Определение № 1688 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2961/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. Б., чрез адвокат С. П., срещу решение № 425/16.03.2023 г. по гр. д. № 35/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 2230/14.10.2022 г. по гр. д. № 2252/2022 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от жалбоподателката срещу Ф. С. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на психическото и физическото й здраве, причинени чрез отправяне на заплашване и обиди в телефонен разговор на 11.09.2021 г. и чрез накърняване на доброто име на ищцата в обществото чрез злоупотреба с правото да подава сигнали, както и чрез отправяне на сигнал до ГД „БОП“ към МВР, подаден по електронен път на 11.09.2021 г. в 19,12 ч., с който й е приписал престъпление, че участва в „ОПГ група – К. С. с Н. Б. в община Бургас! Кражбите са над 500 000 лв. годишно!, като вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на иска, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за отхвърляне на предявения иск за разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Въпросът е как следва да се отнесе факта, че всички преписки подадени от ответника до държавните органи са били прекратени след извършване на обстоятелствени проверки и касаторката не е била привличана под административна или наказателна отговорност по ЗАНН и НПК? Следва ли да се приеме по-малък интензитет на претърпените душевни болки и страдания, накърнена чест, достойнство и авторитет в сравнение с други лица?“; 2. „Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях? Следва ли при преценка на доказателствата съдът да се произнесе и по тяхната достоверност и обективност?“. В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от Ф. С. В., чрез адв. Т. Ш., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Въззивният съд приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоционални и от здравно естество изживявания на работното място и в семейството, получаване на няколко нервни кризи, повишаване на кръвното налягане. Съдът констатирал, че Ф. В. заемал длъжността „дезинфектатор“ в „Дезинфекционна станция- Бургас“ ЕООД /търговско дружество с едноличен собственик на капитала - община Бургас/, в което жалбоподателката била управител. Въз основа на свидетелски показания въззивният съд приел, че между страните е съществувал спор във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ответника. По делото е установено, че на 13.09.2021 г. трудовото правоотношение на В. било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. От събраните по делото доказателства е прието, че са подадени следните сигнали от В. срещу жалбоподателката: на 11.09.2021 г. в 15:51 ч., в сайта „Антикорупция“ към Община Бургас срещу ищцата, съдържащ твърдения, че Б. го е изнудвала да подписва „мониторинги за проверка на ларви в определени язовири и мочурища в община Созопол Приморско и т.н.“; на 11.09.2021 г. сигнал в сайтовете на ГДБОП и на Главна прокуратура; на 16.09.2021 г. нов сигнал по електронната поща на Главна прокуратура. Съдът констатирал, че по всички отправени от В. сигнали били извършени проверки, които не установили извършването на престъпление от общ характер. Констатирано е още, че на 04.10.2021 г. ищцата подала заявление до ОДМВР – Бургас, в което твърди, че на 11.09.2021 г. ответникът й се е обадил по телефона и е започнал да я обижда, клевети и да я заплашва. Образувана била преписка по описа на V РУ – Бургас, в която обаче не се съдържало признание на ответника за извършването на действията, в които бил уличен. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че по делото останали недоказани твърдения на жалбоподателката за деликтно поведение от страна на ответника. Посочено е, че разпитаните по делото свидетели изразявали само споделените от нея оплаквания за съдържанието на проведения на 11.09.2021 г. телефонен разговор, което не се подкрепяло от други обективни данни по делото. В резултат на това, техните показания не били кредитирани. Съдът счел, че показанията на свидетелката С. за естеството на конфликта между страните, следва да бъдат съобразени съгласно чл. 172 ГПК, доколкото е установено тя също да се намирала в конфликт с ответника, тъй като правила оплакване срещу него за обиди и заплахи до МВР. Посочено е, че анализът на доказателствата сочи, че не В. е звънял на Б. около 15 часа в съботния ден на 11.09.2021 г., а тя на него, като е видяла, че преди това я е търсил. Предвид изложеното, въззивният съд приел, че събраните по делото косвени доказателства, не водели до категоричния извод за причинен на ищцата от ответника по време на телефонния им разговор деликт, чрез отправени нецензурни вербални изявления, заплахи и обиди. Не било констатирано и увреждащо намерение от страна на ответника във връзка с подадените срещу жалбоподателката сигнали до различни държавни и общински органи, като неговата активност била отдадена на афиширана цел за защита на обществения интерес. Съдът приел, че причина за съмненията за нередности са обективно почиващи на установените при проверката на посочените в жалбата до органите на МВР случаи на подписвания на протоколи в дружеството- работодател след датата на извършване на дейността по дератизация, дезинфекция и дезинсекция, която описват. Отчетено било и обстоятелството, че в хода на проверките било установено антидатиране, което макар и да не представлявало престъпление от общ характер, означавало, че оплакванията не са били очевидно несъстоятелни, общи и предимно нападателни. Съобразена била и практиката на ЕСПЧ по делото „Маринова и други срещу България“, съгласно която не е налице разгласяване на вредоносни изявления, когато се подават жалби до държавни органи, за да се докладват нередности или да се търси помощ от властите в тази връзка, включително подадени жалби срещу длъжностни лица. С оглед изложеното, предявеният иск бил приет за неоснователен. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, първият поставен въпрос няма характеристиките на правен, а представлява преформулиран довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение. Това е така, доколкото предпоставя извършване на преценка от касационната инстанция относно правилността на конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд по съществото на материалноправния спор – при обсъждането и извършената от последния преценка на конкретни доказателства и обстоятелства по делото. По този начин от страна на жалбоподателката са наведени касационни оплаквания, формулирани във въпросителна форма, т.е. – наведени са касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не са формулирани – с по-висока степен на абстрактност (макар и свързан с конкретните правни изводи в обжалваното решение) – материалноправни или процесуалноправни въпроси, представляващи общи основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касация по поставения въпрос. Поставеният втори въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие със съдебната практика. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на които е формулирал своите правни изводи по същество на спора. Обсъдени са събраните по делото свидетелски показания, като съдът е изложил своите мотиви, защо същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото изразявали само споделените от ищцата - касатор оплаквания и не били подкрепени от останалите доказателства по делото. Анализирани били представените писмени доказателства, касаещи подадените срещу жалбоподателката сигнали до различни държавни органи, като въззивният съд мотивирано изложил своите доводи, защо тези действия не са противоправни, позовавайки се и на практиката на ЕСПЧ. Предвид това не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът счита, че по поставения въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не го мотивира по начина предвиден в т. 4 от TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване; нито е обосновал настъпили изменения в законодателството или обществените условия. С оглед това, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос. Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят трябва да заплати на ответника по касация направените разноски, възлизащи на 1 200 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение