Определение № 316 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1971/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Българска агенция за експортно застраховане /БАЕЗ /„ ЕАД против решение № 487/27.02.2019 г. по т.д.№ 3674/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 679/02.04.2018 г. по т.д. № 750/2017 г. на Софийски градски съд, в частта ,в която БАЕЗ е осъдена да заплати на „ Интернешънъл Асет Банк„АД, на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата от 744 318,82 лева – застрахователно обезщетение по рамкова полица № ДОМ061500638/ 03.06.2015 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 16.02.2017 г., както и сумата от 73 959,24 лева – мораторна лихва върху присъдената главница, на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, за периода 25.02.2016 г. - 15.02.2017 г.. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба – не е посочено какво включва исковата сума – основание и размер на отделните претенции, каква лихва се включва в същата – възнаградителна или мораторна, не е представена справка по чл.366 ГПК, тъй като спорът е търговски. Нередовността, според касатора, е препятствала адекватната му защита, тъй като застрахователното събитие, за обезщетяване на вреди от които е предявен иска, е просрочване на изискуемо и безспорно задължение на длъжника за плащане на главницата и / или уговорената лихва по договора за кредит за оборотни средства № 021922/ 28.04.2014 г.., не и други задължения по договора, съгласно чл. 17 ал.1 ОУ. В евентуалност въззивното решение се сочи неправилно,поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въпреки препращането на основание чл.272 ГПК, въззивният съд ,според касатора, не е изложил собствени мотиви по възраженията му, не е съобразил всички събрани доказателства, нарушил е правилата за разпределение на доказателствената тежест и противно на установимото по делото е приел, че е налице покрит застрахователен риск. Неправилно, според страната, е отхвърлено като неоснователно възражението й за недействително застрахователно правоотношение, поради междувременно отпаднал след сключването на застрахователния договор застрахователен интерес, съгласно чл.195 ал.1 КЗ / отм./, който при застраховката на финансов риск, каквато е процесната, предпоставя валидно съществуващо вземане на застрахования от трето лице - длъжник, предвид: липсата на доказателства за редовно усвояване на кредита от длъжника до 30.09.2014 г.; недоказаност изпълнение на условията по чл.5 от договора за кредит към датата на усвояването на кредита; недоказано учредяване на договорените обезпечения по договора за кредит; липса на застраховка, сключена с БАЕЗ, с предмет - застраховане на плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, в размер покриващ 90 % от размера на кредита, в полза на кредитирания; недоказаност на представянето на други изискуеми документи съгласно решение на Кредитния съвет на банката, самото то с неизвестно съдържание. Непредставянето на тези доказателства изключва ,според страната, възможността за преценка целево ли е усвоен кредита, вземането от който е застраховано по застраховка финансов риск и съответно преценката дали банката е положила грижата на добрия търговец по отношение гарантиране на това си вземане. Необоснован, според касатора, е самият извод за доказано целево усвояване на кредита. Последното пък е условието, при което застрахованият е поел да носи финансовия риск и следователно същото е съществено и за застрахователното правоотношение. До изпълнението на изискванията по чл.5 от договора за кредит и при признанието на ищеца, че същият е усвоен частично - за два от блоковете, за които е издадено разрешение за ползване, според касатора не съществува вземане, годно да бъде застраховано, съответно застрахователен интерес по смисъла на пар.1 т.34 от ДР на КЗ /отм./. Неправилно не е отчетено от съда значението на прекратяването на договор № Д –КС – 98 / 31.01.2014 г., финансиран чрез сключения договор за кредит, поради неизпълнение на кредитирания, което касаторът отчита като доказателство за нецелево усвояване на кредита, тъй като с прекратяването е отпаднало основанието за кредитното задължаване, съответно за застраховането. Неправилно, според страната, съдът е игнорирал значението на липсата на декларация по чл. 14 ал.1 т.4 от ОУ по застраховката, в аспект на значително неизпълнение на задължение на застрахования, във връзка с разпореденото в чл.17 ал.4 от ОУ, тъй като застрахователната полица е рамкова, съответно застрахователно правоотношение с конкретен предмет / застраховано вземане / възниква едва с подаването на такава декларация. Неправилно не е отчетено от съда неизпълнението на задължително условие по рамковата полица – застрахованият кредитодател и кредитополучателя да не са свързани лица по смисъла на пар.1 ДР на ТЗ. В противоречие със закона - определението за „застрахователен риск„ в пар.1 т.2 от ДР на КЗ / отм./ - е приета като покрит застрахователен риск обявената предсрочна изискуемост на кредита, на основание чл.19 ал.4 от договора за кредит. От една страна обявената предсрочна изискуемост е резултат от волевото поведение на самия застрахован, а от друга - покритите по чл.5 от ОУ рискове не включват неиздължени, преди настъпване на срока за изпълнението им, съгласно погасителния план по договора за кредит, главници и лихви. Неоснователно е присъдено застрахователно обезщетение, въпреки наличие на доказателства / счетоводни записвания на застрахования /, че застрахованите вземания са обект на съдебни спорове, т.е. не отговарят на изискването за „безспорност „, съгласно чл.5 т.1 от ОУ. Необоснован е, според касатора, извода на съда, че прекратяването на финансирания с договора за кредит договор / еско договор / не удовлетворява хипотезата на изключен риск, съгласно чл.6 от ОУ, както и че не е налице изключен риск, въпреки наличието на доказателства, че кредита не е бил достатъчно обезпечен, нито е положена грижата на добрия търговец за запазване и ефективно реализиране на обезпеченията, последица вкл. от липсата на надлежно обезпечаване. Съществено процесуално нарушение на въззивния съд страната визира в непроизнасянето му по възражението за изключен риск по чл.6 т.1 от ОУ, основано на обстоятелството, че ищецът и кредитираният са свързани лица, по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ТЗ, а кредитът е обезпечен с договор за особен залог върху безналични ценни книги - акции от капитала на дружеството – длъжник „Енемона„ АД, собственост на солидарния длъжник „Глобал Кепитъл„ООД, в противоречие с чл.60 ал.1 от ЗКИ, след като чл.6 т.1 от ОУ предвижда, че „ застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, когато ... договорите за обезпечаване на кредита противоречат на императивни разпоредби на закона„. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви по всички възражения на ищеца относно наличието на репо-сделка с предмет въпросните ценни книжа /придобиването им от банката /, поради което и неправилност на третирането й извън забраната по чл.60 ал.1 ЗКИ. Неправилен и необоснован страната намира извода на съда, че не е налице основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, на основание чл.211 т.2 от КЗ / отм./, по същите обстоятелства, изложени по-горе като основания за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение: непредставен на застрахователя погасителен план по договора за кредит, приложенията по чл.5 от договора за кредит - условие за отпускането му, декларациите по чл.14 ал.1 т. 4 от ОУ, в допълнение - доказателства за поддържане на договорените обороти по сметки на кредитополучателя и солидарния длъжник, във връзка с наложените по тях обезпечения; обратна информация за финансовото състояние на кредитополучателя след сключване на договора за кредит – счетоводни баланси, отчети за приходи и разходи, за паричния поток и пр. Касаторът акцентира на неотчетеното от съда неосигуряване на основното обезпечение на кредита – със залог върху вземането от възложителя по финансирания с договора за кредит еско-договор, предвид прекратяването на последния, поради неизпълнение на длъжника – кредитополучател. Несъобразено остава недоказването от ищеца, че е положил грижата на добрия търговец за предотвратяване на застрахователното събитие или ограничаване на вредите от него: чрез събиране навременна предходна информация за състоянието на длъжника, да изиска замяна или учредяване на нови обезпечения, при отпадане на част от учредените,да пристъпи към събиране на дълга от кредитополучателя и солидарния длъжник ,вкл. чрез учредените обезпечения, увреждайки по този начин регресните права на застрахователя. Касаторът обосновава евентуално основание за намаляване на застрахователното обезщетение, съгласно чл.188 и сл. КЗ / отм./, тъй като застрахованият не е обявил съществени за риска обстоятелства при сключване на застрахователния договор – просрочени задължения на „Енемона „ АД по банкови кредити и към трети лица към същия този момент. Като резултат от неоснователността на иска за главницата се поддържа неоснователност и на акцесорния иск. В евентуалност се оспорва наличието на забава на застрахователя, поради неизпълнение задължението на застрахования да представи документите, необходими за индивидуализирането на претенциите и установяването им по основание и размер. Ответната страна – „ Интернешънъл Асет Банк „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия и допълнителните селективни критерии по формулираните въпроси, съображенията за което ще бъдат преценени по-долу. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Ищецът – „Интернешънъл Асет Банк „ АД – претендира заплащането на застрахователно обезщетение по застраховка на финансов риск, сключена със застрахователна полица № ДОМ061500638 / 03.06.2015 г., по силата на която застрахователят БАЕЗ се задължава да обезщети застрахованата банка при просрочване на изискуемо и безспорно задължение от главница и/или уговорена лихва на длъжника, по сключен между Банката – кредитодател от една страна и от друга „Енемона „АД – кредитополучател и „Глобал Кепитъл„ ООД – солидарен длъжник, договор за кредит на оборотни средства № 021922 – 006/28.04.2014 г.. Покритите рискове са описани като „ търговски рискове съгласно чл.5 ал.1 и ал. 2 от Общите условия за застраховане на кредити и финансирания „. Полицата препраща към приложението на ОУ, изключая чл.3 ал.4. Поради просрочени плащания по главницата – погасителни вноски с падеж 15.09.2015 г.и 30.09.2015 г., след отправени напомнителни писма до длъжниците и декларация за просрочено плащане - до застрахователя, съгласно чл. 14 ал.1 т.10 от ОУ за застраховка на кредити и финансирания на БАЕЗ, вкл. уведомяване застрахователя за условията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, същата е обявена. С последваща декларация по чл.14 ал.1 т.10 от ОУ е заявена като изискуема по кредита пълната непогасена част от същия / 779 324,69 лева /, в която се включват и декларираните предходно две погасителни вноски с падеж 15.09.2015 г. и 30.09.2015 г. / 40 498,60 лева /. Ищецът твърди, че е взискател по образувано изпълнително производство за събиране на вземанията си, на основание издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е предявена веднъж за вземането от 40 498,60 лева и последващо – за пълния размер от 780 975,53 лева / включващ и сумата 40 498,60 лева /, в който размер е издадена заповедта за незабавно изпълнение, легитимираща Банката като кредитор. Поради получен отказ от застрахователя, ищецът предявява настоящите искове: главен- с правно основание чл.208 КЗ / отм./ за сумата от 744 318,82 лева – в обезщетение неизпълнение на задължението на „Енемона „ АД по сключения договор за кредит и акцесорен - за сумата от 77 364,57 лева – обезщетение за забава в плащането, считано от 09.02.2016 г., от която дата ищецът счита ответника в забава. Исковата молба съдържа подробни съображения в опровергаване основателността на отказа на застрахователя. В производството застрахователят поддържа следните основания за отказ: 1/ застрахователният договор е недействителен, тъй като липсва вземане, годно да бъде застраховано, респ. липсва застрахователен интерес, обосновано: с липса на доказателства за усвояване ,при това целево, на кредита до 30.09.2014 г., вземането на банката по издължаването на който е застраховано, вкл. доказателства за изпълнение на условията по чл.5 от договора за кредит, при които същият се отпуска вкл. относно дължимите обезпечения /а/ и алтернативно – с прекратяването на финансирания, чрез договора за кредит, еско- договор, сключен между кредитополучателя-изпълнител и Медицински университет, в качеството на възложител, по вина на изпълнителя,броени дни след сключването на застрахователния договор /б/; договорът за кредит на оборотни средства е нищожен, поради противоречие с чл.114 ал.11 от ЗППЦК, следователно въз основа на същия не възниква валидно облигационно вземане на кредитодателя и оттук е недействителен и застрахователния договор /в/; 2/ застрахователен договор не е сключен с конкретен предмет, тъй като застрахователната полица има рамков характер, а декларации за усвоени суми по кредита, съгласно чл.14 ал.1 т.4 от приложимите ОУ, в посочения в разпоредбата срок, не са постъпили от застрахования – само въз основа на същите възниква застрахователно правоотношение с конкретен предмет / арг. от чл.17 ал.4 от ОУ; 3/ Клаузата от рамковата полица, с която се изключва приложението на чл.3 ал.4 от ОУ, според който застрахованият и длъжника не могат да бъдат свързани лица, по смисъла на пар.1 ДР на ТЗ, е нищожна, като противоречаща на закона /? / и добрите нрави и не следва да се прилага; 4/ не е договорено застрахователно покритие за задължения извън главницата и договорната / възнаградителна / лихва / в тази връзка се твърди нередовност на исковата молба /, както и за задължения, обявени за предсрочно изискуеми - предсрочната изискуемост не е покрит застрахователен риск, тъй като настъпването й зависи изцяло от волята на застрахования кредитодател, както и за спорни задължения / ответникът отрича безспорност на вземанията на застрахования, предвид първоначално счетоводно завеждане на същите като спорни, независимо от издадени в полза на същия заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист и образувани изпълнителни производства за събиране на вземането /; 5/ налице са обстоятелства, съставляващи изключен риск: 5а/ предоставяне на кредит без надлежни обезпечения или допуснато намаляване на дадените / чл.6 т.2 вр. с чл.14 ал.3 от ОУ /, обосновано с прекратяването на еско-договора, финансиран със застрахования кредит, тъй като с това прекратяване е отпаднало и обезпечението на кредита, с обект вземанията на кредитополучателя – длъжник от възложителя - Медицински университет, вкл. по съображения за дублирани обекти на обезпечение и неуведомяване на МУ за учредения залог върху вземанията на „Енемона„ АД от същия, на основание еско - договора / 5аа/, както и с обстоятелството, че договорите за залог, сключени по реда на ЗДФО, върху всички вземания на солидарните длъжници - настоящи и бъдещи, по всички сметки, в национална и чужда валута, във всички банки, не са произвели действие, поради липса на доказателства за наличност на средства по тези сметки към момента на сключването им под условие за съществуването или бъдещо реализиране на такава наличност, респ. към последващ момент / 5аб /; 5б/ договор за обезпечаване на кредита е в противоречие с императивна разпоредба на закона – чл.6 т.1 от ОУ, а именно - договора за особен залог върху безналични ценни книжа - акции от капитала на „Енемона„ АД, собственост на солидарния длъжник „ Глобъл Капитъл „ООД, въпреки че Банката притежава 12,95 % от капитала на „Енемона„ АД, поради което договора за залог противоречи на чл.60 ал.1 от ЗКИ, според който „ при предоставяне на кредити банката не може да приема обезпечения върху акции, предоставени от свързани лица „; 6/ основание за отказ за заплащане по чл.211 т.2 КЗ / отм./ - тук са възпроизведени отново обстоятелствата, сочени по всички предходни точки: непредставяне на съществени за интереса на застрахователя документи – погасителен план, документите, свързани с отпускането на кредита / чл.5 от договора за кредит /, декларациите по чл.14 ал.1 т.4 от ОУ за усвоени суми по кредита, доказателства за поддържани обороти по сметки на солидарните длъжници, във връзка с учредените обезпечения по ЗДФО, документи относно финансовото състояние на длъжниците след сключването на договора за кредит, удостоверения за вписване на обезпеченията; неупражнен контрол по целевото израходване на кредита; неуведомяване на застрахователя за промяна в обстоятелствата, които могат да доведат до настъпване на застрахователното събитие; неположена грижа на добрия търговец за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие или минимизиране на вредите от същото, за което се визира неизискана от длъжниците информация за пасиви към момента на сключване договора за кредит, неизискване от същите на постоянна, актуална информация за финансовото им състояние, непредприети от застрахования действия по замяна или допълване на обезпеченията по кредита, непредприети действия по частично прекратяване на договора – с отказ за последващи траншове или преуговаряне на условията му, вкл. с по-ранно предприемане на предсрочно прекратяване – към юни-юли 2016 г., когато е прекратен финансирания еско- договор, непредприети всички възможни действия по удовлетворяване чрез обезпеченията, както и действия, обезпечаващи реализирането на регресните права на застрахователя. В изложението по чл.283 ал.4 ГПК / първоначално и допълнително /, касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Налице ли е застрахователен интерес и съответно действителен ли е договор за застраховка на кредити и финансирания срещу риска от неплащане по договор за кредит, по който застрахованият – кредитор няма валидно вземане към длъжника ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 109 по т.д.№ 91/ 2009 г. на І т.о. на ВКС; 2/ Представлява ли предсрочната изискуемост на задължения по банков кредит, обявена от застрахованата банка преди настъпването на крайния срок за погасяването му,белезите на застрахователен риск по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на КЗ / отм./ Има ли договорът за застраховка на финансов риск по договор за банков кредит алеаторен характер при уговорка за изплащане на застрахователно обезщетение, в случай на предсрочно обявена от застрахованата банка изискуемост на задълженията / преди крайния срок за погасяването му по погасителния план / ? Действителна ли е клаузата в договор за застраховка на банков кредит, по силата на която е прието застрахователят да покрива предсрочната изискуемост на остатъчен дълг по кредита, обявена от застрахованата банка преди крайния срок за погасяването му по погасителния план ? Представлява ли предсрочната изискуемост на остатъчен дълг по банков кредит, обявена от застрахованата банка преди крайния срок за погасяването му по погасителен план, застрахователно събитие по смисъла на пар.1 т.3 вр. с пар.1 т.2 от КЗ /отм./ ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с решението на ВКС, посочено по първия въпрос; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да осигури приложението на императивна правна норма ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие на въззивното с ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по т.д.№ 4583/ 2013 г. на І т.о. и вече посоченото – по т.д.№ 91/2009 г. на І т.о. на ВКС; 4/ Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, защо съдът ги счита за неоснователни ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решенията по гр..д.№ 850/2011 г. на ІІ г.о., т.д.№ 1689/2015 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о., т.д.№ 866/2012 г. на І т.о., т.д.№ 377/2011 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 1019/2009 г. на ІІІ г.о. и т.д.№ 1689/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС; 5/ Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие с решенията по гр.д.№ 47/2009 г. на І г.о., гр.д.№ 2436/2016 г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 2885/2016 г.на ІV г.о. на ВКС. Касаторът твърди и очевидна неправилност на въззивния акт ,поради вътрешно противоречие в мотивите, относно възражението му за „ изключен риск „, на основание чл.6 т.1 и т .2 от ОУ към застрахователния договор. Първият от въпросите е относим към възражението на ответника – касатор за недействителност на застрахователния договор – изначална, поради липса на застрахователен интерес, в евентуалност – последваща, поради отпаднал след сключването му застрахователен интерес, в съответствие с обстоятелствата, изложени по-горе, като съдържание на отговора на исковата молба. Въззивният съд е приел, че безспорно се установява еднократното усвояване на сумата по кредита, много преди изтичане на срока за усвояването му, съгласно договора за кредит - 30.09.2014 г. и преди сключването на самия застрахователен договор, към който момент е имало непогасен остатък от главница от 796 390,51 лева. Приел е, че доколкото в съответствие с този остатък е и самата заявка за застраховане и уговореното застрахователно покритие, за застрахования изобщо не е възниквало задължението по чл.14 ал.1 т.4 от ОУ / подаване на декларации за усвоени суми /, както и независимо от титулуването на полицата като рамкова е налице застрахователен договор с всички изискуеми реквизити по чл.11 ал.1 от ОУ,в частност пълна яснота относно застрахователното покритие с оглед предмета на застраховане. Не са предоставяни, последващо на сключването на застрахователния договор, траншове. Условията по чл.5 от договора за кредит, според първоинстанционния / предвид препращане по чл.272 ГПК / и въззивния съд са изпълнени, при това, доколкото осъществяването им е предходно на сключването на застрахователния договор / аналогично и по отношение учредените обезпечения по кредита /, застрахователят е могъл и е бил длъжен да съобрази относимите към изпълнението им обстоятелства и съответно да извърши оценка на риска от сключване на застрахователния договор. Въззивният съд е акцентирал и на обстоятелството, че процесния договор е последващ – финансовия риск по договора за кредит е бил застрахован и за предходен период при същите условия. Като е приел да го сключи, респ. продължи при така съществуващите обстоятелства, следва да се приеме, че застрахователят ги е приел за валидни, навременни и достатъчни, с оглед интереса си. Изрично е посочено, че не се установяват допълнителни условия, съгласно решение на Кредитния съвет на банката, а неизпълнението на условията по чл. 5 т. 5 / заплатени такси и комисионни към банката / и т.8 / застраховката на търговски риск, упомената по-горе / от договора за кредит е без значение за възникването и съществуването на застрахованото вземане, нито са от естество да повлияят върху застрахователния риск. По начало въззивният съд е обосновал извод, че и при неизпълнение на условията по чл.5 от договора за кредит, застрахователен интерес би съществувал доколкото с усвояването на кредита възниква вземане от длъжника „Енемона„ АД. Обстоятелствата, свързани с еско-договора, както според първоинстанционния, така и според въззивния съд, биха били относими само и доколкото рефлектират върху действителността на договора за кредит, което не е така. И при развалянето на финансирания договор между „Енемона„АД и Медицински университет, вземането на кредитодателя по договора за кредит продължава да съществува на същото правно основание. При това, въззивният съд е уточнил, че развалянето е само частично и без обратно действие, като заплащане на възнаграждение по този договор, съответно на частично изпълненото, е постъпило при длъжника. С оглед преждеизложеното, първият формулиран въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Същият изхожда от несподелена от въззивния съд, а напротив – изрично отречена предпоставка - несъществуване на валидно вземане, обект на застраховане, което е достатъчно да изключи характеристиката му на правен. Групата въпроси по п.2 са предпоставени от възражението на ответника, че предсрочната изискуемост не удовлетворява характеристиката на „ застрахователен риск „, по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на КЗ /отм./. Именно изхождайки от определението за застрахователен риск, въззивният съд е обосновал противното, като е приел, че неизпълнението на изискуемо и безспорно задължение е обективно съществуваща вероятност за увреждане на имуществен интерес на застрахования, чието реализиране е несигурно, неизвестно и не зависи от волята му. Обявяването на предсрочната изискуемост е упражняване на едно предварително залегнало в договора за кредит,ерго – известно на застрахователя, потестативно право на кредитора, с което се въвежда промяна, но само досежно разсроченото плащане на задължението, неизпълнението на което - в пълния му размер - е предмет на застраховката. Променя се единствено момента на изискуемост, което не е в конфликт с разпореденото в чл.5 от ОУ. Съдът се е позовал и на обстоятелството, че самите страни по застрахователния договор са го предвидили като застрахователен риск – чл.17 ал.2 б.”б” от ОУ, респ. не са го договорили като изключен риск. Дори да се приеме, че като въведени в предмета на спора, въпросите по п.2 от изложението удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, напълно необоснован е допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, с цитираното решение на І т.о. на ВКС. Същото не разглежда хипотезата на неизпълнено задължение по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, като неотговарящо на квалификацията за „ застрахователен риск„, нито разглежда недействителност на изрична клауза по предвиждането му за застрахователен риск, като противоречаща на пар.1 т.2 от ДР на КЗ / отм./. Напротив, в пълно съответствие с мотивите му, въззивният съд е коментирал вземането на кредитора като имуществено благо, чието удовлетворяване е годен обект на застраховане, съответно потенциалната възможност за удовлетворяване на което, зависещо изцяло от волята и възможностите на длъжника и независимо от волята на застрахования, обуславя застрахователен интерес. Третият от въпросите в изложението е обоснован с отказ на съда да приложи императивните правни норми на пар.1 т.2 / понятие за застрахователен риск / и т.3 / понятие за застрахователно събитие / от ДР на КЗ / отм./, както и на чл.195 ал.1 КЗ /отм./ - „ недействителен е застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес „ и чл.195 ал.3 изр. първо КЗ /отм./ - „ застрахователният договор се прекратява, ако интересът отпадне по време на неговото действие „. Въпросът би удовлетворявал изискването за правен, вкл. с цитираната в обосноваване на чл. 280 ал.1 ал.1 ГПК съдебна практика, ако въззивният съд не бе изложил мотивирано съображенията си за съществуващ към момента на сключване на застрахователния договор и последващо неотпаднал застрахователен интерес, за покрит застрахователен риск – от вероятното неизпълнение на задължение по договор за кредит, както и ако не бе обосновал изводи за настъпило застрахователно събитие – неизпълнението на изискуемо / вкл. за част от дълга при условията на предсрочна изискуемост / и безспорно по основание и размер / предвид легитимиране на кредитора със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК / задължение по договора за кредит. Наличието на мотиви с това съдържание, вкл. с оглед посоченото в предходните параграфи по п.2, изключва релевантността на въпроса, а и цитираната съдебна практика е в хипотезата на установимо от предмета на спора и доказателствата приложение на императивна правна норма, съответно неприложена от съда, какъвто не е настоящия случай. Последните два въпроса, макар да удовлетворяват общия селективен критерий, като принципно относими към всяко мотивиране на съда, респ. мотивиране с препращане по чл.272 ГПК, не предпоставят допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с цитираната съдебна практика по приложението на чл.236 ал.2 и чл.272 вр. с чл.269 пр. трето ГПК. Въззивният съд, въпреки препращането по чл.272 ГПК, е изложил обстойни мотиви по всяко от възраженията на ответника: за недействителност на застрахователния договор, за непокрит застрахователен риск, за наличие на изключен риск, за основанията за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, съгласно чл.211 т.2 КЗ / отм./, съответно за намаляване на същото по чл.207 ал.2 пр. второ КЗ / отм./ и чл.188 и сл. КЗ / отм./, независимо че в преобладаващата си част едни и същи обстоятелства са визирани като основания за недействителност, непокрит застрахователен риск и изключен риск. Съображенията му са в пълно съответствие с формираната съдебна практика по приложението на преждепосочените норми и конкретно чл.211 т.2 КЗ / отм./. В тази връзка едни от възраженията на ответника съдът изрично е уточнил като неконкретизирани и/или неподкрепени с доказателства, но независимо от това е разгледал логичната невъзможност и при доказаност да обосноват основателност на възражението. Така напр. част от визираните, като относими към чл.211 т.2 КЗ, обстоятелства съдът е съобразил като възникнали преди сключването на самия застрахователен договор и следователно обективно неотносими към поведение на застрахования, съставляващо неизпълнение на задължения по договора, а самото обявяване на предсрочната изискуемост - като адекватно действие за минимализиране на вредите от настъпилото застрахователно събитие. Досежно обезпеченията на договора за кредит, съдът изрично е посочил, че тяхното учредяване – в пълно съответствие с договореното- предхожда сключването на застрахователния договор и последното предпоставя приемането им от застрахователя като достатъчни, навременни и валидни. Изрично е коментирано предприемането на действия от страна на Банката, по реализиране на обезпеченията, както и липсата на недобросъвестно нейно поведение при неупражнени права / за директен дебит от сметки на солидарните длъжници или по отношение на частично реализираното вземане на длъжника по договора за кредит, от възложителя по финансирания договор /, като основно остава съображението на съда, че реализирането на тези обезпечения не е предвидено като условие за изплащане на застрахователното обезщетение. Съдът е изложил подробни мотиви относно възражението за „свързани лица„ между Банката и длъжника и защо учредения особен залог върху акции от капитала на последния, като притежание на солидарния длъжник „Глобъл Кепитъл „ ООД, не е в противоречие с чл.60 ал.1 ЗКИ и пр.. Впрочем, самата страна в изложението не конкретизира кое от сочените от нея обстоятелства и доказателства за същото е останало неразгледано от въззивния съд, обобщавайки предмета на възраженията си, като неразгледан от последния. Настоящият състав не установява визираните в съдържанието на поставените два въпроса процесуални нарушения на съда, още по-малко като съществени такива, дори да не би било съобразено извършеното препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивното решение не е недопустимо, поради нередовност на исковата молба. Достатъчно за индивидуализацията на предмета на иска е посочването на сума, с твърдението, че същата покрива неиздължено, изискуемо и безспорно вземане, по сключения между Банката и „Енемона„ АД договор за кредит, неизпълнението на което е предмет на сключения застрахователен договор, който от своя страна визира, че това е само задължението от главница и възнаградителна лихва. Предмет на правилност, а не на допустимост на въззивното решение, е съобразяването на такъв единствено произход на неудовлетвореното вземане на кредитора – ищец, при преценка на събраните доказателства, каквото и първоинстанционният, и въззивният съд са извършили, изключвайки от размера на застрахователното обезщетение дължими мораторни лихви / освен тези върху изискуемото вземане от главницата и за периода на забава на същата /, неустойки и разноски. Не е налице и очевидна неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Вътрешната противоречивост на мотивите, освен че не е налице в случая, сама по себе си не предпоставя очевидна неправилност, като изводима само и единствено от съдържанието на съдебния акт и независимо от проверка на правилността на изводите на съда, въз основа на процесуалните действия/бездействия на съда и страните и/или съдържанието на доказателствата. Съдът, обаче, е изложил обстойни мотиви защо приема, че възражения срещу учредените, още преди сключването на застрахователния договор, обезпечения не могат да обосноват изключен риск / знание на застрахователя за същите преди обвързването му с договора, но без поставяне на изрични условия за сключването на нови или замяна на съществуващите /, вкл. защото удовлетворяването чрез същите не е условие за заплащане на застрахователното обезщетение. Мотивирал е защо не може да се квалифицира като недобросъвестно поведение неупражненото право на директен дебит, вкл. неудовлетворяването от заплатеното от възложителя в полза на длъжника, по частичното изпълнение на еско-договора – все към момент, преди настъпилата забава на кредитирания длъжник „Енемона „ АД, поради което не е съществувало основание нито за запор върху същото, нито за упражняване правото на директен дебит по сметки на солидарните длъжници. Конкретно и досежно развалянето на еско – договора съдът правилно е съобразил, че последното не зависи от волята на Банката – кредитор, която не е страна по същия, нито е обективен резултат от нейно действие или бездействие, за да би било налице виновно неизпълнение на нейно задължение, във връзка с обезпечаването на кредита и с вземането / чието основание е отпаднало с развалянето / на длъжника, на основание финансираната сделка с Медицински университет. Мотивите на съда по възражението за изключен риск, на основание чл.6 от ОУ са напълно точни, логични, последователни и убедителни. Настоящият състав съобрази, че не всички касационни доводи се основават на възражения, въведени своевременно в предмета на спора, съответно своевременно уточнени и конкретизирани, а не едва с касационната жалба Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение