Определение № 68 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2017 г.

ВКСIV гражданско отделение29.01.2018 г.докладчик Велислав Павков

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 529/03.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 556/2017 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив. Указва на [фирма] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 531,45 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 529/03.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 556/2017 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.128, чл.221, ал.1, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че изводите на първата инстанция кореспондират напълно с фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства. Прието е за безспорно между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, прекратено по взаимно съгласие. От неоспореното заключение на ССЕ съдът е приел, че се установява, че за претендиралите в исковата молба месеци и дни визирани в решението на PC и на посочените по КТ основания, жалбоподателят не е изплатил частично или пълното трудово възнаграждение за тях. Въз основа на това, въззивният съд е приел исковете за основателни и доказани по основание и размер. Посочено е, че правилно е изчислен и размера на дължимото задължение за всеки от тях, което съответства и на заявеното в исковата молба и в последствие направено изменение - намаление на размера. Въззивният съд е приел, че твърденията в жалбата, че изводите на съда са неправилни и не кореспондират с доказателствата по делото не се доказват пред въззивната инстанция, както и не се доказват и твърденията за несъответствие на ССЕ със счетоводните записи при жалбоподателят. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът е постановил решение, като се е произнесъл по непредявени искове. Твърдението си, касаторът обосновава с довода, че първоинстанционния съд не е посочил в диспозитива на съдебното решение отделно месеците, за които присъжда неизплатено трудово възнаграждение, както и че е посочил законната лихва общо, без да конкретизира началната дата на всяко едно от възнагражденията. Горните твърдения не водят до произнасяне по непредявен иск, а евентуално до липса на конкретизация в диспизитива на съдебното решение, което е следвало да бъде въведено като оплакване във въззивната жалба, подадена от касатора в настоящото производство, с оглед правомощията на въззивния съд във връзка с допуснато нарушение от първоинстанционния съд. Процедирането на първоинстанционния съд по делото пред него не може да е основания за допускане на касационно обжалване, тъй като съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, за да е налице касационно основание по тази разпоредба, поставените правни въпроси от касатора следва да касаят произнасянето или процедирането от страна на въззивния, а не на първоинстанционния съд. Сочи се и евентуална недопустимост на решението, в частта, с която съдът се е произнесъл по основателност на претенция, която не е предявена с исковата молба. В тази насока се сочи, че съдът е приел иска за заплащане на трудово възнаграждение за м.юни 2016 г., каквато претенция по исковата молба липсва. Горния довод е довод за недопустимост на съдебното решение, като на това основание следва да се допусне касационно обжалване. Останалите въпроси, посочени в изложението на касационните основания, касаят отново процедирането на първоинстанционния съд, а не на въззивния, поради което не могат да бъдат основание за допускане на касационното обжалване, по съображенията изложени по-горе. Следва да се отбележи, че въззивната жалба не съдържа оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради което и въззивният съд не е дължал произнасяне по посочените в изложението правни въпроси, доколкото е ограничен от посочените оплаквания във въззивната жалба, насочени изцяло към неправилност на решението, поради необоснованост. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 531,45 лева. Водим от горното, състава на ВКС

Цитирани разпоредби

6