Определение № 50588 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2299/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МТЖ Инвест“ ЕООД, [населено място], срещу решение №268 от 10.05.2021г. по т.д.№2534/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №1221 от 18.08.2020г. по т.д.№943/2019г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 1 състав, с което по иска на „Финанс Инфо А.“ ЕООД, [населено място], e прекратено на основание чл.517 ал.4 от ГПК търговско дружество „МТЖ Инвест“ ЕООД, [населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора въззивният съд е постановил недопустимо решение, приемайки, че са налице всички предпоставки, както за предявяването на иска по чл.517, ал.4 от ГПК, така и за надлежното му упражняване в процеса. Касаторът поддържа, че по делото е бил представен препис от искова молба до Софийски районен съд, с която на основание чл.439 от ГПК е оспорено вземането, предмет на изп. дело №20107810400350 по описа на ЧСИ Г. Д.. Счита, че доколкото предмет на делото е иск по чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „МТЖ Инвест“ ЕООД, [населено място], по запор на дружествени дялове за задължения на едноличния собственик на капитала Т. И. Г. към „ЦКБ“ АД, прехвърлени на „Финанс Инфо А.“ ЕООД, то производството с правно основание чл.439 от ГПК се явява преюдициално по отношение на настоящото производство. С оглед на това твърди, че обжалваното решение на САС е постановено при наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като същото се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. Наред с това прави оплаквания, че въззивният съд, в нарушение на процесуалните правила, е дал ход на делото при наличие на обективни пречки за управителя на „МТЖ Инвест“ ЕООД да се яви в открито съдебно заседание и да организира защитата на представляваното от него търговско дружество, за които по делото са били представени болнични листове. Излага доводи, че по делото е било релевирано своевременно, с отговора на исковата молба, възражение за липса на ликвидно и изискуемо вземане в полза на ищцовото дружество и твърдение, че то не му е прехвърлено валидно. Въпреки това, въззивният съд, в противоречие със съдопроизводствените правила, е приел този факт за осъществен и то въз основа на доказателства, които не се намират в кориците на делото, а в изпълнителното дело, което не е приложено към настоящото. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поставя като обуславящи три процесуалноправни въпроса: 1. Следва ли въззивният съд да спре производството по делото при наличие на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК? 2. Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си въз основа на доказателства, които не се намират в кориците на делото и не са обявени от съда за служебно известни? 3. Допустимо ли е въззивният съд да обоснове крайните си съдебни изводи въз основа на предположения? Поддържа, че при преценката за допустимостта на предявения иск, въззивният съд е допуснал отклонение от задължителната практика, обективирана в ТР №1/2017 от 09.07.2019г. постановено по тълк. дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че вторият и третият въпрос са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация „Финанс Инфо А.“ ЕООД, [населено място], поддържа, че решението е допустимо и правилно, както и че не са налице предпоставки за допускане на касационното му обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на въззивния жалбоподател за недопустимост на предявения иск и постановеното по него първоинстанционно решение. Посочил е, че в хипотезата на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, процесуалната легитимация на ищеца е предпоставена от единственото условие искът да бъде предявен след вписването на запора върху дружествените дялове – без спазване на процедурата по чл.96 ал.1 от ТЗ и без връчване на изявление за прекратяване на дружеството. Установил е, че в конкретния случай това изискване е налице, а взискателят е овластен от компетентния орган, което обуславя процесуалната допустимост на иска. Изтъкнал е, че в тежест на ответника е да докаже, че преди приключването на първото заседание по делото на взискателя е изплатена дължимата сума, каквито доказателства не са ангажирани по делото. Счел е за неоснователно възражението на ответника за непораждане на действие по отношение на него на договора за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено от „ЦКБ“ АД на „Финанс Инфо А.“ ЕООД, поради неизпълнение на процедурата по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Изтъкнал е, че като страна по изпълнителното дело длъжникът несъмнено е узнал, че ищецът е бил конституиран като взискател вместо банката и длъжникът вече е задължен към приобретателя на вземането, съответно е могъл да заяви всички свои възражения относно валидността на договора. Изложил е мотиви, че в производството по чл.517 от ГПК легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване, а защитата на длъжника срещу евентуалната неправилна преценка на съдебния изпълнител може да се осъществи по исков ред чрез предявяване на иска по чл.439 от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК/ ред. ДВ, бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим. Изложените в касационната жалба твърдения за недопустимост на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на решението. Доколкото първият правен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК относно задължителните предпоставки за допустимост на иска по чл.517 ал.4 от ГПК е поставен именно във връзка с доводите за недопустимост на решението, същите следва да бъдат разгледани общо. Следва да се отбележи, че твърденията на касатора за наличие на висящо производство, явяващо се обуславящо за исковото производство по чл.517 ал.4 от ГПК, не се подкрепят от данните по делото. Към момента на приключване на устните състезания по т.д. №2534/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, не са били въведени фактически твърдения, нито са били представени доказателства за наличието на образувано производство по чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането по изп. дело №20107810400350 по описа на ЧСИ Г. Д. в патримониума на ищцовото дружество. Нещо повече видно от представените с молба вх.№1768/10.05.2021г. доказателства, исковата молба на „МТЖ Инвест“ ЕООД, по която е образувано производството по чл.439 от ГПК, е подадена на датата на постановяване на въззивното решение. Съответно в хода на въззивното производство не са били налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, при които съгласно задължителните разяснения на ТР №1/09.07.2019г. поставено по тълк. дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС за съда възниква задължението да спре производството, нарушението на което би обусловило недопустимост на въззивния акт. Вторият и третият въпрос в изложението по чл.284, ал.3 т.1 от ГПК не съставляват материалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, а оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд. Въпросите изразяват разбирането на касатора, че в производството по чл.517 ал.4 от ГПК ищецът e следвало да докаже материалноправната си легитимация на взискател в изпълнителното производство, като докаже сключването на договора за цесия, по силата на който е придобил процесното вземане от кредитора „ЦКБ“ АД. В тази връзка следва да се съобрази практиката на ВКС, относно предмета на производството и предпоставките за основателност на исковете по чл.517 ал.3 и ал.4 от ГПК, обективирана в решение №60 от 22.04.2013г. по т.д.№134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №30 от 12.06.2018г. по т.д.№1872/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №77 от 16.06.2013г. по т.д.№3990/2013г. на ВКС, ТК, II т.о, решение №146 от 07.11.2013г. по т.д.№1041/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №114 от 01.10.2009г. по т.д.№271/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №60 от 22.04.2013г. по т.д.№134/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., се приема, че предмет на предявения по реда на чл.517 ал.3 предл.2 от ГПК иск е прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност. Процесуална предпоставка за предявяването на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл.507 и сл. от ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Предмет на иска по чл.517, ал.3 от ГПК не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора - ищец, а упражняването на потестативното право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. от ТЗ. В решение №30 от 12.06.2018г. по т.д.№1872/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., се приема, че в производството по чл.517, ал.4 от ГПК легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване. Доказателствата за това, че ищецът е придобил вземането по изпълнителния лист са ангажирани в изпълнителното производство и въз основа на тези доказателства съдебният изпълнител го е конституирал като взискател. Защитата на длъжника срещу евентуална неправилна преценка на съдебния изпълнител може да се осъществи по исков ред чрез предявяване на иска по чл.439 от ГПК, в което производство той може да оспори легитимацията на взискателя като титуляр на подлежащото на изпълнение вземане въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай въззивният съд е съобразил посочената практика, като е приел, че при наличие на предпоставките за прекратяване на дружеството по чл.517 ал.1 и ал.4 от ГПК и доколкото ответникът не е доказал до приключване на устните състезания пълното погасяване на задължението си към взискателя по изпълнителното дело, то искът се явява основателен. Наличието на постоянна практика на ВКС, с което въззивното решение е съобразено, изключва селективното основание по т.3 от чл.280 ал.1 от ГПК. Селективното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е посочено формално от касатора, но не е обосновано с посочване на конкретни актове на ВКС, в противоречие с които са формирани изводите на въззивния съд. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице пороци, обуславящи вероятна недопустимост на обжалваното решение на Софийски апелативен съд, нито са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на същото решение. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд