Определение № 6055 от 27.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Т. срещу решение № 5421 от 25.10.2023 г. по в. гр. д. № 6371/2022 г. на Софийски градски съд (СГС), с което е отменено първоинстанционното решение № 20032099 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 23622/2021 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М. В. Т. срещу Министерство на правосъдието на Република България обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна като незаконно на уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ вр. с чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ и проведен конкурс за длъжността “държавен съдебен изпълнител“ при районните съдилища, със заповед № СД-01-64/18.02.2021 г., издадена от Министъра на правосъдието, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 26.02.2021 г. до 25.08.2021 г., в размер на сумата 15 838. 99 лв.. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд или касационният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред всяка от съдебните инстанции. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба жалбоподателката навежда хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, свързани с предмета на делото, и да обоснове решението си?“, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., решение № 74 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2019 г., III г. о., решение № 133 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3565/2018 г., I г. о., решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., на ВКС, IV г. о., решение № 69 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021 г. на ВКС, III г. о. и др.. Релевира, бланкетно, и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба – Министерство на правосъдието подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред ВКС, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което тя е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за установено по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ (до провеждане на конкурс), по силата на което ищцата М. В. Т. е изпълнявала длъжността „държавен съдебен изпълнител“ в Районен съд-гр. Елин Пелин до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Със заповед № СД-01- 64/18.02.2021 г., издадена от Министъра на правосъдието, на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ вр. с чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ и проведен конкурс за длъжността „държавен съдебен изпълнител“ при районните съдилища, обявен със заповед № СД-03-384/15.09.2020 г., изм. със заповед № СД-03-478/ 10.11.2020 г. на Министъра на правосъдието, е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ трудовото правоотношение с ищцата. Решаващият съд е намерил за установено по делото, че заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение е връчена лично на ищцата срещу подпис на 26.02.2021 г., от който момент се счита прекратена трудовоправната връзка между страните. Счел е за установено въз основа на двустранно подписан трудов договор № СД-01-105/19.02.2021 г., сключен на основание чл. 268, ал. 4 ЗСВ и чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, и проведен конкурс за длъжността „държавен съдебен изпълнител“, обявен със заповед № СД-03-384/15.09.2020 г., изм. със заповед № СД-03-478/ 10.11.2020 г. на Министъра на правосъдието, че Министерство на правосъдието е възложило, а служителят И. А. е приел да изпълнява длъжността: „държавен съдебен изпълнител“ в Районен съд- [населено място], считано от 25.02.2021 г.. СГС е посочил, че в исковата си молба ищцата М. В. Т. е въвела доводи за незаконност на извършеното от ответника уволнение, изразяващи се в това, че конкурсната процедура е опорочена до степен на нищожност, което води до липса на основание за прекратяване на трудовото й правоотношение; че актовете и действията на работодателя във връзка с проведения конкурс са изцяло противоречащи на закона и водят до незаконосъобразност на цялата конкурсна процедура, която като такава е негодна да произведе правни последици. Поради това е заключил, че е изложен обобщен довод, че конкурсната процедура е опорочена до степен на нищожност и използването на резултатите от нея за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е извършено противоправно, като препятства кариерното й развитие. Посочил е, че в исковата молба не е въвеждан от ищцата довод за незаконност на уволнението поради това, че лицето спечелило конкурса за държавен съдебен изпълнител в Районен съд-гр. Елин Пелин - И. А. не е встъпило в длъжност преди 26.02.2021 г.. Такъв факт не е конкретизиран и като уточнение на исковата молба, в доклада на първоинстанционният съд по делото също не е посочен като част от предмета на доказване и не са давани указания на страните по доказателствената тежест за установяването му. СГС е счел, че понеже се касае за факт, който се е осъществил преди завеждане на иска и тъй като за ищцата няма извинителни причини да не се позове на този факт в исковата си молба, възможността да се оспорва уволнението на основание, че лицето спечелило конкурса за държавен съдебен изпълнител в Районен съд-гр. Елин Пелин - И. А. не е встъпило в длъжност преди 26.02.2021 г. е преклудирана. Посочил е, че такъв факт не може да се установява във въззивното производство, съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, а първоинстанционният съд няма право да разглежда твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които са основание на иска за незаконност на уволнение, които ищецът не е предявил с исковата молба или с уточнението към нея. В съответствие с горепосочените аргументи, въззивният съд е приел, че в процесния случай, първоинстанционният съд не е имал задължение да преценява обстоятелството, че лицето спечелило конкурса за държавен съдебен изпълнител в Районен съд-гр. Елин Пелин реално не е встъпило в длъжност, тъй като такъв довод не е въведен от ищцата като основание на иска. Поради това е намерил за неправилен решаващия извод на районния съд, че не е осъществено процесното уволнително основание по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, тъй като класираният кандидат в законно проведения конкурс реално не е заел длъжността, заемана от ищцата, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства в процеса, че същият е встъпил като държавен съдебен изпълнител към районния съд в съответния град. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ищцата за незаконност на процесното уволнение, изразяващи се в това, че конкурсната процедура е опорочена до степен на нищожност, което е довело до липса на основание за прекратяване на процесния трудов договор; че актовете и действията на работодателя във връзка с проведения конкурс са изцяло противоречащи на закона и са довели до незаконосъобразност на цялата конкурсна процедура, станала негодна да произведе правни последици ( обстоятелства, наведени в исковата молба като основание на иска за незаконност на уволнението). Противно на изложеното от ищцата, СГС е намерил, че от приетите доказателства се установява, че в процесния случай е спазена от страна на ответника конкурсната процедура във връзка с провеждане на конкурса за държавни съдебни изпълнители, като конкурсът за държавни съдебни изпълнители е проведен при спазване на приложимата разпоредба на чл. 268 ЗСВ. Въззивният съд е посочил, че решението на конкурсната комисия не е предмет на съдебна преценка, тъй като преценката за професионалната подготовка и други качества на кандидатите е въпрос на целесъобразност. Съобразно всички гореизложени аргументи, е счел, че е осъществено процесното уволнително основание по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като такъв го е отхвърлил. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на исканото касационно обжалване. Поставеният единствен процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на конкретния спор, т.е. осъществява общото основание за допускане на касационния контрол, но спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в съответствие с практиката на ВС и ВКС, вкл. цитираната от касатора. Според последната (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о. на ВКС и др.), въззивната инстанция като втора решаваща инстанция извършва самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, като излага собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с горепосочената съдебна практика, като е обсъдил всички относими доказателства по делото и всички направени от страните доводи и възражения, извършил е необходимия анализ и синтез на доказателствата, след което досежно наличието на процесното уволнително основание по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ е извел решаващия правен извод, че то е осъществено, при законно проведена конкурсна процедура, при която е класиран кандидат за заеманата от ищцата длъжност, с който е сключен трудов договор. Произнесъл се е и по наведения в о.с.з. от 13.12.2021 г. пред първоинстанционния съд (проведено след първото о.с.з.) довод на ищцата, че класираното в конкурса лице И. А. не е встъпило реално в процесната длъжност, като е счел, че този довод е преклудиран като основание за незаконност на процесното уволнение, доколкото не е заявен своевременно в исковата молба или в уточнението към нея, при което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес не го е разгледал по същество. Обсъдил е, приемайки ги за неоснователни, доводите в исковата молба за незаконност на процесната конкурсна процедура, при което и с оглед приетия двустранно подписан трудов договор между ответника и класирания в конкурса кандидат за процесната длъжност, е счел за осъществен фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ. Изложените фактически и правни мотиви са изчерпателни, съдържат анализ на приетите доказателства и аргументирано изведени фактически и правни изводи по правния спор, обосноваващи неоснователност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Доколко правилно СГС е извел фактическите и правните си изводи в атакуваното решение, включително за преклудираността на довода на ищцата за незаемане реално на процесната длъжност от класирания в проведения конкурс кандидат, е въпрос, относим към правилността на обжалвания съдебен акт, която не може да бъде проверявана в настоящото производство по реда на чл. 288 ГПК. Правен въпрос досежно срока, до който могат да бъдат въвеждани в гражданския процес нови основания за незаконност на уволнение, относим към решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт, не е поставян от касаторката и не може да бъде изведен от касационния съд от касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към нея, тъй като последното би било в нарушение на т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно гореизложеното, поради отсъствие на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по горепосочения процесуалноправен въпрос, поставен от касаторката, не следва да бъде допуснато исканото касационно обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е релевирано бланкетно. Очевидната неправилност на въззивно решение като основание за допускане на касационно обжалване се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Касационният съд не установява пороци на въззивното решение, които да кореспондират с горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на съдебно решение, поради което не е осъществено и наведеното основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и в хипотезите на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, сумата 150 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение