Определение № 1063 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. И. срещу решение № 3456 от 11.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2297 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, II-В въззивен състав, с което при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция след постановяване на отменително решение № 103 от 19.02.2024 г. по гр. д № 1541/2023 г. на ВКС, ІІІ ГО, е потвърдено решение № 3807 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 62039 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 61 състав, за отхвърляне на предявените от Т. Г. К. срещу „Българска банка за развитие“ ЕАД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос: Може ли решаващият съд да мотивира своето решение и да приеме за достоверна датата на оспорени документи без събирането на допълнителни доказателства и установяването й с други доказателствени средства, само въз основа на самите документи, чрез които да се търси установяване на наличие на хронологична последователност при изпълнение на процедурата по вземане и одобряване на решението за съкращаване на щата? Ответникът по жалбата „Българска банка за развитие“ ЕАД счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: От 27.02.2020 г. ищцата С. И. е заемала в ответното дружество длъжността „мениджър управление проекти“ в отдел „Пазарни проучвания“, управление „Стратегическо развитие“. На 31.08.2021 г., когато ищцата е подписала декларация по чл. 333 КТ, са й връчени при отказ предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед за прекратяването му, поради съкращаване в щата. В исковата молба ищцата е изложила, че заповедта за уволнение е издадена и връчена по време, когато е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност; че не е извършено реално съкращаване на щата; че решението за съкращаване на щата не е взето от компетентните органи, а дори ако такова решение е било взето, то документите във връзка с тази процедурата не са изготвени и подписани към датата на уволнението; както и че работодателят не е извършил подбор по смисъла на чл.329 от КТ. Ето защо С. И. предявила против „Българска банка за развитие“ ЕАД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т. 3, вр. с чл. 225 от КТ за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 24/31.08.2021 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. С отговора на исковата молба ответното дружество „Българска банка за развитие“ ЕАД е оспорило исковете. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове. За да постанови този резултат въззивният съд е посочил, че с решение № 103 от 19.02.2024 г. по гр. д № 1541/2023 г. на ІІІ ГО на ВКС са възприети за правилни следните изводи, направени от състава на СГС при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция: че ищцата не се ползва от закрилата по чл.333, т.4 от КТ към 31.08.2021 г., когато й е връчено предизвестието и уволнителната заповед, не е била започнала ползването на разрешения й с издадения на 1.09.2021 г. болничен лист отпуск по болест, доколкото е безспорно установено, че на 31.8.2021 г. ищцата се е явила на работа, попълнила е декларация, с която е декларирала, че не се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1 КТ и при отказ е получила заповедта за уволнение/; че е извършено реално съкращаване на щата /с новото щатно разписание е закрито цялото управление „Стратегическо развитие“ и са премахнати и четирите щатни бройки за длъжността на ищцата – две в отдел „Пазарни проучвания“ и две в отдел “Стратегически анализи и развитие“, като са сравнени и трудовите функции за длъжността на ищцата „мениджър управление на проекти“ с длъжността „главен експерт“ в отдел “Стратегически анализи и развитие“/; че липсва задължение за подбор по чл.329 от КТ /подбор се извършва между всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции, а трудовите функции за ищцовата длъжност и за длъжностите „главен експерт“ и „началник отдел“ в отдел “Стратегически анализи и развитие“ не са такива/; както и че решението за съкращаване на щата е взето по установения ред и от компетентния орган – управителния съвет. Съставът на ВКС е приел, че крайният извод за законност на уволнението, направен от въззивния съд при първото разглеждане на делото е формиран при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Този съд не е санирал пропуска на първостепенния съд да отдели като спорно обстоятелство момента на вземане на решение за съкращаване на щата и да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл.193, ал.3, изр. второ от ГПК, предвид оспорването на протокола от заседанието на управителния съвет, представен за доказване на решението за съкращаване на щата. Въззивният съд, постановил настоящото обжалвано решение, е съобразил задължителните указания на касационната инстанция и в тяхно изпълнение с нарочно определение № 3547 о т 12.03.2024 г. е указал на страните, че спорно обстоятелство по делото е моментът на вземане на решение за съкращаване на щата, както и че ответникът носи доказателствена тежест за установяване на това обстоятелство и му е дал срок да ангажира доказателства във връзка с оспорването на датата на протокола, с който е взето решение за съкращаване на щата. Съдът е направил извод, че оспорването на представените по делото протоколи, установяващи съкращаването на щата като антидатирани и съставени за целите на процеса, е неоснователно. Изложил е, че частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При оспорване верността на отразените в тях обстоятелства, без оспорване на подписа и авторството им, документите нямат материална доказателствена сила. Спорът по факта и/или датата не включва твърдение за неистинност на документа и съдът няма задължение да открива нарочно производство по реда на чл. 193 от ГПК, а преценява оспорените документи заедно с останалите събрани по делото доказателства, за да установи достоверната дата. Посочил е, че с решение по т. 12 от протокол № 65 от 24.08.2021 г. от заседание на Управителния съвет на банката, е закрито управление "Стратегическо развитие", заедно с отдел "Пазарни проучвания", като е запазен отдел "Стратегически анализи и развитие", който преминава на пряко подчинение на ресорния изпълнителен директор; закрити са щатните длъжности "началник управление "Стратегическо развитие" - една щатна бройка; "началник отдел "Пазарни проучвания" - една щатна бройка; "мениджър управление на проекти" в отдел "Пазарни проучвания" - две щатни бройки; "мениджър управление на проекти" в отдел "Стратегически анализи и развитие" - две щатни бройки; взето е решение да бъдат прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовите договори с лицата, които заемат закритите щатни бройки по предходната точка; утвърдена е нова функционална характеристика на отдел "Стратегически анализи и развитие"; утвърдено е ново щатно разписание на отдел "Стратегически анализи и развитие"; взето е решение промените да влязат в сила след одобрението им от Надзорния съвет, но не по-рано от 01.09.2021 г.; възложено е на отдел "Стратегически анализ и развитие" и управление "Човешки ресурси" съвместно да изготвят и да представят за утвърждаване от двама изпълнителни директори длъжностните характеристики на служителите в отдел "Стратегически анализи и развитие", отразяващи горните промени; възложено е на управление "Човешки ресурси" да предприеме действия по прекратяването на трудовите договори на служителите, заемащи закритите щатни бройки; възложено е на управление "Човешки ресурси" да предприеме действия за сключване на допълнителни споразумения със служителите, заемащи длъжностите "началник отдел" и "главен експерт" в отдел "Стратегически анализи и развитие", отразяващи горните промени. С протокол № 31 от 25.08.2021 г. от заседание на Надзорния съвет на Банката е взето решение, с което е одобрено решението по протокол № 65 от 24.08.2021 г. на Управителния съвет, взето по докладна записка от 23.08.2021 г. на Ж. Т. - изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Банката, относно промяна на управление "Стратегическо развитие" и длъжностно щатно разписание на банката. Съдът е приел, че е налице хронологична последователност при изпълнение на процедурата по вземане и одобряване на решението за съкращаване на щата. Инициирана е с докладна записка на изпълнителния директор и член на Управителния съвет на Банката от 23.08.2021 г., която е подписана от останалите членове на Управителния съвет В. Р. Г., Ц. Р. А. и К. Г. Г. на 24.08.2021 г. Посочил е, че авторството не е оспорено. Същите лица са участвали в заседанието на 24.08.2021 г., като за взетите решения е съставен протокол № 65 от 24.08.2021 г., подписан от Ж. Т., В. Г., Ц. А. и К. Г., чието авторството също не е оспорено. Взетите решения по протокол № 65 са одобрени от Надзорния съвет на банката съгласно протокол № 31 от 25.08.2021 г., който е подписан от членовете на Надзорния съвет на банката: С. С. Я., В. Л. М. и В. А. Щ.. Представени са и покани за свикване на съответните заседания, в които е посочен дневният ред, съответстващ на взетите впоследствие на самите заседания решения. Съставените протоколи за взетите решения от Управителния съвет и Надзорния съвет са отразени в деловодната система на съответните дати - 24.08.2021 г. и 25.08.2021 г. Съдържанието на представените с отговора на исковата молба и неоспорени от ищцата длъжностни характеристики също отразява направените промени в управление „Стратегическо развитие“ и длъжностното щатно разписание на банката, утвърдени от Надзорния съвет с протокол № 31 от 25.08.2021 г. Длъжностните характеристики са утвърдени на 01.09.2021 г. и са подписани от двамата изпълнителни директори, тоест те са съществували към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Съдът е съобразил и обстоятелството, че подписалите протоколите членове на Управителния съвет и Надзорния съвет, съответстват на тези, които са вписани в Търговския регистър. Промени са отразени в изготвеното в тяхното изпълнение щатно разписание в сила от 01.09.2021 г., което не е било оспорено от ищцата. Съдът е приел също, че новото щатно разписание е било известно на ищцата предвид попълнената от нея декларация на 31.08.2021 г. относно това дали се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. На 31.08.2021 г. на И. е връчено и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, в което изрично е посочено, че се касае за съкращение на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Ето защо въззивният съд е приел, че решението за съкращаване на щата е съществувало в обективната действителност към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. От така изложеното съдържание на обжалваното решение не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на груби нарушения на правилата на формалната логика и на основополагащи принципи на съдопроизводството. Не е налице явна необоснованост на решението. Противно на становището на касатора, съдът е съобразил, че частните документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето им. Посочил е, че в доказателствената тежест на ответника е да установи момента на вземане на решение за съкращаване на щата. За да стигне до извода, че това решение е взето преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение на И., въззивният съд е обсъдил всички събрани писмени доказателства, включително документи, които не са оспорени от ищцата. Ето защо касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението не следва да се допуска. Не може да се допусне касационно обжалване и по поставения въпрос. Според разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от страните в производството следва да докаже относимите към спора факти, от които черпи права. За доказване на твърденията си страните разполагат с всички предвидени в ГПК и допустими доказателствени средства. Едно от тях е частният писмен документ, чиято доказателствена сила, извън изрично предвидените в закона случаи, е уредена в чл.180 от ГПК и е само формална, когато с него се цели установяване на факт, който е изгоден за представилата го страна и той е оспорен. Съдът не е задължен да приеме за установен оспорения факт, засвидетелстван с частния документ, а при оспорване следва да даде указания, когато по делото е представен единствено този документ. В случая представеният по делото документ – протокол № 65 от 24.08.2021 г. от заседание на Управителния съвет не е оспорен относно авторството, а само по отношение датата на съставянето му. Константна е практиката на ВКС, че частните свидетелстващи документи нямат материална доказателствена сила при оспорване верността на отразените в тях обстоятелства. Когато спорът относно осъществяването на факта и/или относно датата на документа не включва твърдение за неистинност на документа, съдът няма задължение да открива нарочно производство по реда на чл.193 от ГПК, ведно с всички негови последици. В този случай съгласно чл.235, ал.2 от ГПК съдът преценява оспорените документи заедно с останалите събрани по делото доказателства, за да установи достоверната дата и съдържанието им, а именно- че са съществували към посочения момент и са противопоставими на третите лица. По отношение на тях са неприложими разясненията, дадени в ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл са цитираните от въззивния съд определение № 60751 от 18.11.2021 г. по гр. д. № 3815/2021 г. на IV ГО, решения №375 по гр.д. №1347/2011 г. на ІV ГО, по гр. д. №943/2009г. на ІV ГО, №856/2017 г. на ІІІ ГО, №50 по №4880/2014 г. на ІV ГО. и др./. При постановяване на решението въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Няма противоречие и с разрешението, съдържащо се в решение № 41/02.06.2023 г. по гр.д. № 3873/2022 г. на IV ГО на ВКС, според което датата на съставяне на документа не може да се счете за установена от самия него, а следва да бъде доказана от ползващата се от документа страна с други доказателствени средства. Въззивният съд се е позовал именно на други доказателствени средства, а не само на датата, посочена в документа. Изводът за съществуването на взетото решение към датата на прекратяване на правоотношението на ищцата е формиран на базата на всички събрани по делото писмени доказателства – докладна записка, протокол № 31 от 25.08.2021 г. от заседание на Надзорния съвет, покани за свикване на съответните заседания, длъжностни характеристики. Съдът е съобразил освен това доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, отчитайки компетентността на органите, взели решенията и подписали документите, вписаните обстоятелства по партидата на ответника в Търговския регистър и най-вече вписването им в деловодната система и хронологичната последователност на документите, която не е прекъсвана и е от съществено значение за обосноваността на констатацията, че няма антидатиране от страна на работодателя. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска. При този изход на спора жалбоподателката С. С. И. следва да заплати на „Българска банка за развитие“ ЕАД 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение