Определение № 334 от 11.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1250/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 657, ал. 5 ТЗ.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б. Б. срещу определение № 163 от 11.03.2020г. по ч. т. дело по несъстоятелност № 155/2020г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба на Н. Б. Б. срещу определение № 4501 от 20.12.2019г. по т. дело по несъстоятелност № 1734/2014г. на Окръжен съд Варна в частта, с която частният жалбоподател е освободен в качеството му на постоянен синдик в производството по несъстоятелност на ЕТ „Кастория – П. П.“, [населено място] на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за неправилност на извода на съда, че получената от продажбата на ј идеална част от недвижимия имот сума ще следва да бъде разпределена на ипотекарния кредитор „Експресбанк“ АД. В тази насока излага съображения, че само част от сумата 50 300 лв. ще следва да бъде разпределена на ипотекарния кредитор „Експресбанк“ АД, а останалата част подлежи на разпределение по реда на чл. 722 ТЗ в производството по несъстоятелност, тъй като на 12.09.2018г. по изп. д. № 20147110400682 по описа на ЧСИ Д. П. - Я., per. № 711 е било изготвено разпределение на получената от продажбата на 3/4 идеални части от същия недвижим имот сума, като по данни на съдебния изпълнител сумата е била изплатена на взискателя „Експресбанк“ АД, както и поради това, че общият размер на получената от продажбата на имота сума в рамките на индивидуалното принудително изпълнение и на производството по несъстоятелност надвишава размера на дължимите суми по ипотеката, учредена в полза на „Експресбанк“ АД - договорната ипотека върху имота е била в размер 128 000 лв., а получените в рамките на индивидуалното принудително изпълнение и на извършената продажба по чл. 718 ТЗ суми са в размер повече от 150 000 лв.

Частният жалбоподател поддържа също, че доколкото в самото производство по несъстоятелност са налице множество доказателства относно произхода на сумата и предвидения от синдика начин за нейното разходване - по реда на чл. 717н ТЗ, съдът по несъстоятелността е бил длъжен при преценка за недопустимост на разпореждане с посочената сума с определение да откаже разрешение за разпореждане със средства, част от масата на несъстоятелността, по реда на чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Излага и съображения за неправилност на извода, че за изготвянето на сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ не е необходимо кредиторът да е представил изпълнителен лист, доколкото именно въз основа на дължимите съгласно изпълнителния лист суми синдикът ще прецени каква част от получената от продажбата цена следва да бъде разпределена по този ред.

В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално-правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и ВС, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и поради това, че определението е очевидно неправилно:

1. „Представлява ли разпореждането със суми от масата на несъстоятелността след изрично разрешение на съда по несъстоятелността, дадено по реда на чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, увреждащо кредиторите на несъстоятелността действие, за което синдикът да отговаря по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ?“

2. „Следва ли съдът във всеки случай на неизпълнение на конкретно задължение на синдика да прилага служебно санкциониращата норма на чл. 657, ал. 2 ТЗ?“

3. „Налице ли е действие, увреждащо интересите на кредиторите и/или длъжника, когато синдикът след надлежно получено разрешение на съда се е разпоредил със средства от масата на несъстоятелността и налице ли е увреждане на кредитор, когато след разпределяне по реда на чл. 717н ТЗ на получена вследствие на извършена продажба от синдика сума след изплащане на сумите в масата на несъстоятелността остават средства? Следва ли при преценка за наличие на основанията по чл. 657, ал. 2 ТЗ съдът да установи размера на сумите, които следва да бъдат разпределени по реда на чл. 717н ТЗ?“

Частната касационна жалба срещу определението на Апелативен съд Варна е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

За да направи извод за правилност на определението на Окръжен съд Варна, с което Н. Б. Б. е освободен в качеството му на постоянен синдик в производството по несъстоятелност на ЕТ „Кастория – П. П.“ на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ, съдебният състав на Апелативен съд Варна е приел, че са налице двете алтернативни предпоставки за търсене на отговорност на синдика по смисъла на чл. 657, ал. 2 ТЗ и основанията за освобождаването му, доколкото синдикът системно не е изпълнявал задълженията си и с действията и бездействията си е застрашил интересите на кредиторите и длъжника.

Посочил е, че н езависимо от приетото на 12.05.2015г. решение на събрание на кредиторите за определяне на реда и начина на осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определяне на възнаграждението им, фактически действия по осребряване на имущество не са извършвани за период от почти една година, като синдикът е сезирал съда единствено с искания за разрешаване разходването на средства от откритата банкова сметка на длъжника по чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че след дадени с определение № 840/12.03.2016г. указания за представяне на подробен отчет за дейността и напомняне за отговорността за неизпълнение на задълженията му с грижата на добрия търговец по реда на чл. 663 ТЗ, синдикът с молба от 14.05.2016г. е сезирал съда с искане за разрешение за продажба по чл. 717в ТЗ на ј ид. ч. от притежаван от длъжника недвижим имот и хангар, но с оглед констатирано несъответствие на исканото разрешение с решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ за продажба на вещите от масата на несъстоятелността на цяло или на обособени части в зависимост от постигната по-висока цена, съдът с разпореждане от 27.05.2016г. не е разрешил продажбата и е дал конкретни указания относно фактическите действия, които следва да бъдат извършени във връзка с осребряване на вещите и правата от масата на несъстоятелността. Съдебният състав е установил също, че доколкото действия по осребряване не са извършвани, с влязло в сила определение от 27.01.2017г. съдът по несъстоятелността е наложил глоба за неизпълнение на задълженията на синдика Б. по т. дело № 1734/2014г. на ВОС в размер на 600 лв. с предупреждение, че при последващо констатирано неизпълнение на задълженията му или лошо изпълнение на същите съдът ще приложи и санкцията по чл. 657, ал. 2 ТЗ.

По отношение на изготвените частични сметки за разпределение в обжалваното определение е установено, че през 2017г. е извършена продажба на земеделски земи - част от масата на несъстоятелността, като е съставена частична сметка за разпределение № 1, одобрена от съда по несъстоятелността. Изготвената на 08.12.2017г. частична сметка за разпределение № 2 във връзка с продажбата на 1/4 ид. част от имот - част от масата на несъстоятелността, с оглед постъпило възражение от НАП, не е одобрена от съда с определение № 173/16.01.2018г. поради обстоятелството, че сумата е разпределена за кредитор с вземане по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, произтичащо от допълнителен списък на приетите вземания N 2, по който кредиторът в чиято полза е разпределена сумата е с прието необезпечено вземане, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ. Констатирано е, че в мотивите на посоченото определение съдът по несъстоятелността е указал на синдика, че следва да изготви отделна сметка по чл.717н от ТЗ, в която да посочи сумите, дължими на обезпечения кредитор, като след одобряване на сметката посочената сума следва да се задели и предаде на кредитора след представяне на изпълнителен лист.

Независимо от дадените указания, през периода м. януари 2018г. - м. декември 2019г. единствените извършвани от синдика действия са свързани с депозиране на отчети и молби за разпореждане с парични средства за покриване на текущо възнаграждение, като дори тези действия са в нарушение на нормативното задължение по чл. 659, ал. 2 ТЗ за изготвяне и представяне ежемесечно по делото по несъстоятелност доклад без указания от съда. Посочено е също, че последният депозиран от синдика отчет е за м. май 2019г., който е предоставен с молба вх. № 16917/03.06.2019г., с приложение на отчети за период от почти една година - за периода м. юли 2018 – м. май 2019г., а с молба вх. № 21961/20.07.2018г. са представени отчети за периода м. ноември 2017г. – м. май 2018г. Въззивната инстанция е констатирала, че в изпълнение на определение № 3842/28.10.2019г. с дадени указания за представяне от синдика в едноседмичен срок от уведомяването на подробен отчет за дейността си за периода м. януари 2018 – м. октомври 2019г. е представена молба вх.№ 33714/14.11.2019г., от която се установява, че през посочения период не са предприемани действия в изпълнение правомощията на синдика, с изключение на няколко проведени огледа на един от имотите, част от масата на несъстоятелността. Въз основа на изложените факти и констатации въззивната инстанция е направила извод, че е налице продължително, трайно неизпълнение на задълженията от страна на синдика, вменени му с разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ и чл. 659, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, като бездействието на синдика е попречило на нормалното развитие на производството по несъстоятелност и целта за бързо и справедливо удовлетворяване на кредиторите е останала непостигната.

Съдебният състав е приел също, че синдикът нито е предприел действия по актуализация на оценки на непродадено имущество, сезиране на съда за свикване на събрание на кредиторите относно промяна на определяне на начина на осребряване на имуществото на длъжника с оглед изложената в раздел II възможност за продажбата му чрез намаляване на оценката, не е издирил всички МПС-та, собственост на длъжника, нито е предложил да бъдат осребрени чрез продажбата им за скрап.

Направил е извод за бездействие на синдика и по отношение на наличната в особената сметка на синдика сума, доколкото в продължение на повече от две години не е изготвена сметка за разпределение на наличната сума от 124 356,86 лв., формирани от сбора от сумата от 77 500 лв., преведена от ЧСИ Д. П. - Я. по изп. дело № 896/2013г. сума от публична продан на недвижим имот - част от масата на несъстоятелността, и сума в размер на 46 856,86 лв., съставляваща остатък от сума в размер на 50 300 лв., получена от проданта на недвижим имот - част от масата на несъстоятелността. Независимо от това, че по отношение на сумата от 50 300 лв. са налице права на трети лица в качеството им на обезпечени кредитори по смисъла на чл.717н ТЗ, не е налице сметка по чл. 717н, ал. 2 ТЗ, за изготвянето на която не е необходимо представяне на изпълнителен лист.

Въззивният съд е посочил също, че въпреки липсата на представени доказателства, че сумата от 50 300 лв., получена от проданта на недвижим имот - част от масата на несъстоятелността, се следва по чл.717н ТЗ на „Експресбанк“ АД, синдикът е поискал разрешение и се е разпоредил с част от нея - 3 443,14 лв., за покриване на текущо възнаграждение при липса на основания за това, с което е застрашил интересите на кредиторите.

В подкрепа извода за неизпълнение на задължението на синдика за отчетност по смисъла на чл. 659, ал. 2 ТЗ въззивният съд се е позовал и на продължаващото повече от два месеца след освобождаване на частния жалбоподател като синдик бездействие да представи писмен отчет за дейността си по смисъла на чл. 664 ТЗ, указания за което са изрично дадени от съда по несъстоятелността в обжалваното пред Апелативен съд Варна определение. Съдебният състав е отчел също неизпълнение на задължението на частния жалбоподател по чл. 665 ТЗ незабавно да предаде под опис търговските книги, дневника и отчетите по чл. 659 ТЗ, както и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик, удостоверено от съдържанието на отчета на новоизбрания постоянен синдик от 31.01.2020г.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по посочените в т. 1 и т. 3 от изложението към частната касационна жалба материалноправни въпроси е неоснователен. Въпросите са важни, но както и да бъдат решени, същите не биха променили изхода на делото, тъй като изводът за наличие на основанията за освобождаване на синдика, предвидени в чл. 657, ал. 2 ТЗ, е аргументиран не само със застрашаване на интересите на кредиторите чрез следните действия и бездействия: разпореждане със сумата 3 443,14 лв. за покриване на текущо възнаграждение при липса на основания за това /относно въпроса по т. 1 и първата част на първия въпрос по т. 3 от изложението/; чрез бездействието на синдика по отношение на наличната в особената сметка на синдика сума, доколкото в продължение на повече от две години не е изготвена сметка за разпределение на наличната сума от 124 356,86 лв. /формирана от сбора от сумата 77 500 лв., преведена от ЧСИ Д. П. - Я. по изп. дело № 896/2013г. сума от публична продан на недвижим имот - част от масата на несъстоятелността, и сума в размер на 46 856,86 лв., съставляваща остатък от сума в размер на 50 300 лв., получена от проданта на недвижим имот - част от масата на несъстоятелността/; липсата на сметка по чл. 717н, ал. 2 ТЗ, за изготвянето на която не е необходимо представяне на изпълнителен лист /относно втората част на първия въпрос и втория въпрос по т. 3 от изложението/. Крайният извод на въззивната инстанция за осъществяване на основанията за освобождаване на синдика по чл. 657, ал. 2 ТЗ е обоснован също и с приетото продължително, трайно неизпълнение на задълженията от страна на синдика, вменени му с разпоредбите на чл. 659, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, липсата на действия по актуализация на оценки на непродадено имущество, липсата на сезиране на съда за свикване на събрание на кредиторите относно промяна на определяне на начина на осребряване на имуществото на длъжника с оглед изложената в раздел II възможност за продажбата му чрез намаляване на оценката, неиздирването на всички МПС-та, собственост на длъжника, липсата на предложение за осребряването им чрез продажбата им за скрап. По отношение на тези правни доводи формулираните от частния жалбоподател в т. 1 и т. 3 от изложението правни въпроси са неотносими.

Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по посочения в т. 2 от изложението към частната касационна жалба правен въпрос, тъй като, независимо, че е свързан с предмета на спора, този въпрос е хипотетично и общо формулирани, без да отчита решаващите изводи на съда и специфичните за делото обстоятелства. Частният жалбоподател не е обосновал наличието на въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. От значение за развитието на правото е произнасянето на ВКС, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Целта е да бъде създадена съдебна практика по прилагането им, респективно тя да бъде осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай частният жалбоподател не е изложил твърдения за наличие на създадена съдебна практика, която да се нуждае от промяна или осъвременяване, нито е налице непълнота или противоречие в закона, които да налагат създаването на съдебна практика по посочения в т. 2 от изложението правен въпрос. Следва да се посочи също, че от разпоредбата на чл. 657, ал. 2 ТЗ ясно следва, че, за да освободи синдика, съдът във всеки отделен случай трябва да установи конкретните факти и да прецени по какъв начин действията, респективно бездействията на синдика се отразяват върху масата на несъстоятелността и развитието на производството по несъстоятелност. Съгласно посочената разпоредба и константната практика на ВКС в обхвата на проверката се включва цялостното поведение на синдика, извършените от него действия и съответствието им с разпоредбите на ТЗ, указанията на съда и взетите от събранието на кредиторите решения, както и неизпълнението на нормативно установените му задължения, т. е. бездействието му. За приложение на това основание не е необходимо да са установени реално причинени от синдика вреди на длъжника или на кредиторите, а е достатъчна констатация за застрашаване на техните интереси. Изводът на въззивния съд за наличие на основанията за освобождаване на синдика по чл. 657, ал. 2 ТЗ е направен след обсъждане на неговите действия и бездействия в продължение на няколко години /от м. март 2016г. до м. ноември 2019г./, а не само на конкретно негово задължение.

По отношение на поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение, следва да се приеме, че постановеното определение на Апелативен съд Варна не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Въз основа на изложените съображения се налага извод, че при липса на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд Варна.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение