Определение № 604 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2859/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ - [населено място], чрез адв. Б. П., срещу въззивно решение № 543/22.04.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 597/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 299/16.01.2024 г. по гр. д. № 10988/2023 г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. А. Т. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване дисциплинарното уволнение на ищцата за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването й на заеманите от нея преди уволнението длъжност „старши учител ГЦОУД“ и длъжността „старши учител общообразователен предмет в прогимназиален етап по История и цивилизация и Технологии и предприемачество V-VІІ клас“ при Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, [населено място], област Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) счита ли се за достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 КТ неявяването на работа в четири последователни работни дни от лице, нямащо оправдателна причина да отсъства за този период; 2) счита ли се за утежняващо обстоятелство, според критериите по чл. 189 КТ, отсъствието на лицето от работа два пъти повече, отколкото КТ посочва за тежко нарушение на трудовата дисциплина; 3) утежняващо обстоятелство ли е, че ищцата е съзнавала, че няма разрешение за отпуск, нито заповед за ползването му; 4) счита ли се спазена процедурата за разрешаване на платен годишен отпуск, след като ищцата не доказва да е депозирала молба за отпуск, нито да има писмено разрешение от работодателя, издадена заповед за отпуск или да е налице друга оправдателна причина за отсъствие от работа; 5) „счита ли се за спазена процедурата по чл. 333 КТ, макар и към момента на искането за разрешение по даване на съгласие от инспекцията по труда да не е било налично все още мнението на ТЕЛК, но веднага след неговото получаване от страна на работодателя, е приложено допълнително към вече заведеното заявление за разрешение, като към момента на произнасяне на ИТ всички документи са били приложени към преписката“. Ответницата по жалбата - Т. А. Т., чрез адв.Н. Ш., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № РД-11-33/05.06.2023 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т.2 КТ - неявяване на работа в течение на няколко последователни работни дни. Дисциплинарното нарушение е описано в заповедта за уволнение и е конкретизирано – неявяване на ищцата на работа и неизпълнение на трудовите й задължения в периода 10.04.2023 г. – 13.04.2023 г. и липсата на оправдателен документ за отсъствието в съответните работни дни. Посочено е, че периодът 10.04.2023 г. - 13.04.2023 г. съвпадал с част от пролетната ваканция на учениците. Според свидетелските показания, практика в училището било учителите да ползват отпуски през периодите на ваканциите. Изключение правела лятната, когато имало дежурни учители, които следвало да присъстват в училището, за да изпълняват текущи административни задачи. Въззивният съд е посочил, че не е безспорно установено дали ищцата е подала молба за отпуск за процесния период, въпреки че са налице данни за подготвяно такова заявление. Отчетено е, че практиката по входиране на заявленията за отпуск и предоставяне на входящ номер на работника е въведена по-късно – през м. септември 2023 г. Предвид обстоятелството, че в периода 10.04. – 13.04.2023 г., без да е имала заповед за разрешен отпуск, ищцата не се е явила на работа, съдът е счел, че Т. е допуснала дисциплинарно нарушение. Уволнението й обаче е преценено за незаконосъобразно поради това, че в случая налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание не е съразмерно с тежестта на нарушението. Посочено е, че служителката е подготвила заявление за отпуск, а в училището към него момент не е имало предвиден ред, по който да получи входящ номер на заявлението при подаването му. Не е установено в конкретния случай Т. да е действала умишлено, тъй като липсват доказателства тя да е уведомена по някакъв начин, че отпускът й няма да бъде разрешен. Неявяването на служителката е било през време на ваканция за учениците и не е довело до влошаване на организацията на работа, засягане интересите на работодателя или до последици от друго естество, което да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, респ. и при чисто дисциплинарно минало за ищцата. Посочено е, че и при осъществяване на нарушенията по чл. 190 КТ работодателят не е освободен от задължението си да се съобразява с критериите по чл. 189 КТ, които са предмет на преценка и от съда в производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Освен това съдът е посочил, че при издаването на уволнителната заповед работодателят не е спазил и процедурата по чл. 333, ал. 2 КТ. Не е спорно, че ищцата е с онкологично заболяване и е трудоустроено лице, ползващо се със специалната закрила. Искането до инспекцията по труда за предварително разрешение за уволнение обаче, е изпратено преди да е изпратено и получено мнението на ТЕЛК, което е задължително съгласно нормата на чл. 333, ал. 2 КТ. Липсата на мнение на компетентния медицински орган (ТЕЛК) в случаите по чл. 333, ал. 2 КТ – за трудоустроени работници или такива, боледуващи от болести, определени в Наредба № 5/1987 г., означава, че закрилата не е преодоляна. Задължението е за работодателя, като в случай, че има само предварително разрешение на инспекцията по труда, без да е искано предварителното мнение на ТЕЛК, то липсва пълна и всестранна информация за здравословното състояние на работника или служителя. Затова, издаденото разрешение от инспекцията по труда е неправомерно и процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 КТ не е спазена и закрилата не е преодоляна. Прието е, че уволнението е незаконосъобразно и на това основание. В заключение е направен извод, че претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са изцяло основателни и решението на първата инстанция е правилно като краен резултат. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. Първите четири въпроса в изложението не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по формулировката и аргументацията си са фактически, а не правни. Същите касаят анализа на доказателствата и обосноваността на изводите на съда досежно оценката на конкретните обстоятелства за тежестта на извършеното нарушение и съответствието му с наложеното наказание. Доводите на касатора в изложението са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в селективната фаза по чл. 288 ГПК. Извън това, доколкото въпросите касаят приложението на чл. 189 КТ, практиката на ВКС е безпротиворечива (вж. - решение № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., III г. о., решение № 476/09.07.2010 г. по гр. д. № 269/2009 г., III г. о., решение № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г., ІV г. о., решение № 227/ 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., ІІІ г. о., решение № 156/03.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г., ІV г. о. и др.), че преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства. Отчитат се значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; при оценката на поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици и др. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и нарушението, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание се е съобразил с критериите по чл. 189 КТ. В случая, така е действал и въззивният съд, съобразно процесуалните си правомощия и очертания предмет на спор във въззивното производство. По последния поставен въпрос следва да се посочи, че същият е формулиран според защитната теза на жалбоподателя, като във формулировката му са предпоставени факти, обстоятелства и взаимовръзки, които не са приети за установени по делото. Въззивният съд е посочил, че процедурата по даване на предварително съгласие от инспекцията по труда не е спазена, тъй като искането до инспекцията е изпратено преди да е получено мнението на ТЕЛК, което е задължително. Мнението на ТЕЛК не е било известно на ИТ, а в искането до ИТ за даване на разрешение работодателят е описал и други обстоятелства, които не са предмет на уволнителната заповед. Приетото от въззивния съд не противоречи на константната практика на ВКС (вж. - решение № 83/11.04.2011 г. по гр. д. № 1784/2009 г., IV г. о., решение № 424/26.05.2010 г. по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о. на ВКС и др.), която приема, че липсата на мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ означава, че предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 или т. 3 КТ не е преодоляна, дори инспекцията по труда да е дала разрешение за уволнението. Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 1 440 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение