Определение № 2921 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5328/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Б., С. М. Б. и С. М. Й., чрез пълномощника им адв. Т. А. против решение № 154 от 27.04.2023 г. по в.гр.д. № 104/2023 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която като е потвърдено решение от 02.11.2022 г. по гр.д. № 341/2019 г. на Районен съд Гълъбово, са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Брикел“ ЕАД искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М. Б. М., за разликите над 49 290 лв. до 98 580 лв. по отношение на А. М. Б. и С. М. Б. и за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв. по отношение на С. М. Й., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.04.2018 г. до окончателното им изплащане. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 201, ал.2 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/ При направено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение, поради необсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и поради необсъждане на противоречията между отделните доказателства и липсата на мотиви на съда, кои доказателства се приемат и защо, длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички изложени във въззивната жалба оплаквания за конкретни необсъдени от първата инстанция доказателства и противоречия между отделните доказателства, или може, без да излага мотиви да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд, което се обжалва именно на основанието, че съдът не е обсъдил или е обсъдил превратно конкретно изброените в жалбата доказателства и противоречия между тях; 2/ Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, в т.ч. на логически необоснованите доказателства, както и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото, или защо счита, че не е налице противоречие на доказателствата с логическите закони и емпиричната практика; 3/ При извод на съда за наличие на съпричиняване на трудова злополука от пострадалия работник, следва ли в решението да се обсъдят всички фактори и обстоятелства довели до трудовата злополука, както и степента на допринасяне на всеки от факторите и обстоятелствата при определяне на степента на съпричиняване; 4/ Налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е изготвил оценка на рисковете при извършване на конкретен вид работа, не е изготвил технологична карта на технологичния процес на извършване на същата работа, не е изготвил правила за безопасни и здравословни условия на труд, не е инструктирал или поне уведомил по никакъв начин работниците за възможните и предвидимите опасности за здравето и живота им при изпълнение на конкретна работа, не е предоставил на работниците лични предпазни средства, които биха изключили настъпването на възможните и предвидими опасности за здравето и живота им при изпълнение на конкретен вид работа, и ако възложената работа е различна по естеството си от възложените работи по длъжностна характеристика и работникът за първи път извършва такава работа, в процеса на изпълнението на която е нарушил правила и норми за безопасност, които не са създадени и той не е инструктиран за тях; 5/ Следва ли изводът за наличие на съпричиняване да се основава на установени по безсъмнен начин факти, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност; 6/ Увеличава ли се отговорността на работодателя, ако същият не е изготвил оценка на рисковете при извършване на конкретен вид работа, не е изготвил технологична карта на технологичния процес на извършване на същата работа, не е изготвил правила за безопасни и здравословни условия на труд, не е инструктирал или поне уведомил по никакъв начин работниците за възможните и предвидимите опасности за здравето и живота им при изпълнение на конкретна работа, не е предоставил на работниците лични предпазни средства, които биха изключили настъпването на възможните и предвидими опасности за здравето и живота им при изпълнение на конкретен вид работа. По първите два въпроса се поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие със съдебната практика на ВКС – решение № 145 от 5.08.2021 г. по гр.д. № 1178/2020 г. на IV г.о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 2032/2021 г. на IV г.о., решение № 60134 от 8.11.2021 г. по гр.д. № 1062/2021 г. на I г.о. и др., конкретно посочени в изложението. По третия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50254 от 22.12.2022 г. по гр.д. № 1032/2022 г. на III г.о. и решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 1478/2021 г. на IV г.о. По останалите три въпроса се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр.д. № 2649/2018 г. на IV г.о. и решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 1478/2021 г. на IV г.о. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е повдигнал и следните въпроси: 1/ Следва ли да бъде доказано знанието на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата; 2/ Има ли задължение работникът да съобразява дали е обучен от работодателя в достатъчна степен да изпълнява определена работа и да преценява дали работодателят му е направил адекватен инструктаж за възможните опасности при изпълнение на същата работа, и ако преценката на работника е неправилна, може ли да обоснове груба небрежност от негова страна и 3/ Може ли да се вмени във вина на пострадалия работник при трудова злополука, евентуална негова неправилна преценка дали работодателят му е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата. Поддържа, че по тези въпроси няма формирана практика на ВКС. Твърди се и наличието на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с доводи за явна необоснованост на извода на съда относно наличието на груба небрежност от пострадалия. Насрещната страна - „Брикел“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. Ж., аргументира становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че правно относимите факти по делото са правилно установени от първоинстанционният съд, а направените въз основа на тях правни изводи са обосновани, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на обжалваното решение. За установени са приети следните факти: причина за настъпилата при трудовата злополука смърт на М. М. е падане от високо в газо-заборна шахта при почистването й, тъй като работникът е бил надвесен през люка й над вътрешността, като падането е станало във вътрешното пространство на шахтата; обичайният механизъм на почистване на газо-заборна шахта, установен със събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, не включва етап от извършваните от работника действия, които да изискват присъствие на части от тялото му във вътрешността на шахтата, а провирането през люка е било изрично забранено; предвид, че падането на работника е във вътрешната част на шахтата, единственият възможен начин за настъпването му е констатираното при разследването на трудовата злополука, надвесване през люка на шахтата с диаметър 40 см. и с височина от 90 до 130 см. от нивото на повърхността, на която е следвало да бъдат стъпалата му, т.е. над вътрешната част на шахтата, което е извършено по усмотрение на работника, без изрична заповед в тази насока от негов ръководител; При така приетия механизъм на настъпване на трудовата злополука, въззивният съд е приел, че поведението на работника е било изключително лекомислено и противоречащо на елементарната житейска логика, пренебрегващо дори човешкия инстинкт за самосъхранение, предвид голямата височина от която се е надвесил над тъмната шахта, без да е подсигурен по никакъв начин срещу падане / напр. с обезопасително въже или някой да го държи за краката/, а действията, които е следвало да извършва – да държи шланг, чиято водна струя да насочва в различни посоки и да извършва възвратно-постъпателни движения с дълъг метален прът, не са му позволявали да си осигури опора чрез захващане с ръце за различни повърхности. При тези съображения, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че е възражението за съпричиняване на злополуката е основателно, както и степента на същото – 50 %. За неоснователни са приети оплакванията на въззивниците за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото, тъй като последния е обсъдил в съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства и въз основа на това обсъждане, е направил обосновани фактически изводи. Посочено е, че заключението на изготвената от вещо лице Ч. експертиза не сочи на различен механизъм на настъпване на трудовата злополука от възприетия от съда, както и че показанията на разпитаните по делото свидетели не съдържат противоречиви твърдения относно този механизъм. Въззивният съд е приел, че анализът на всички доказателства сочи, че единственият възможен вариант работникът да падне във вътрешността на шахтата е само в случай, че е надвесил тялото си до кръста през люка по начин, че да няма стабилна опора, предпазваща го от падане, а основната пряка причина за настъпването на вредите е именно факта, че работникът е паднал от голяма височина – 14 м., тъй като е провесил тялото си до кръста във вътрешната част на шахтата. Във връзка с останалите оплаквания във въззивната жалба, е приел, че обстоятелствата дали работникът е бил инструктиран в деня на злополуката, дали е бил напълно оборудван изцяло с предпазни средства, дали работодателят е извършил адекватна оценка на риска на дейността по почистването на газо-заборна шахта, дали прекият му ръководител е присъствал при извършване на почистването, не са от естество да изключат приноса на пострадалия за настъпването на вредите. Според въззивният съд и най-небрежният и самонадеян здравомислещ човек не би постъпил така, както е постъпил М., защото би следвало да съобрази, че ще извършва дейност, за която няма необходимата подготовка, без да е изрично предупреден за всички възможни опасности, които могат да възникнат при извършването им, а самата дейност се извършва на голяма височина и е свързана с активни движения на ръцете, в които държи през цялото време шланг или дълъг метален ръжен, а той е предприел да направи това без да е имал осигурена никаква сигурна опора на тялото си, предпазваща го от падане. За неоснователно е прието и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на справедливите обезщетения, тъй като първата инстанция фактически е приела, че исковете основателни до пълния предявен размер, но ги е редуцирала с 50% предвид процента на приетото съпричиняване. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК трети и пети въпроси обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и за да се провери дали дадените от въззивния съд разрешения по тях противоречат на посочената от касатора съдебна практика, обективирана в решение № 50254 от 22.12.2022 г. по гр.д. № 1032/2022 г. на III г.о., решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 1478/2021 г. на IV г.о. и решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр.д. № 2649/2018 г. на IV г.о., създадена по приложението на чл.201, ал.2 КТ - относно критериите за грубата небрежност и относно задължението на съда при определяне степента на съпричиняване, да прецени тежестта на допринасяне на всеки от факторите, довели до настъпването й, както и съотношението между тях, когато са повече от един, т.е. да степенува съпричиняването в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретно установени факти и обстоятелства. По процесуалноправните въпроси, повдигнати от касатора във връзка със задълженията на въззивния съд по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, съдът ще вземе отношение при постановяване на решението си. Въпросите, по които се поддържа, че е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като не са решаващо произнесени от въззивния съд. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че обжалването на въззивното решение следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ Следва ли изводът за наличие на съпричиняване да се основава на установени по безсъмнен начин факти, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност и 2/ При извод на съда за наличие на съпричиняване на трудова злополука от пострадалия работник, следва ли в решението да се обсъдят всички фактори и обстоятелства довели до трудовата злополука, както и степента на допринасяне на всеки от факторите и обстоятелствата при определяне на степента на съпричиняване, за да се провери налице ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените по-горе решения на ВКС. Касаторите не дължат заплащане на държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,