Определение № 253 от 10.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6854/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез юрисконсулт М. Ш. срещу въззивно решение № 368 от 6.08.2014 г. по гр. дело № 599/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 275 от 4.04.2014 г., постановено по гр.д. № 134/2014 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която са уважени предявените от И. А. К. срещу „О. Юг” обективно съединени искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № ЮГ-3-212 от 19.12.2013 г., с която е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1,т.2, предл.2 КТ; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на длъжността, която е заемал до уволнението и с правно основание чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1419.36 лв. за времето, през което е останал без работа, считано от 21.12.2013г.- 21.03.2014 г., както и в частта, с която е отменено решението на районния съд за отхвърляне на иска по чл.225, ал.1 КТ за разликата над 1419.36 лв. до 4129.02 лв. и в тази част е постановено ново, с което „О. Юг”, АД, [населено място] е осъдено да заплати на И. А. К. на основание чл.225, ал.1 КТ и сумата 4129.02 лв. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като основание за допускане на касационното обжалване, са изведени следните правни въпроси: за пределите на доказателствената тежест на ответник по иск за отмяна на уволнение; допустимо ли е произнасянето по главния иск въз основа на непредявено основание и по въпрос извън предмета на спора и извън предмета на обжалването; чия е доказателствената тежест за установяване факта на оставане без работа и до кой момент може да се сочат нови факти и доказателства във въззивното прозводство. Поддържа се, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба И. А. К. в писмен отговор, подаден чрез адвокат И. П. излага становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е допустима. С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ - поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, поради това, че работодателя не е извършил подбор, който в случая е бил задължителен, като последната заемана от ищеца длъжност е била „експерт обслужване на ГРМ към процес „Разпределение на природен газ” в дружеството, от която е бил и уволнен. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел за установено, че за тази длъжност с това наименование и с място на работа [населено място] бройките са две, и втората се заема от С. К.. Изложил е и съображения, че в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението, а именно че в случая не е било необходимо извършването на подбор, тъй като заеманата от ищеца длъжност е единствена и в дружеството няма други сходни длъжности. Приел е, че в настоящия случай работодателят не е доказал, че подбора не е задължителен и при наличието на твърдения в исковата молба за незаконност на уволнението, поради неизвършен подбор е извел извод, че уволнението е незаконно. При така изложените мотиви към обжалваното решение, първият въпрос за пределите на доказателствената тежест на ответник по иск за отмяна на уволнение е относим към извода на съда за незаконност на уволнението, поради неизвършен подбор, с оглед заеманата от ищеца длъжност „експерт обслужване на ГРМ към процес „Разпределение на природен газ” в дружеството. Трайна е съдебната практика, че в тежест на работодателя е докаже законността на извършеното уволнение. Когато съкращаването в щата засяга една или повече от множеството еднородни трудови функции в предприятието, работодателят следва да извърши подбор, тъй като в тази хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнение, т.е. упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително. Неизвършването на подбор по чл.329 КТ, когато той е задължителен води до незаконност на уволнението. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставения въпрос допустимо ли е произнасянето по главния иск въз основа на непредявено основание и по въпрос извън предмета на спора и извън предмета на обжалването също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Предмет на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна. Тежестта на доказване в съдебния процес за незаконно уволнение лежи върху работодателя. Твръдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право - работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. В настоящия случай ищецът е твърдял, че не е налице съкращаване на длъжността която заема, както и че не е извършен подбор. Работодателят е поддържал, че заеманата от ищеца длъжност е единствена, поради което при съкращаването й извършването на подбор е право, а не задължение. По тези въпроси се е произнесъл въззивния съд, поради което в съответствие със задължителната съдебна практика съдът се е произнесъл по предмет, за който е бил сезиран, и не е налице произнасяне извън предмета на спора. По въпроса чия е доказателствената тежест за установяване факта на оставане без работа и до кой момент може да се сочат нови факти и доказателства във въззивното прозводство не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С ТР № 6/2013 г. на ОСГК, ВКС е прието, че при иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение е на ищеца. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с установената задължителна съдебна практика, тъй като факта на оставане на ищеца без работа е установен в съдебно заседание на 21.03.2014 г., проведено в първоинстанционното производство, чрез извършената констатация по представената трудова книжка. Във въззивното производство отново е извършена същата констатация по трудовата книжка, т.е. не се касае до установяване на нов факт, за който е относима забраната по чл.266, ал.1 ГПК. По изложените съображения, в случая не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице посочените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл.280, ал.1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение