Определение № 2200 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 832/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалва се решение № 229/13.10.2025 г. по гр.д. № 399/2025 г., с което Окръжен съд – Шумен, потвърждавайки решение № 112/23.04.2025 г. по гр.д. № 1525/2024 г. на Районен съд – Нови пазар в обжалваните части, е уважил исковете на Н. А. Р. срещу Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство – Нови пазар“ по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, осъдителния – до размер на сумата 8 925 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2024 г., и е определил отговорността на страните за разноските по делото. Решението се обжалва от Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство – Нови пазар“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен): 1. Следва ли да се приеме, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е мотивирана, когато препраща към документ, известен на уволнения работник/служител? и 2. Кои са правопораждащите факти на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация Н. А. Р. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноските в касационното производство. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ищецът е бил незаконно уволнен от заеманата при ответника длъжност „горски стражар“ със заповед № 108/08.10.2024 г., връчена на 08.10.2024 г. Развил е три групи мотиви. Първо, в заповедта за уволнение като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ изисква такава заповед да е мотивирана, а в случая, работодателят не е мотивирал заповедта за уволнение. Второ, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ изисква възникнала нова обстановка, при която изпълнението на трудовия договор е станало невъзможно по причини извън волята на страните. Преценката е винаги конкретна. В заповедта работодателят се е позовал на експертно решение № 93388/24.11.2023 г. на ТЕЛК „МБАЛ – Шумен“ АД [населено място], с което ищецът е освидетелстван, определени са 54 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „мозъчен инфаркт“ и са дадени предписания да не извършва тежък физически труд, да не полага нощен труд и да не работи при неблагоприятни климатични условия. Такова решение на ТЕЛК не осъществява основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – и след влизането му в сила изпълнение по трудово правоотношение между страните е възможно, а законът не допуска да бъде прекратено, ако са налице условията по чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2 КТ. Трето, не може да се приеме, че трудовото правоотношение е законно прекратено, но на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Към релевантния момент – датата на връчената заповед, от когато трудовото правоотношение между страните е прекратено, решение № 93388/24.11.2023 г. не е влязло в сила, било е обжалвано и е отменено, а с решение № 90468/13.02.2025 г. на ТЕЛК ищецът е освидетелстван, определени са 38 % трайна неработоспособност с водеща диагноза „увреждания на междупрешлените дискове в пояса и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и с противопоказания тежък физически труд, нощен труд, нервно-психично пренапрежение и, неблагоприятни климатични фактори. При тези мотиви, с които исковете са уважени, осъдителният – частично, така както и с потвърденото първоинстанционно решение, повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Действително, в своята практика Върховният касационен съд приема, че когато основанието за уволнение изисква заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде мотивирана – основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е такова, работодателят може да препрати в заповедта за уволнение и към документ, за който работникът/служителят е известен. В случая, в противоречие с тази практика въззивният съд е приел, че заповедта за уволнението на ищеца не е мотивирана. С изложените втора и трета група мотиви в решението въззивният съд е приел, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят изрично се е позовал на невлязлото в сила решение на ТЕЛК, за което към релевантния момент – този на връчената заповед, ищецът е бил известен. Противоречието на решението с практиката на Върховния касационен съд по първия повдигнат въпрос обаче не е достатъчно, за да се допусне касационното обжалване. Разграничението, което въззивният съд е направил, установявайки различните предпоставки на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, включително изключвайки възможността основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ да осъществи решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента, в който трудовото правоотношение е прекратено, съответства на практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд се е позовал на нея/тя е цитирана в решението и е трайно установена. Двата повдигнати въпроса са в неразривна връзка като свързани с различните групи мотиви, с които искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен. Настоящият състав не съзира основание да променя установената практика по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, която споделя. Изключени са допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ответника следва да се поставят разноските, направени от ответника по касация/от ищеца. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът