Определение № 12900 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11584/2025 г.

ВАСОсмо отделение15.12.2025 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на „София ТЛ“ ООД срещу АУЗ № 4261 – 1/08.11.2024 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Приморско, потвърден с Решение № 0758а/06.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Приморско, е Административен съд – Бургас. ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Бургас. ПРЕПИС от определението да се изпрати на Административен съд – Благоевград за сведение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Благоевград и Административен съд – Бургас във връзка с подадена от „София ТЛ“ ООД жалба против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) № 4261 – 1/08.11.2024 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Приморско, потвърден с Решение № 0758а/06.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Приморско. С Определение № 4795/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2208/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, съдът е приел, че с оглед данните за местонахождението на имота, във връзка с който с АУЗ са установени задължения на дружеството, не е местно компетентен да разгледа подадената жалба. Прието е, че съгласно чл. 4, ал. 1, изр. второ ЗМДТ местно компетентен е Административен съд – Бургас, поради което и на основание чл. 135, ал. 2 АПК е прекратил образуваното съдебно производство и е изпратил делото на Административен съд – Бургас. С Определение № 10223/20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2119/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, съдът е приел, че с оглед подадено от дружеството възражение по чл. 134, ал. 2 АПК, следва да повдигне спор за подсъдност, като е прекратил образуваното съдебно производство и е изпратил делото на Върховния административен съд за решаване на така повдигнатия спор. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на „София ТЛ“ ООД против АУЗ № 4261 – 1/08.11.2024 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Приморско, потвърден с Решение № 0758а/06.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Приморско, с който на дружеството са установени задължения за ТБО за 2023 г. и 2024 г. по отношение на недвижим имот, представляващ имот и сграда, находящ се в гр. Приморско, [улица]. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. С изменението, обнародвано с ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидена промяна в местната подсъдност при обжалване на актовете за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси – по местонахождение на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Посочената норма се явява специална, поради което изключва приложението на чл. 156, ал. 1 ДОПК, на който се е позовало дружеството в подаденото пред Административен съд – Бургас възражение. Жалбата, по повод която е образувано съдебното производство, е подадена на 13.10.2025 г. – при действието на специалната норма на чл. 4, ал. 1, изр. второ ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., определяща местната подсъдност. Поради това компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата е Административен съд – Бургас, който е административният съд по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

9