Определение № 1010 от 05.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дамян 87“ ЕООД срещу въззивно решение № 567/26.10.2023 г. по в.гр.д. № 609/2023 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 121/06.03.2023 г. по гр.д. № 1968/2021 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която искът на В. Д. И. срещу „Дамян 87“ ЕООД за неимуществени вреди от трудова злополука от 12.10.2020 г. е отхвърлен за разликата над 3 000 лева до предявения размер 10 000 лева и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен за още 7 000 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2020 г.

Ответникът по касационната жалба В. Д. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадени от надлежна страна в определения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, редовна е и е процесуално допустима.

С въззивната жалба е оспорен изводът на първоинстанционния съд, че в процесния случай е било налице съпричиняване, което да обоснове намаляване на отговорността на работодателя по направеното от него възражение с правно основание чл.201, ал.2 КТ. Това е бил единственият спорен въпрос във въззивното производство. Съответно дали е доказано такова със събраните по делото показания на единствения свидетел на злополуката – колегата на ищеца Б..

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел, че доводът за липса на процесуална възможност за оспорване с въззивната жалба на свидетелските показания не намира опора в закона по аргумент от чл.270 и чл.266 ГПК и при отчитане на задължението на съда за законосъобразен анализ на събраните доказателства.

Разгледал е възражението по чл.201, ал.2 КТ и го е намерил за основателно. Като е обсъдил показанията на свидетеля Б. е приел, че поведението на ищеца не се отличава с груба небрежност и че не може да се направи извод за липса на елементарно старание и внимание.

Размерът на обезщетението – 10 000 лева съдът е счел за законосъобразно определен.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като извежда следните правни въпроси:

1. Налице ли е нарушение на съдопроизодствените правила в случай, че въззивният съд не изложи в мотивите на въззивното решение становище относно достоверността, допустимостта, доказателствената тежест на свидетелските показания на всички свидетели, при положение, че същите са оспорени?

Въпросът е свързан с довод, че не е приложена процесуалната преклузия на чл.266, ал.2 ГПК по отношение на оспорването на събраните от първоинстанционния съд свидетелски показания, т.к. въззивникът (ищецът) оспорва свидетелските показания едва с въззивната жалба

Въпросът не е обуславящ. Въззивният съд е обсъдил показанията на единствения свидетел, който е присъствал на трудовата злополука и които са единственото събрано по делото доказателство по направеното възражение за съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ. Въззивният съд е изложил мотиви за относимостта на тези показания към направеното възражение, обсъдил е тяхното съдържание, преценил ги е по реда на чл.172 ГПК и е изложил съображенията си за това в коя част ги кредитира и защо.

Във въззивната жалба не се съдържат други доводи за неправилност на първоинстанционното решение, не се сочат други доказателства, не се правят доказателствени искания. Единственият спорен въпрос е за основателността на възражението за съпричиняване, съответно за това, че такова не е доказано със събраните по делото доказателства.

Въззивният съд е изложил мотиви за това дали следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Б., единствен очевидец на злополуката, което е било единственият спорен въпрос. Не е имало спор за относимостта, допустимостта и необходимостта на тези показания за спора. По делото не са разпитани други свидетели, които да са очевидци на злополуката (да са присъствали при настъпването и).

Към това следва да се добави, че свидетелските показания нямат доказателствена тежест. Доказателствената тежест е за страните в спорното исково производство и означава друго нещо (предвидена е в разпоредбата на чл.154 ГПК).

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни мотиви за отказа си да допусне възражение за настъпила преклузия относно оспорването на достоверността и доказателствената тежест на свидетелски показания.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, въззивният съд е изложил мотиви за това, че не е предвидена преклузия, а е предвидена процесуална възможността за оспорване с въззивната жалба на извършената от първоинстанционния съд преценка на събраните по делото свидетелски показания (това е довод, оплакване за допуснато процесуално нарушение, който може да бъде направен единствено с въззивната жалба, това е същността на въззивното обжалване, тази възможност е предвидена изрично (чл.260, т.3 ГПК).

Преклузията по чл.266 ГПК се отнася до възможността да се сочат нови факти и да се сочат и събират нови доказателства, а не да се правят оплаквания за неправилна преценка на вече събрани доказателства.

3 Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че въззивният съд е основал решението си на свидетелски показания, които е тълкувал в смисъл, различаващ се от личното възприятие на свидетеля относно спорното събитие, т.е. като е приписал на свидетелските показания съдържание, каквито те нямат?

Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд е възпроизвел (цитирал) записаните показания на свидетеля Б. и след това е изложил своята преценка за тяхното съдържание и от мотивите на съда не се установява несъответствие между двете.

Доколкото в този въпрос се съдържа твърдение, че съдът е възпроизвел неточно свидетелските показания, за да ги интерпретира в смисъл какъвто не се съдържа в тях, това не е правен въпрос, а довод за необоснованост, какъвто не може да бъде установен от прочита на мотивите (не се установява очевидна неправилност). Основателността на такъв довод може да бъде проверена само след преценка на събраните по делото доказателства. А в настоящото производство по чл.288 ГПК такава преценка не може да бъде извършвана. Това производство се изчерпва с преценката за наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

4. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че въззивният съд въз основа на факти и обстоятелства, на които въззивникът не се е позовал във въззивната жалба?

Въпросът не е разрешен както се твърди, във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на преценката на първоинстанционния съд на възражението на ответника по чл.201, ал.2 КТ, което включва довод за неправилна преценка на доказателствата за това.

5. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че въззивният съд е постановил решението си без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание?

Това също е довод за необоснованост, който не се установява при прочит на мотивите на въззивното решение, а изисква преценка на събраните по делото доказателства, каквото не може да бъде извършвана в настоящото производство.

6. Допустимо ли е въззивният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер, който не е изрично претендиран от въззивника в петитума на въззивната жалба?

Това е довод, че петитумът не е ясен, съответно, че съдът се е произнесъл по нередовна въззивна жалба, съответно по нередовна искова молба.

Доколкото може да се приеме, че това е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, той не е обуславящ, жалбоподателят – ищец иска да бъде уважен неговият иск в пълен размер, така, както е предявен.

Жалбоподателят поставя и следните въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

1. Допустимо ли е въззивникът (ищецът) да оспори достоверността, допустимостта и доказателствената тежест на свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство за първи път с въззивната жалба? В кой момент се преклудира процесуалната възможност за оспорване на достоверността, допустимостта и доказателствената тежест на свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство? 2. Оспорването от въззивника на свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство като несигурни, неточни, недопустими по смисъла на чл.172 ГПК, представлява ли „ново обстоятелство“ по смисъл на чл.266, ал.1 ГПК, в случай, че оспорването им е направено за първи път пред въззивен съд?

Тези въпроси са разновидност на поставени по-горе въпроси, за които беше прието, че не са обуславящи и че се бъркат възможност за обжалване чрез навеждане на доводи за неправилност (каквито са доводите (оплакванията) за допуснати процесуални нарушения при преценка на вече събрани доказателства) с искане да бъдат събирани нови доказателства за нови обстоятелства, които се сочат едва с въззивната жалба.

Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени наведените основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 500 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.

Воден от изложеното съдът