Определение № 180 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2445/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Подадена е от [фирма] [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № ІІ-58-164 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 44129/2013 г. на Софийския районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на П. В. Ц. сумата 75 480.93 лева на основание чл. 128, т. 2 КТ, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 25.10.2010 г. - 07.10.2013 г.; сумата 11 054.86 лева на основание чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху трудови възнаграждения за периода 06.11.2010 г. - 23.10.2013 г.; сумата 2 933.75 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и сумата 17 309.42 лева по чл. 224, ал. 1 КТ, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 118 дни за 2010 г. - 2013 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 23.10.2013 г. до изплащането. Молителят твърди, че вследствие нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение. От ответника П. В. Ц. от [населено място] е постъпил писмен отговор със становище, че молбата е недопустима поради просрочие, а по същество е неоснователна. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна има за предмет влязло в сила на 02.10.2014 г. решение и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че за влязлото в сила решение узнал на 13.03.2015 г. при извършена от него справка в служба „Архив” към Софийския районен съд. Ответникът е възразил относно датата на узнаване и сочи, че тя се свързва с налагането на запори по банкови сметки и възбрани върху недвижими имоти на длъжника и предхожда получаването на покана за доброволно изпълнение по образуваното на 09.01.2015 г. изпълнително дело. Д. за просрочие е неоснователен. Дори да се съобразят сочените обстоятелства, за чието установяване ответникът е изискал прилагане на изпълнителното дело, молбата за отмяна, като подадена на 18.03.2015 г., е в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано и от датата на образуване на изпълнителното дело, и е допустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание, водим от което