07.2015 г., констативен протокол № 225/07.08.2015 г. на Регионален инспекторат по образованието, заповед № 522/16.07.2015 г. на РИО - [населено място], заповед № 582/12.08.2015 г. на РИО - [населено място] за задължителни предписания, заповед № 588/21.08.2015 г. на началника на РИО - [населено място], заповед № 152-1/30.03.2016 г. на Началника на РИО - [населено място], констативен протокол № 127/29.02.2016 г. на РИО - [населено място], заповед № 104/01.03.2016 г., констативен протокол № 212/29.03.2016 г. и писмо с предписания по него изх. № 812/06.04.2016 г. на РИО - [населено място], констативен протокол № КМД-04-3/22.01.2018 г. на РУО - [населено място], заповед № РД-06-19/22.01.2018 г. на началника на РУО - [населено място] за задължителни предписания, задължителни предписания № ЗД-1-23-00361556/11.01.2018 г. на НОИ - ТП - [населено място], писма изх. № 66-00-17/08.02.2018 г. и изх. № 66-00-82/18.12.2017 г. на Кмета на Община Опан, протокол от 02.02.2018 г. от Община Опан, сключени договори, писмо вх. № РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители, преписката по гр. д. № 1874/2018 г. по описа на Pайонен съд - С. З., жалба вх. № Ж-1/06.02.2018 г. от А. В., жалба вх. № 349000-19144/2018 г. на ОД на МВР - [населено място] и констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019 г. на РУО - [населено място], сигнали на учители и родители и срещи с тях. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение общо е посочено, че въз основа на изброените работодателят е извел, че З. С. И. притежава специфични лични качества, определили методи на работа в училището, както и отношение към учители, персонал, родители и ученици, държавни и общински органи, които били неприемливи и пречели на спокойната работна атмосфера сред колектива, създавали лош имидж и отношение към училището сред обществеността, че е наложила авторитарен стил на управление, несъвместим с принципите на работа в колектив и с ученици и с родители, като това грубо и невъздържано отношение е довело до текучество на персонал в училището и до намаляване на броя на учениците. В заповедта са дадени и следните примери: че при щат от 15-16 учителя, за периода докато ищцата е била директор са напуснали 28 души, а броят на учениците с всяка година намалявал, като в края на 2017 г. бил 82 и това довело до сливане на паралелки 1-2 клас и 3-4 клас, а понастоящем учениците били 145. Посочено е също така, че ищцата не била добре приета от служителите на училището, ученици, родители, както и от представителите на държавни институции и местната власт, а също така отказвала контакт и създаване на синдикална организация в училището, тъй като считала, че следва да взема всички решения еднолично. Следователно й липсвала комуникативна компетентност да изпълнява длъжността, посочена в глава осма, чл. 3.3 от длъжностната характеристика. В заповедта е изведено, че поради едноличния й стил на работа и чувството, че цялата дейност на училището зависела от волята й, това довело до това, че тя изпаднала в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика, посочени в глава трета от нея, като например - сключвала изменяла, прекратявала трудовите договори, като сключвала договори с едно съдържание, а декларирала в ТД на НАП същите, но с друго съдържание. Изведено като липса на качество в заповедта е и, че поради непознаване на относимата нормативна уредба, не отчитала правилно трудовия стаж на подчинените си, придобит преди 01.07.2007 г., с което ги ощетявала. Същата изнесла 10 оригинални документи от училището, оставяйки копие с надпис „оригиналът е в З. И.“. Тези документи били неразделна част от дневника с входящата кореспонденция, който съгласно Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищно образование следвало да се съхраняват в училището за срок от 10 години. Във връзка с това било образувано досъдебно производство в Районна прокуратура - С. З.. Непознаването на относимата нормативна уредба е мотивирано и с дадените предписания по констативните протоколи за проверки, цитирани в заповедта. В заповедта е посочено още, че на ищцата липсвала и задължителната в глава осма, точка 3.1 от длъжностната характеристика управленска компетентност, което се извеждало от изразходването на предоставените бюджетни средства на училището не винаги било целесъобразно, икономично и прозрачно. При сключен договор за доставка на храна за обедно хранене на учениците с готови ястия и прибори за еднократна употреба поддържала персонал на кухнята - работник в кухня и двама служители на половин щат - разносвач на храна, който реално не бил не е бил необходим. Въззивният съд е приел, че е налице основание за отмяна на заповед с № РД-07-119/05.12.2019 г. като незаконосъобразна, поради обстоятелството, че липсва реалното основание за издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата като директор на Обединено училище „Христо Ботев“, [населено място], тъй като към датата на издаване заповедта, това правоотношение на практика не е възникнало. Посочил е, че съгласно заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на самия работодател ищцата е възстановена на длъжността „директор“, считано от 06.12.2019 г. А съгласно обжалваната заповед е освободена от заеманата длъжност „директор“, считано от 05.12.2019 г., т. е. един ден преди да е възникнало трудовото й правоотношение. Изложил е, че първоинстанционният съд е приел неправилно, че решение по гр. д. № 1874/2018 г. на Районен съд - Стара Загора за възстановяване на заеманата длъжност има преобразуващо действие и трудовото правоотношение се възстановява без да е необходимо издаване на нарочен акт от страна на работодателя. Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ изисква работникът или служителят в 14-дневен срок от уведомлението да се е явил, за да започне работа. Тоест, явяването му е абсолютна предпоставка за възстановяване на трудовото правоотношение, а от представените писмени доказателства безспорно е установено, че ищцата се е явила на работа на 06.12.2019 г. Освен това посочените в заповедта документи: писма изх. № 66-00-17/08.02.2018 г., изх. № 66-00-82/18.12.2017 г. на Кмета на Община Опан, протокол от 02.02.2018 г. на Община Опан, писмо вх. № РД-17-968/08.11.2019 г. на група учители, жалба вх. № Ж-1/06.02.2018 г. от А. В., жалба вх. № 349000-19144/2018 г. на ОД на МВР - [населено място] и констативен протокол към нея № КМД-04-1/04.01.2019 г. на РУО - [населено място], сигнали на учители и родител не са били известни и ищцата и следователно заповедта е издадена при наличието на съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че протоколите са били предмет на съдебна проверка по приключилото с влязло в сила решение по гр. д. № 874/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, по което съдът е приел, че не са налице констатираните в протоколите нарушения, поради което е отменил наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“. Нещо повече същите биха могли да послужат като основание за прекратяване на трудовото правоотношение единствено и само при условията на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а не и по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Становището на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение, поради „явна необоснованост – противоречие между доказателствата и установените факти и при приложението на материално-правни норми, например чл. 335, ал. 2 КТ“ е несъстоятелно. Предвид наведените оплаквания, касаторът отъждествява неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „От кой момент уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ се счита за извършено: от датата посочена в заповедта, от датата, на която е издадена или от датата на връчването й?“; 2. „Документите посочени от работодателя, като доказателства за липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата, които не са били връчени на въззивницата от работодателя, но са й били известни, или получени от нея по друг повод следва ли да бъдат приети като известни за въззивницата и да служат за обосноваване на заповедта за уволнение?“; 3. „Могат ли да се използват доказателствата, приети по друго дело за дисциплинарно уволнение, по което искът затова е бил уважен като доказателства за безвиновно поведение на работника или служителя по повод прекратяване трудовото му правоотношение поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа?“ и 4. „Липсата на качества у работника или служителя може ли да се установява с всички допустими по ГПК доказателства?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 664 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1896/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 22 от 04.02.2014 г. по гр. д. № 3146/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., вторият и третият с решение № 96 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 3201/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., а четвъртият с определение № 438 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 1370/2016 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 186 от 11.12.2015 г. по гр. д. № 295/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о. Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос не е относим към решаващите изводи на въззивния съд. Основният мотив на въззивния съд за уважаване на исковете е, че липсва основание за издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, тъй като към датата на издаване на практика това правоотношение не е възникнало –по молба, подадена в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, със заповед № РД-06-712/05.12.2019 г. на работодателя ищцата е възстановена длъжността „директор“, считано от 06.12.2019 г., а съгласно обжалваната заповед с № РД-07-119/05.12.2019 г. ищцата е освободена от заеманата длъжност „директор“ един ден преди да е възникнало трудовото й правоотношение. Касаторът не е поставил въпрос в тази насока и следователно е без значение обстоятелството от коя дата следва да се счита, че е извършено уволнението на ищцата. Останалите три процесуални въпроси, също не могат да обосноват достъп до касационна проверка на решението. Същите са относими към допълнителните мотиви, които въззивният съд е изложил във връзка с наведените в исковата молба пороци на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване по въпросите, не следва да се обсъжда и наличието на поддържаните допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ЗЗД на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 700 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение