Определение № 13352 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12131/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, чрез процесуалния му представител Ц. Георгиева, против Определение № 38817/21.11.2025 г., постановено по адм.дело №12195/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № ЗОА-0666/29.10.2025г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с която е спряна експлоатацията на обекти – складове за търговия на едро с лекарствени продукти на адрес: град София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бунтовник“ №3 и град София, район „Надежда“, бул. „Илиенско шосе“ №8, база 8 М Парк на „Фарма трейд БГ“ ЕООД, ЕИК 203830245 с действащо към момента Разрешение за промяна на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти №BG/WDA/MP-0569/01.07.2025г., считано от датата на връчване на заповедта до отстраняване на нарушенията по чл. 207, ал.7, т.1, б. „д“, т. 9, т. 10 във връзка с чл. 285, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, във връзка с чл. 2а и чл. 4, т. 14 от Наредба № 39 и Ръководство от 5 ноември 2013г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба във връзка с чл. 12 и чл. 17 от Наредба № 10. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на закона. В частната жалба се претендира отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата на ответника Фарма Трейд БГ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – Фарма Трейд БГ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адвокат В. Таков оспорва частната жалба като неоснователна. Сочи липсата на изложените отменителни основания. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания акт. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал.1, т.2 АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. За да уважи искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ЗОА-0666/29.10.2025г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, първоинстанционният съд е приел, че законовата презумпция по чл. 166, ал. 2 АПК е оборена от ответника Фарма Трейд БГ ЕООД. Посочил е, че видно от представените пред съда доказателства за сериозно засягане на икономическите интереси на дружеството, свързани със сключени договори за доставка на лекарства, както и предизвестие от лечебно заведение за прекратяване на подобен вид договор, може да се обоснове извод, че твърдените от лицето сериозни вреди, които би понесло, ще са резултат именно от допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Определението е неправилно. Спиране на допуснатото, съгласно разпоредбата на чл. 272, ал.3 от ЗЛПХМ, предварително изпълнение на оспорената заповед, с която е спряна експлоатацията на обекти – складове за търговия на едро с лекарствени продукти на адрес: град София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бунтовник“ №3 и град София, район „Надежда“, бул. „Илиенско шосе“ №8, база 8 М Парк на „Фарма трейд БГ“ ЕООД, ЕИК 203830245 с действащо към момента Разрешение за промяна на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти №BG/WDA/MP-0569/01.07.2025г., считано от датата на връчване на заповедта до отстраняване на нарушенията по чл. 207, ал.7, т.1, б. „д“, т. 9, т. 10 във връзка с чл. 285, ал.1 от ЗЛПХМ, във връзка с чл. 2а и чл. 4, т. 14 от Наредба № 39 и Ръководство от 5 ноември 2013г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба във връзка с чл. 12 и чл. 17 от Наредба № 10, може да се постанови от съда, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК. В производството по чл.166, ал.2 от АПК съдът следва да установи единствено дали спрямо адресата на оспорената заповед са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно дали последното би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на всички заповеди от вида на оспорената. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК, при наличието на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. Разпоредбата на чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 от АПК е съотносима към обезпечаване правото на оспорване и за оспорващия е без значение дали предварителното изпълнение на акта е допуснато от административния орган или от закона, тъй като правната му сфера и в двата случая се засяга еднакво. Изискването за наличие на нови обстоятелства се отнася, както когато предварителното изпълнение на акта е допуснато с разпореждане, така и когато е допуснато от закона. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в настоящия случай не са били налице нови обстоятелства, настъпили след издаването на оспорваната заповед, които да са предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Такива не се твърдят в отговора на частната жалба и не се установяват и към настоящия момент, а липсата им е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. По делото не са представени и доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Тежестта за доказване на вредите лежи изцяло върху оспорващия за разлика от производството за отмяна на решението по съществото на спора, в което административният орган следва да докаже законосъобразното му издаване. В този смисъл напр. определение №7527 от 03.06.2014 г. по адм.д.№6270/2014 г. на петчленен състав на ВАС, ІІ колегия. В конкретния случай Фарма Трейд БГ ЕООД е навел доводи пред решаващия съд, че поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, практически спирането на експлоатацията на складовете на дружеството е равносилно на спиране на действието на издадените разрешителни за търговия с лекарствени продукти на едро, което е равносилно на спиране на дейността на дружеството. Последното безспорно щяло да причини на дружеството труднопоправими вреди, като е възможно да допринесе и за изпадане в несъстоятелност. Възприемайки доводите на ответника по частната жалба, първоинстанционният съд е приел, че представените договори след спечелени търгове за доставка на лекарствени продукти за лечебни заведения, както следва: УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, СБАЛД „Проф. Иван Митев“ ЕАД, УМБАЛ „Света Ана“ АД и УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, които са обезпечени с банкови гаранции за добро изпълнение за гарантиране на задълженията на дружеството – доставчик на обща стойност 2 080 436.45 лева, както и представената писмена покана от УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, с която дружеството е поканено да прекрати договор за доставка на лекарства с лечебното заведение, именно с оглед на така издадената заповед, са годни доказателствени средства да обосноват тезата на дружеството, че същото ще претърпи сериозна икономическа и репутационна щета от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издадената заповед. Под нови обстоятелства законодателят разбира само тези, които са настъпили след издаване на заповедта. Доводите на Фарма Трейд БГ ЕООД са свързани с вече действащи договори към датата на издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед, т. е. с изключение на писмената покана от УМБАЛ Свети Иван Рилски, останалите писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.166 ал.2 АПК. Практиката на Върховния административен съд в значителната си част изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на предварително изпълнение на административен акт, само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее. По делото не са наведени убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни имуществени последици за дружеството, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона, съобразно гореизложените мотиви. Действително по преписката са представени доказателства, от които може да се направи извод, че незабавното изпълнение на заповедта на изпълнителния директор на ИАЛ накърнява имуществения интерес на ответното дружество, доколкото очевидно изисква от него влагане на определени финансови средства, които биха били свързани с набавянето на сертификат за освобождаване на партида, какъвто се изисква по смисъла на чл.207 ал.1 т.7 б.д от ЗЛПХМ. Доколкото самият административен акт представлява принудителна административна мярка, която е поставена под условие - до отстраняване на нарушенията по чл. 207, ал.7, т.1, б. „д“, т. 9, т. 10 във връзка с чл. 285, ал.1 от ЗЛПХМ, във връзка с чл. 2а и чл. 4, т. 14 от Наредба № 39 и Ръководство от 5 ноември 2013г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба, във връзка с чл. 12 и чл. 17 от Наредба № 10, то в тежест на дружеството е да представи подобен вид доказателства, които да обосноват спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Всеки административен акт с утежняващи адресата си последици всъщност води до подобен неблагоприятен резултат. Разходите на дружеството обаче, имат именно имуществено измерение, докато, видно от заповедта, разпоредените с нея действия са свързани с опазване на обществения интерес, а именно опазване живота и здравето на пациентите. Имуществените вреди, колкото и сериозни да са, подлежат на репариране, като българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. Твърденията за евентуална несъстоятелност на дружеството като потенциална непоправима вреда са недоказани, доколкото няма данни и доказателства спрямо дружеството да е инициирано подобно производство. По силата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварително изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Поради това жалбоподателят с направените възражения би могъл да се позове само на втората хипотеза - значителни вреди. Негово е задължението да ги обоснове и установи, като доказването следва да е в две направления: първото е, че съществува реална опасност да понесе такива вреди, а второто - да докаже елемента "значителност". Жалбоподателят носи тежестта да докаже наличието или реалната опасност от настъпване на вредата, която следва да се установи със съответните писмени доказателства. Претендираният интерес от жалбоподателя по степен на въздействие следва да може да се противопостави и надделее над презумирания обществен интерес. Ето защо, адресатът на акта следва да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди поради настъпили след издаването на акта обстоятелства, каквито в конкретната хипотеза не се установяват. В разглеждания случай не са представени никакви доказателства, относими към искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, респективно обосноваващи неговата основателност. Не се установяват и се доказват конкретни евентуални преки вреди, които би претърпял жалбоподателят, доколкото законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от издадения акт. Предвид горното, изводът на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е незаконосъобразен. Не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК, настъпили след издаване на заповедта, т.е. не е налице необходимата материалноправна предпоставка за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователно искането на Фарма Трейд БГ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗОА-0666/29.10.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение