Определение № 1408 от 09.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение09.12.2013 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1270/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №86/30.3.2012 г. по гр.д.№447/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд, по материалноправния въпрос “Кога възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ – само след валидно взето решение за съкращаване в щата или след датата, на която позицията (щатната бройка) е действително закрита ? “. НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване посоченото въззивно решение по останалите въпроси. Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС, ГК, за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.230 ГПК и по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
С определение №62/06.3.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във ,връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
С ТР№6/2012 от 66.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСТГК на ВКС е налице произнасяне по въпроси, свързани с определянето и присъждането на таксите и разноските в гражданския процес. Поради това и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Производството е по касационна жалба, вх.№2571/18.6.2012 г., подадена от адвокат С. А. – процесуален представител на ищеца Д. Г. Г. от [населено място], област Г. против въззивно решение №86/30.3.2012 г. по гр.д.№447/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №258/25.8.2011 г. по гр.д.№619/2011 г. по описа на Севлиевския районен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от Д. Г. Г. против [фирма] – С., обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и ищецът е осъден да заплати на ответника по исковата молба разноски.
Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и че е извършен законосъобразен подбор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
- Какви са обективните критерии и какво означава да има ясни и точни обективни критерии, по които назначената комисия за подбор по реда на чл.329 КТ оценява кой служител работи по-добре и има висока квалификация ?;
- Трябва ли да са предварително определени и съответно към кой момент критериите за подбор по реда на чл.329 КТ, които да служат при работата на комисията по подбор и могат ли да бъдат променяни от самата комисия в процеса на нейната работа ?;
- Следва ли членовете на комисията по подбор да познават работата на оценяваните служители, участници в подбора, както и следва ли комисията да разгледа документи, да събере сведения и данни и как да стане това, от което по обективни показатели да се установи кои служители работят по-добре и имат по-висока квалификация ?;
- Трябва ли да има предварително определена и съответно към кой момент методология, която членовете на назначената комисия за подбор по реда на чл.329 КТ да поставят оценките по различните критерии за подбор на участващите в него работници ?;
- Кога възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ – само след валидно взе решение за съкращаване в щата или след датата на която позицията (щатната бройка) е действително закрита ?.
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат тези по чл.280, ал.1, т.т.1 - 3 КТ, и се представят решения на ВКС, ВС и други съдилища.
Ответникът по касация [фирма] – С., посредством процесуалния си представител – адв. Р. А., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По първите четири въпроса въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, въпреки че същите са относими към спора. Комисиите по подбора, които някои работодатели назначават не са законодателно уредени. Същите помагат на работодателя в рамките на предприятието ad hoc, и при прекратяването на трудово правоотношение, което изисква подбор, волята на работодателя е решаваща и тя се оценява с оглед спазване императива на чл.329 КТ, а не работата на комисиите по подбора.
По петия въпрос – “Кога възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ – само след валидно взе решение за съкращаване в щата или след датата на която позицията (щатната бройка) е действително закрита ?“, обаче въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е налице представена практика, която противоречи на обжалваното решение.
Предвид изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Цитирани разпоредби
13- чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК
- чл. 230, ал. 1 ГПК
- чл. 230 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 287 ГПК
- чл. 329 КТ
- чл. 280, ал. 1
- чл. 288
- чл. 292
- чл. 328, ал. 1, т. 2
- чл. 344, ал. 1