Определение № 715 от 19.02.2024 г. на ВКС по д. № 2793/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „2 Б Транс“ ЕООД, гр. Петрич срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград//ОС/ по гр.д. №464/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер на по 130 000 лв. предявените от Г. С. и Г. С. срещу касатора искове по чл.200 от КТ, за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците от смъртта на сина им М. С., настъпила при трудова злополука на 14.05.2018 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: 1.Какво е значението на пренебрегването на правилата за безопасност от работника при проявена груба небрежност и следва ли при решаване на въпроса за наличието на груба небрежност съдът да вземе предвид допуснатите от работника нарушения на нормативните актове, а също така и житейските правила за безопасност, които нормално спазва всеки един човек? 2.Кога може да се счита, че пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по –конкретно какви са признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението за трудова злополука и критериите за това? 3.Ако работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата и въпреки това работникът предприема изпълнението й при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност/ т.е. когато не е положена дължимата грижа, която и най-небрежният би положил/, налице ли е съпричиняване? 4.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните? 5.При преценка на обезщетението по справедливост по чл.200 КТ следва ли да се има предвид и ръста на икономически растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателната възможност на населението към момента на трудовата злополука и следва ли да бъдат изложени мотиви по какъв начин съдът е извършил тази преценка? Намира, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. В контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторът поставя като значими за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросите: 1.При наличие на изрични указания от оправомощени от работодателя лица относно техническата последователност на извършване на дадени действия, както и дадените от тях конкретни указания за безопасност, следва ли при настъпване на тр. злополука поради неспазването им, да се ангажира отговорността на работодателя за неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд поради неизвършване на формален инструктаж или на работника поради неспазване на дадените конкретни указания? 2.При упражняване на професия, изискваща наличие на определено свидетелство, при получаването на което се провежда нормативно регламентирано като форма и съдържание обучение и последващ изпит, следва ли технологичната последователност и начин на извършване на действията, свързани с нея, усвоени по време на придобиването й, да бъдат предмет на отделен инструктаж или се счита, че работникът ги познава по презумпция? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищците са родители на починалия при трудова злополука М. С.. Към датата на смъртта си – 14.05.18 г., той е бил в трудово правоотношение с ответното дружество по договор за неопределено време с изпитателен срок. Изпълнявал е длъжността „шофьор на товарен камион“ и е бил осигурен за всички осигурителни рискове, вкл. трудова злополука. За времето от 4.05.18 до 31.05.18 г. М. С. е бил командирован със задача „международен транспорт“ и е бил обучаван от св. Т. И.. Двамата подготвили за разтоварване товара от товарния автомобил при пристигането му в животновъдна ферма в [населено място], Кралство Ш. – следвало да разтоварят навесен калкулатор / брана/ с дължина 7м. и височина 3,5 м. При започване на разтоварването на товара, извършвано от собственика на фермата чрез фадрома с вилици, С. и И. застанали настрани от товара, като в показанията си И. сочи, че неколкократно преди това в процеса на обучението на С., той му е казвал, че шофьорите на камиона не участват в разтоварването на товара и нямат задължения в тази насока. Установява се, че при разтоварването навесният култиватор/брана/ с дължина 7м. и височина 3. 5м., е бил подхванат от фадромата с вилиците отдолу, като в този случай липсвали инструкции за начина на разтоварването на товара. Когато товарът бил на около 1 метър извън ремаркето и на около 60см. височина, внезапно М. С. тръгнал да дърпа един от предпазните колани, който останал преметнат, но не влияел на самото разтоварване, като по този начин се озовал между ремаркето и разтоварвания култиватор/брана/. В приетия като писмено доказателство Протокол № 5103-01-5/18.06.2018 г. на ТП на НОИ Б. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, като основна причина за настъпилата злополука се сочи именно заставането на М.С. в зоната на възможното падане на премествания товар. В момента, в който С. се озовал в тази опасна зона за разтоварване, култиваторът се наклонил и тръгнал да пада към него. С. се опитал да се защити с ръце, но култиваторът го ударил и той паднал по лице, след което товарът паднал върху главата му. В резултат на удара от падналия върху М. С. култиватор, пострадалият получил счупване на основата на черепа и на лицевата част на черепа, нараняване на продължението на гръбначния мозък, наранявания на черния дроб с кръвоизлив към коремната кухина, довели до смъртта му, непосредствено след удара, поради получените телесни увреждания, несъвместими с живота. Това се установява от протокола за разследване на злополуката и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. С разпореждане на НОИ от 25.06.18 г. злополуката е призната за трудова. Така според въззивния съд е налице осн. по чл.200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищците като родители на загиналия работник. По направените от работодателя възражения по чл.201, ал.1 и 2 КТ въззивният съд е приел, че у пострадалия не е била формирана представа, че може да настъпи вредоносния резултат, независимо, че с действията си в нарушение на правилата за безопасност, същият е навлязъл в опасна зона и така се е поставил в риск от настъпване на неблагоприятни за него последици. Според въззивния съд, това обстоятелство не може да се квалифицира като умишлено причиняване на увреждането по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ и работодателят да бъде изцяло освободен от отговорността по чл. 200 КТ. Установено е по делото, че от страна на дружеството- работодател е допусната постоянна практика да се пренебрегва разясняването на новопостъпилите работници на техните трудови задължения; на трайно нарушаване на правилата за извършване инструктаж, т. е. на трайна липса на разясняване на правилата за безопасност на работата при осъществяването на трудовите функции; на трайно неполагане на усилия и грижи за осигуряване на безопасни условия за работа. При установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, основан на даденото в Решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г. на ВКС, III ГО /постановено по реда на чл. 290 ГПК / разбиране, според което: "щом работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага "грубата небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ; тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява". В тази насока са и Решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 310 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 1145/2012 г. на ВКС, ІІІ Г0/. По тези съображения според въззивния съд работникът М. С. е действал в интерес на работата и не може да се приеме, че настъпилата при изпълнението й трудова злополука се дължи на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Затова според ОС възражението на ответника за съпричиняване с груба небрежност на злополуката и за намаляване на дължимото обезщетение за претендираните неимуществени вреди на това основание следва да се остави без уважение. При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е отчел, че ищците са преживели най-тежката загуба за един родител - смъртта на дете. Загубата на дете е голяма и тежка психическа травма, която безспорно е причинила големи мъки и страдания на ищците. От събраните свидетелски показания се установява, че ищците са били в много добри и топли отношения със сина си приживе, живеели са с него в едно домакинство, той им е помагал, грижил се е за тях, като същевременно им помагал в бизнеса, от който семейството се издържа- продажбата на зеленчуци. Установява се, че те са понесли много тежко трагедията със смъртта на сина си. Така свидетелите сочат, че те "са състарени видимо с 10 години.. ", както и че две години след смъртта му, ищците продължават всяка сутрин с цветя и кафе да посещават гроба на сина си, в памет на традицията семейството заедно с него да започва деня с пиенето на кафе. Родителите изобщо не са превъзмогнали смъртта на детето си, чувстват се зле, променени са и затворени в себе си, а при всяко споменаване на името на починалия майката започва да плаче и се разстройва, поради което е невъзможно да се говори за смъртта на М. С. пред нея. Социалния живот на ищците е променен, след смъртта на сина си те се затворили в себе си, избягват да контактуват с другите хора и да разговарят за трагедията, която ги е сполетяла. При тези конкретни за случая обстоятелства, според въззивния съд размер на обезщетението от по 130 000 лв. на всеки родител – ищец съответства на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, с оглед на болката и страданието на ищците от внезапната загуба на сина им, който бил в разцвета на силите си – на 35 г., на който е предстояло да създаде семейство и да ги зарадва със съпруга и внуци- възможност която за ищците е отнета завинаги с неговата смърт. Възивният съд е определил този размер на обезщетението при отчитане и на обществено-икономическите условия в страната, както и на размера на други определени в подобни случаи обезщетения. Изводите на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС по поставените въпроси. В съответствие с приетото в р. по гр.д. №951/11 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №4842/16 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №1580/20 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че пострадалият с действията си е съпричинил трудовата злополука, но не е действал с груба небрежност при установеното по делото системно пренебрегване на правилата за безопасна работа и инструктаж в ответното предприятие. Въззивният съд се е позовал на приложимата в случая трайна практика на ВКС, която приема, че при такова пренебрегване на правилата за безопасност от страна на работодателя, работникът действа в интерес на работата и не е налице груба небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука. В случая работникът не е проявил твърдяната във въпроса липса на елементарно старание и внимание / за разлика от приетото в р. по гр.д. №1032/22 г. на трето г.о. на ВКС/, а спонтанно е поискал да помогне за разтоварването, излагайки се на непремерен риск от увреждане, поради своята неопитност /бил е обучаван в изпитателен срок/ и липсата на системно провеждан инструктаж за безопасност. В съответствие с цитираните р. по гр.д. №5100/17 г. на трето г.о., р. по гр.д. №4265/14 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства и е обсъдил правнорелевантните факти, от които произтича спорното право. Произнесъл се е и по възраженията и доводите на страните. Обезщетението е определено в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД – ППВС №4/68 г., при отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая. Отчетени са, макар и с лаконичните мотиви за несъществена завишеност и намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение, стандартът на живот и покупателна способност в страната – р. по гр.д. №2649/18 г. на четвърто г.о. на ВКС. Поради изложеното не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по поставените в контекста на това основание правни въпроси. Поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси не осъществяват общото основание за допускане на обжалването – те са по-скоро фактически, от съществото на спора и възпроизвеждат защитната теза на касатора като ответник по иска. Във връзка с тях не са обосновани и специфичните допълнителни предпоставки на това основание, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Затова касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.