Определение № 810 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 794/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от процесуалните представители на „ Варна Сторидж“ ЕООД ЕИК 20157437, ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД /н./ ЕИК[ЕИК] и на синдика на последното срещу решение №100001/21.07.2023 г. на АС-Велико Търново по в.т.д. № 120/2018, с което е потвърдено решение № 80/23.12.2016 г., постановено по търг. дело № 92/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, В ЧАСТТА, с която е било признато за установено по отношение на ответниците „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД ЕИК[ЕИК] и „ Варна Сторидж“ ЕООД ЕИК 20157437, че дължат солидарно на ищеца КТБ АД/н./ ЕИК[ЕИК] сума в общ размер на 15 526 805,05 щатски долара, от които: от които: 15 000 000 щ.д. - главница; 113 750 щ.д. - просрочени лихви върху редовна главница за периода от г. - 25.06.2015 г.; 381 319,45 щ.д. - лихви за забава върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 07.07.2015 г.; 31 483,15 щ.д. - неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. До г.07.07.2015 г.; 252,45 щ.д. - дължими такси за събиране на вземания от 18.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 000 щ.д., считано от 18.08.2015 г. до изплащането й, така както са присъдени с издадената заповед за изпълнение № 876/ 19.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1399/ 2013 г.; ОСЪДИЛ е ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 410 347,65 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете. Излагат се основания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира се обезсилването му и прекратяването на производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК като недопустимо, евентуално отмяната му като незаконосъобразен и пререшаването на спора от ВКС в противоположен смисъл. От страна на ответника по КЖ „КТБ“ АД /н./са подадени отговори от процесуалния представител на синдиците със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно за неоснователност на горните касационни жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в законовия срок за това и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е изложил следните съображения: Пред Ловешкия Окръжен съд е бил предявен от страна на „КТБ“ АД /н/, ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място],, срещу ответниците „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място] и „ВАРНА СТОРИДЖ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място], установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с цена - 15 526 805,05 щ.д. В исковата молба ищецът е изложил, че въз основа на заявление по ч.гр.д. № 1399/ 2015 г. по описа на PC - [населено място], на заявителя „КТБ“ АД /н/ е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 876/ 19.08.2015 г. по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, с който длъжниците „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и „ВАРНА СТОРИДЖ“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „КТБ“ АД /н/ сумата 15 526 805,05 щ.д., от които: 15 000 000 щ.д. - главница; 113 750 щ.д. - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.04.2015 г. - г.; 381 319,45 щ.д. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 07.07.2015 г.; 31 483,15 щ.д. - неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.15 г.; 252,45 щ.д. - дължими такси за събиране на вземания от г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 000 щ.д., считано от 18.08.2015 г. до изплащането й, както и сумата 859 544,62 лева - разноски по делото. Срещу така издадената Заповед са постъпили писмени възражения от длъжниците, поради което заповедният съд е дал указания на заявителя, който в срок е предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК. Претенцията се основава сключен на на 27.03.2014 г. Договор за банков кредит между кредитора „КТБ“ АД и кредитополучателя „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, с падеж - 25.06.2015 г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 000 щ.д. С договори за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. ответниците „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и „ВАРНА СТОРИДЖ“ ЕООД са се задължили да отговарят солидарно пред банката за всички задължения на кредитополучателя, като за свои собствени задължения. Просрочието в изплащането на главницата е в забава от 26.01.2015 г. На 28.05.2015г. кредиторът е отправил до кредитополучателя покана за доброволно изпълнение и изявление за предсрочната изискуемост на остатъка от банковия кредит, връчена на 23.06.2015 г., като в определения 10-дневен срок липсва доброволно изпълнение. В отговора на исковата молба ответникът „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД е бил оспорил допустимостта и основателността на иска, като в условията на евентуалност посочва, че не е възникнало задължение за плащане на сумата 8 326 805,56 щ.д., от които: 7 500 000 - главница; 619 375 - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 25.03.2015 г.; 117 430 - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.05.2015 г. до 25.03.2015 г., поради погасяването на сумите по договора за банков кредит с извършени извънсъдебни прихващания с вземанията на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, който е сключил договори за цесия с физически и юридически лица,' за което кредиторът „КТБ“ АД /н/ е бил уведомен. Също в условията на евентуалност е направено възражение за съдебно прихващане на процесиите суми до размера на исковата претенция. На основание чл. 219, ал. 1 е направено искане за привличане на цедентите в качеството на трети лица - помагачи на ответника по делото, което е било уважено и с доклада си по делото съдът е конституирал следните трети лица А. Н. Ч.; „СТРОЙЦЕМ“ ЕООД; ЗК „ОЛИМПИК“ - клон България; ЗД „БУЛ ИНС“ АД; К. Й. Ф.; Ц. П. Н.; А. И. П.; „А.В.БИЛДИНГС“ АД; АД „ЗАД ВИКТОРИЯ“ АД; С. П. М. - К.; ЗД „БУЛ ИНС“ АД; С. В. М.; „КЛАРТЕКС МУВЪРС ЛИМИТЕД“ чрез пълномощника Х. Г. Трендов; К. -М. К.; К. Й. Ф.. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 27.03.2014 г между „КТБ“ АД, в качеството на кредитор и „НАФТЕКС ПЕГРОЛ“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит, съгласно който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 000 щ.д.; С Договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД е встъпил като солидарен съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „НАФТЕКС ПЕГРОЛ“ ЕООД към кредитора „КТБ“ АД по договора за банков кредит; С Договор за встъпване в дълг от същата дата, сключен между „КТБ“ АД и „ВАРНА. СТОРИДЖ“ ЕООД, „ВАРНА СТОРИДЖ“ ЕООД е встъпил като солидарен съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „НАФТЕКС ПЕГРОЛ“ ЕООД към кредитора „КТБ“ АД по договора за банков кредит; С отговора на исковата молба ответникът „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД е бил оспорил истинността на тези писмени доказателства, във връзка с което съдът е назначил съдебно - графическа експертиза /СГЕ/. В заключението си вещото лице С. Ц. Печков е установило, че подписите върху процесиите документи са положени от лицата, които са посочени като автори на документите. С оглед на тази фактическа обстановка и във връзка с възраженията на двамата ответници и оплакванията пред него, въззивният съд е изложил следните съображения и е направил следните правни изводи: Обжалваното пред ВТАС решение е валидно, допустимо и правилно. За неоснователен е счетен доводът за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск, поради липсата на правен интерес, тъй като с влязло в сила определение от 02.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 481/ 2015 г. по описа на Ловешкия окръжен съд е отменено като неправилно Разпореждане от 19.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1399/ 2015 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, за незабавно изпълнение на заповед № 876/ 19.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК и е обезсилен издадения изпълнителен лист от 20.08.2015 г. Въззивният съд се е позовал общо, на съдебната практика, с която е прието, че обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, произтичащо от отмяната на разпореждане за незабавно изпълнение,не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед изпълнение, поради което решението на съда е постановено по допустим иск. Позовал се и на това, че договорите за банков кредит и за встъпване в дълг са представени в оригинал и в заключението си вещото лице по СгрЕ, изследвало автентичността на подписите по тях, е констатирало, че подписите върху договорите и извлечението от счетоводството на ищеца, са положени от лицата, които са посочени като автори на документите. Заключението не е било оспорено, поради което съдът е приел, че оспорването истинността на договорите и на извлечението от счетоводството на ищеца не е проведено успешно. В този смисъл и доводът за нищожност поради липса на съгласие съобразно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, е приет за неоснователен и съдът е констатирал съществуването на процесиите вземания. Възражението за преклудиране правото на кредитора да ангажира отговорността на поръчителя, на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД - поради изтичане на предвидения шестмесечен срок за предявяване иска срещу длъжника, е прието за напълно несъстоятелно тъй като се касае за договори за встъпване в дълг, с които поемателите са приели да отговарят за задълженията на длъжника като за свои собствени задължения, което изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Като такива са възприети в обжалвания въззивен акт и останалите доводи за нищожност на договора за банков кредит, по следните съображения: Наведеният с отговора на исковата молба от страна на ответника „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД довод за нищожност на договора за банков кредит по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като липсва надлежно решение на УС на „ПЕТРОЛ“ АД като орган, осъществяващ правата на едноличния собственик на капитала на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД - в нарушение на разпоредбите на чл. 114 от ЗППЦК, изискващи по отношение действителността на детайлно очертани сделки, по които страна е публично дружество, каквото е „ПЕТРОЛ“ АД, да е налице предварително одобрение на УС за сключването им ще нищожен, поради противоречие с посочената правна норма. Това възражение е било направено в заповедното производство, с частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и, според въззивният съд правилно е било взето предвид от първоинстанционния съд, въпреки, че не е било възпроизведено в отговора на исковата молба. Изложено е, че действително „ПЕТРОЛ“ АД е публично дружество, но сделката е сключена не от негово име, а от името на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, което не е публично дружество и за него не важат разпоредбите ЗППЦК. Въззивният е изложил свои съображения, че нищожността по чл. 114 ЗППЦК не е абсолютна и ползва само публичното дружество за защита на интересите му по сделки, по които то е страна, като единствено то може да се позовава на нея, но не ползва трети лица, каквито са ответниците, които не могат да релевират доводи за нищожност на гова основание. Освен това, кредитополучателят не е извършил нито едно от визираните разпореждания с активи на дружеството, изброени в разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗППЦК, които сделки предполагат увреждане имуществото на дружеството, докато сделката за отпускане на банков кредит не предполага такова увреждане. Дори да се предположи, че отпускане на банков кредит на дъщерното дружество, каквото се явява „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, е сделка, включена в изрично изброените сделки в чл. 114, ал. 3 от ЗППЦК, това не би довело до нищожност на сключения договор за банков кредит предвид разпоредбата на чл. 114, ал. 9 от ЗППЦК / в редакцията й от г./, съгласно която „разпоредбата на ал. 1 и ал. 3 не се прилага в случаите на 'сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, включително при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения, освен ако в тях участват заинтересовани лица, с изключение на сделките по т. 2“, която хипотеза в случая е налице. Прието е също така, че не е налице и нищожност поради липса на съгласие - взето решение на УС на „ПЕТРОЛ“ АД, тъй като нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 от не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля, като липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ не може да се противопостави на трети лица и несъответствия от вътрешно-организационен характер не съставляват липса на съгласие /позовал се е на ТР № 3/ 15.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 3/ 2013 г. ОСГТК /. За несъстоятелно е прието и възражението за нищожност на договора за банков кредит, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 44, ал. 4 и ал. 5 от ЗКИ, в действалата към 27.03.2014 г. редакция. В чл. 46 от същия закон е предвидена санкция от неспазване на задълженията - администраторите, предоставили кредити в нарушение на чл. 44 и чл. 45 от ЗКИ, носят солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя, т.е. изрично е предвидена отговорност за вреди, което, според съда изключвало приложението на ч л.26, ал. 1 от ЗЗД спрямо самия договор за кредит. На база изложеното във връзка с възраженията за нищожност,съдът е заключил, че са налице са валидни договори за банков кредит и за встъпване в дълг, съгласно които кредиторът „КТБ“ АД е отпуснал банков кредит на кредитополучателя „НАФТЕКС ПЕГРОЛ“ ЕООД в размер на 15 000 000 щ.д., като с договори за встъпване в дълг ответниците са се задължили солидарно с кредитополучателя да погасят кредита. Относно неизпълнение на задълженията по тези договори от страна на двамата ответници е прието, че от заключението по допуснатата СИЕ, се установявало, че с бордеро № 242252/ г. разрешеният кредит от 15 000 000 щ.д. е усвоен еднократно на 01.04.2014 г., като е била задължена заемната сметка и заверена разплащателната сметка на кредитополучателя, поради което въззивният съд приема, че банката - кредитор е изпълнила задължението си по договора за банков кредит като е превела сумата по банковата сметка на кредитополучателя, като несъстоятелен се явява довода, че банката не е отпуснала реално сумите по кредита. Съдът не приема, че банката е в забава, тъй като била пропуснала да създаде онази обстановка, която съгласно съдържанието на дължимото, е трябвало да бъде създадена, за да се погаси задължението чрез изпълнение. Твърди се, че банката е разполагала с правомощието да администрира посочените сметки, но не е извършила служебно погасяване на вземанията си в процеса на изпълнение, което е било необходимо, за да изпълни длъжника своето задължение за погасяване на парично задължение. Въззивният съд приема, че не е налице забава на кредитора, изразяваща в неоказване необходимото съдействие от страна на кредитора длъжникът да изпълни, т.е. в изпълнението на задължения от страна на кредитора, а не в неосъществяването на правомощия. С нотариална покана от 28.05.2015 г. кредиторът е уведомил длъжника за обявената предсрочна изискуемост на вземането по банковия кредит и е определил десетдневен срок за доброволно изпълнение, считано от връчването на поканата - 23.06.2015 г., в който срок липсва доброволно изпълнение, поради което въззивният съд приема, че вземането на банката е изискуемо. Ето защо, съставът на ВТАС приема, че кредиторът е изправна страна по договора за банков кредит, като задължилите се при условията на солидарност с кредитополучателя ответници дължат изпълнение. Такова не е било осъществено. Според съда направените, при условията на евентуалност, възражения за извънсъдебно и съдебно прихващане се явяват неоснователни. Видно от заключението на СИЕ е, че счетоводните записвания по сметките, обслужващи банковия кредит на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД по Договор за банков кредит от г., доказват че банката не е извършвала прихващания по отпуснатия кредит от 15 000 000 щ.д. Приложените и приети доказателства към отговора на „ЕЛИТ ПЕГРОЛ“ АД, вх. № 7540/ 17.11.2015 г. оговори за прихващане на вземания /цесия/ и изявления за прихващане, не се отнасят за процесния Договор от 23.03.2014 г., а за Договор от г., сключен между „КТБ“ АД /н/ и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД. | Следва да се посочи също така, че в заключението си вещото лице посочва, че организацията на счетоводството и документирането на стопанските операции в банката е съобразено с изискванията на счетоводното законодателство. Видно от ч.гр.д. № 1399/ 2015 г. по описа на PC - [населено място] е, че заявителят „КТБ“ АД /н/ е подал Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ЕПК, е вх. № 7436/ 18.08.2015 г., срещу поемателите и солидарни съдлъжници „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и „ВАРНА СТОРИДЖ“ ЕООД, като е била издадена Заповед № 876/ 19.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК, за заплащане солидарно от длъжниците на следните суми: 15 000 000 щ.д. - главница; 113 750 щ.д. - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.04.2015 г. - 25.06.2015 г.; 381 319,45 щ.д. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 20.08.2015 г. до 07.07.2015 г.; 31 483,15 щ.д. - неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г.; 252,45 щ.д. - дължими такси за събиране на вземания от 18.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 000 щ.д., считано от 18.08.2015 г. до изплащането й; 859 544,62 лева - разноски по делото. Съответно, на 20.08.2015 г. е бил издаден изпълнителен лист за процесиите суми. В законно-определения срок длъжниците са подали възражения и след дадени указания от заповедния съд, заявителят е предявил в срок иск за установяване на вземанията си. Ето защо, съобразно с всичко гореизложено, съдът е счел, че така предявеният иск е основателен следва да се уважи, включително и по отношение на претенцията за неустойка в размер на 31 483,15 щ.д. върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г. тъй като такава договорна клауза е налице в чл. 14 от Договор за банков кредит от г. и размерът й е установен от заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ. По основателността на искането за допускане на касационно обжалване от страна на трите лица, подали касационни жалби, настоящият състав на ВКС, ТК,Първо т.о. намира следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към всяка една от подадените три броя КЖ се излагат като общи основания за допускане на касационно обжалване следните твърдения: решението е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, защото е постановено contralegem - противоречи на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, а освен това решението е и явно необосновано - при мотивирането му е налице грубо нарушаване на правилата на формалната и юридическата логика- въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл.114, ал.11 от Закона публичното предлагане на ценни книжа, която гласи, че сделките, сключени в нарушение на изискванията на чл.114, ал.1 - 10 от ЗППЦК са нищожни, е приел, че е налице валидно сключен договор за банков кредит с КТБ АД. Отделно от гореизложеното, с постановеното решение въззивният съд се бил произнесъл по посочените по -долу правни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения -основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: Следва ли направени от длъжника във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК да се вземат предвид от съда в производството по иска по чл.422, ал.1 от ГПК, дори ако не са възпроизведени в отговора на исковата молба ?; Нищожен ли е договор за банков кредит, сключен в противоречие е императивните разпоредби на чл.44, ал.4 и 5 от Закона за кредитните институции, в редакцията действала към 27.03.2014 г., на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД ? Отделно от изложеното се подържа и оплакване за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск, поради липсата на правен интерес, тъй като с влязло в сила Определение от 02.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 481/ 2015 г. по описа на Ловешкия окръжен съд е отменено като неправилно разпореждане от 19.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1399/ 2015 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, за незабавно изпълнение на заповед № 876/ 19.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК и е обезсилен издадения изпълнителен лист от 20.08.2015 г. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо т.о. счита, че следва да се разгледа първо основателността на оплакването в КЖ за недопустимост на обжалваното въззивно решение, с оглед преценка за основанието по чл.280 ал.2,предл.второ на ГПК-евентуална недопустимост. Въззивният съд се е позовал общо на съдебната практика, с която е прието, че обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, произтичащо от отмяната на разпореждане за незабавно изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед изпълнение, поради което решението на съда е постановено по допустим иск. В действителност този извод съответства на приетото в практиката на ВКС по 290 ГПКР. № 152 от 15.11.2012 на ВКС по т.д. № 1058/2011 на Второ т.о., Р №246/11.01.2013 г. по т.д. № 1278/2011 на Второ т.о. и др., в които се приема, че при отмяната на акта за незабавно изпълнение, не се засяга съществуването на самата заповед за изпълнение, поради което и у длъжника по нея е налице правен интерес от оспорване на вземането чрез възражение, а у кредиторът – интерес от установяване съществуването му чрез иск по чл.422 ал.1 ГПК. Следователно няма основание за допускане, с оглед на основанието по чл.280 ал.2,предл.второ на ГПК-евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение. Не е налице и очевидна неправилност, доколкото посоченото конкретно съдържание на такова оплакване: въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл.114, ал.11 от Закона публичното предлагане на ценни книжа, която гласи, че сделките, сключени в нарушение на изискванията на чл.114, ал.1 - 10 от ЗППЦК са нищожни, е приел, че е налице валидно сключен договор за банков кредит с КТБ АД, не позволява този извод на съда да бъде опроверган само от съдържанието на съдебното решение, а изисква повторна проверка на фактите и тълкуване на закона. Трайната практика на ВКС приема, че във всички случаи, за да е очевиден порока на съд.решение, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти и/или тълкуване на закона. По отношение на противоречие на отговорите на двата правни въпроса в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, настоящият състав намира за установено следното: Отговорът на въпроса: „Следва ли направени от длъжника във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК да се вземат предвид от съда в производството по иска по чл.422, ал.1 от ГПК, дори ако не са възпроизведени в отговора на исковата молба“, който е застъпен от въззивния съд е положителен и напълно съвпада с приетото в т.11а от ТР №4/18.06.2014 на ОСГТК. Съдът изрично е приел, че това възражение е било направено в заповедното производство, с частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и правилно е било взето предвид от първоинстанционния съд, въпреки, че не е било възпроизведено в отговора на исковата молба. Обстоятелството, че това възражение е било разгледано от въззивния съд, но не е било уважено по същество, не води до извод за нарушение на задължението на съда да го разгледа. Следователно не е налице противоречие на приетото от съда по конкретното дело с посоченото ТР като основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1,т.1 ГПК. Въпросът за това, дали е нищожен договор за банков кредит, сключен в противоречие е императивните разпоредби на чл.44, ал.4 и 5 от Закона за кредитните институции, в редакцията действала към 27.03.2014 г., на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД е въпрос по правилното приложение на материалния закон, т.е. по правилността на обжалваното решение, което е предмет на разглеждане във втората фаза по чл.281 ГПК, а не на тази по чл.288 ГПК. Към този извод води и обстоятелството, че отговорът е в зависимост от съдържанието на уговорките в конкретния договор за кредит. Отделно от това по този въпрос липсва обосновка за наличието на допълнителния критерий по чл.280 ал.1,т.3 ГПК/ т.4 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г./, на който се позовават касаторите. От изложеното следва, че не се обосновава наличие предпоставка за допускане до касационно обжалване, с оглед на което и такова не следва да се допуска. По делото липсват доказателства за направени съдебни разноски от страна на ответника по касация. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение