Определение № 1135 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2791/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „П. лоджистик“ ЕООД срещу решение № 159/09.02.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 1433/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивното решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260159/17.02.2022 г. по гр. дело № 6584/2020 г. на Пловдивския районен съд, са уважени, предявените от И. М. М. срещу дружеството-жалбоподател, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1, и чл. 224, ал. 1 от КТ, а именно: признато е за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 21/13.04.2020 г. на управителя на ответното дружество; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „офис администратор” при дружеството-касатор и последното е осъдено да `и заплати сумата 6 600 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението през периода 13.04.2020 г. - 13.10.2020 г., както и сумата 47.83 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.06.2020 г. до окончателното им изплащане. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на ответното дружество е процесуално недопустима в частта ѝ срещу тази част на въззивното решение, с която е уважен изцяло предявеният срещу него осъдителен иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 47.83 лв., ведно със законната лихва върху нея. Цената на този иск за заплащане на обезщетение по трудово правоотношение, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е до 5 000 лв. и въззивното решение в частта му, постановена по него, не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, като този иск не попада в изключенията, визирани в същата разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, тази част от въззивното решение е влязла в сила на датата на постановяването и обявяването му. Поради това, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената нейна процесуално недопустима част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част. В останалата ѝ част касационната жалба на ответното ЕООД е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, с която са уважени предявените срещу него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, попадащи в изключенията, визирани в чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК. В жалбата се поддържат касационни оплаквания и доводи по чл. 281, т. 3, предл. 2 от ГПК – за неправилност на тази част от въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК при отлагане на делото в съдебно заседание от 25.01.2023 г. за 30.01.2023 г., когато делото е обявено за решаване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-касатор, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният процесуалноправен въпрос: следва ли съдът при отлагане на делото в открито съдебно заседание да спазва ограничението по чл. 56, ал. 3 от ГПК и съставлява ли процесуално нарушение отлагане на делото и решаването му в съдебно заседание, на което е даден ход на делото в нарушение на чл. 56, ал. 3 от ГПК. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 110/23.04.2012 г. по гр. дело № 1024/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 32/16.02.2017 г. по гр. дело № 2942/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Насрещната страна – ищцата И. М., в отговора си излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване, а при условията на евентуалност – съображения за неоснователност на касационната жалба. По наведените основания за допускане на касационното обжалване, съдът намира следното: Формулировката на поставения от касатора процесуалноправен въпрос се нуждае от уточнение, съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: следва ли съдът да спазва едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК при отлагане на делото в открито съдебно заседание и съставлява ли процесуално нарушение обявяването на делото за решаване в съдебно заседание, проведено при неспазване на този срок. Разрешение на въпроса е дадено с посочените от жалбоподателя решение № 110/23.04.2012 г. по гр. дело № 1024/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 32/16.02.2017 г. по гр. дело № 2942/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които е прието следното: Едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК за призоваване на страните преди заседанието е гаранция, че страната ще има възможност да подготви защитата си. Неспазването на този срок нарушава правото на страната на участие в делото. Поради това, решаването на делото в съдебно заседание, на което е даден ход на делото в нарушение на чл. 56, ал. 3 от ГПК, съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане след извършване на процесуалните действия по редовното призоваване на страните. Въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с цитираната практика на ВКС, като в съдебно заседание, проведено на 25.01.2023 г., е отложил делото за разглеждане в съдебно заседание на 30.01.2023 г., в което е обявил делото за решаване, след което е постановил обжалваното решение № 159/09.02.2023 г. При така установеното противоречие, касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: следва ли съдът да спазва едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК при отлагане на делото в открито съдебно заседание и съставлява ли процесуално нарушение обявяването на делото за решаване в съдебно заседание, проведено при неспазване на този срок. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 212 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение