Определение № 60513 от 08.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1594/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

С определение № 78/07.04.2021 г. е било спряно производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на производството по к. д. № 9/2020 г. С оглед постановяване на решение по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, настоящото производство следва да бъде възобновено.

Образувано е по касационни жалби на „ГЕОПРИБОР“ ЕАД срещу решение № 2751/11.12.2019 г. по в. т. д. № 2584/2019 г. на Апелативен съд София, с което на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е отменено решение № 2412/18.12.2017 г. по т. д. № 1430/2017 г. на Софийски градски съд и е обявено за относително недействително по отношение кредиторите на “КТБ“ АД /н./ прихващане, извършено от „ГЕОПРИБОР“ ЕАД с уведомление вх. № 9 414/17.10.2014 г., за сума в размер на общо 1 433 428 лв., както и срещу решение № 767/14.04.2020 г. по същото въззивно дело, с което е оставена без уважение подадената от касатора молба за допълване на решение № 2751/11.12.2019 г.

В касационните жалби се излагат оплаквания за неправилност на въззивните решения. Достъп до касационен контрол по първата жалба се обосновава с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са поставени въпроси, които според касатора са обуславящи изводите на съда и са включени в предмета на спора. Въпросите са следните:

1. „Към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за законосъобразност на извършено прихващане на насрещни парични вземания – към момента на неговото извършване или към момента на възникване на потестативното право на иск за оспорване действителността на прихващането?“

2. „Длъжен ли е съдът да се съобрази с придаденото от законодателя обратно действие на материалноправна норма – конкретно нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 98/2014 г., на която с § 8 ПЗР ЗИДЗБН /ДВ бр. 22/13.03.2018 г./ е придадено обратно действие, считано от 20.06.2014 г., и да приложи същата в новата й редакция спрямо правоотношения, чието възникване, осъществяване и приключване /вкл. реализиране на съответните правни последици/ е протекло изцяло при действието на закона в старата му редакция /дори преди влизане в сила на изменението, обн. ДВ бр. 98/28.11.2014 г.?“

Отделно от това, се обосновава директен достъп до касация поради очевидна неправилност на решението.

По втората касационна жалба достъпът до касационна проверка за правилност се мотивира с необходимостта да бъде даден отговор на въпроса:

„Следва ли съдът изрично да постанови или поне да потвърди, че вземането на ответника по уважения иск по чл. 59 ЗБН следва да се впише от синдика в списъка на приетите вземания съгласно чл. 64, ал. 2 ЗБН?“

Ответникът по касационната жалба лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./, заявяват становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол, както и оспорват касационните жалби като неоснователни.

Касационните жалби са подадени от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащи на касационно обжалване актове, поради което същите се явяват процесуално допустими.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е преценил, че приложение намира изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН, извършено с § 8 ПЗР ЗИДЗБН /ДВ бр. 22/13.03.2018 г./ и придаденото на разпоредбата в редакцията й, обнародвана с ДВ бр. 98/28.11.2014 г., обратно действие. Счел е, че, всички прихващания, извършени от кредитори на банката след началната дата на неплатежоспособността й /в случая 20.06.2014 г./, са недействителни и е уважил предявения от лицата, осъществяващи функцията на синдик на „КТБ“ АД /н./, иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. Тези мотиви се явяват ключови за изхода на спора и за отмяна на първоинстанционното решение.

При запознаване с въззивното решение настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание то да бъде преценено като очевидно неправилно, с оглед критериите за прилагане на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, многократно изяснявани в актове на касационната инстанция. Доводите на касатора могат да обосноват единствено касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Във връзка с поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване за отговор на следния преформулиран, съгласно указанията по ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „ Коя е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН по отношение на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението й с § 9 ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /обн. ДВ бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г./, във връзка с § 8 ЗИДЗБН /ДВ бр. 22/13.03.2018 г./?“

Предвид обявената с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България противоконституционност на § 8 ЗИДЗБН ДВ бр. 22/13.03.2018 г., релевантна се явява допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

По втория въпрос съставът ще вземе отношение в мотивите на решението си по същество.

Релевантен се явява и поставеният по втората касационна жалба въпрос, за отговор на който не е създадена казуална или задължителна практика, поради което изпълнени се явяват и изискванията на общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и допълнителната такава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – да е от значение за точно прилагане на закона.

Касаторът дължи държавна такса за разглеждане по същество на касационните му жалби на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер общо на 28 693, 56 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 от ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение