Определение № 352 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3261/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. П., чрез адвокат Н. П., срещу въззивно решение № 52/22.04.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 145/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 1519/28.12.2018 г. по гр. д. № 57/2018 г. на Районен съд – Сливен. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, иска по чл. 124, ал. 1 ГПК на Д. П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при МВР - да се приеме за установено, че ищцата има право на допълнителен платен годишен отпуск от по 12 дни за положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие в периода 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, както и за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: за приложимостта на погасителната давност по отношение на установителните искове за съществуване на субективни права; за давностния срок, в който се погасява правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 9 (ал. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.); и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.); за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 9 (ал.8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.); наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване; за приложимостта на сроковете по чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл по отношение на правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 9 (ал. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.). Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд погрешно в такава степен, че актът му е нищожен, недопустим или очевидно неправилен. Освен това намира, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз и на Конституционния съд, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, чрез старши юрисконсулт П. Стоянова, в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване правото на служителката на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск на положен от нея извънреден труд в периода 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г. Посочено е, че спорът пред въззивната инстанция е ограничен до правния въпрос погасен ли е по давност предявеният иск, респ. погасено ли е по давност предявеното с него материално право. Прието е за безспорно установено, че ищцата е държавен служител по смисъла на чл.19, ал. 1 ЗИНЗС, ЗМВР и ЗДСл, като през изследвания период и до момента служебното й правоотношение не е прекратено - тя заема длъжността „надзирател” в Затвора - [населено място] към ГД „Изпълнение на наказанията” – София. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. За отношенията между страните през процесния период се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР (отм. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) и съответните подзаконови нормативни актове. По неуредените в тези специални закони въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДСл, по силата на §1а ЗР на ЗМВР (отм.), към който чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС препраща за неуредените въпроси, а респ. след отмяната (от 01.01.2011 г.) - по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА). Съгласно разпоредбата на чл. 125 ЗДСл, приложима по посочените съображения, имуществените спорове се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Следователно, максималният общ давностен срок по отношение на спорове, касаещи служебни правоотношения, какъвто е настоящият спор, е 3 години. Положеният извънреден труд, който е следвало да бъде компенсиран с платен годишен отпуск за целия исков период 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г. е погасен по давност (исковата молба е подадена на 05.01.2018 г.). Изложените във въззивната жалба доводи за неприложимост на института за погасителна давност по отношение на установителните искове са счетени за неоснователни, като в тази връзка съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 125 ЗДСл не съдържа ограничения, изключения, разлики, с оглед вида на иска (установителен или осъдителен), респ. на търсената защита. Разпоредбата визира всички имуществени спорове по съществуващо служебно правоотношение и е приложима за всички видове искове относно тях. Направен е извод, че с оглед разпоредбата на чл. 125 ЗДСл исковата претенция е изцяло погасена по давност и поради това е неоснователна и следва да се отхвърли. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатите и уточнени въпроси за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 9 (предишна ал. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.); и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.); и наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване, които обуславят обжалваното решение. Касационното обжалване се допуска за проверка за противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС - решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г., IV г.о., решение № 174/13.11.2020 г. по гр. д. № 4893/2019 г., III г. о., решение № 243/05.10.2016 г. по гр. д. № 1513/2016 г., IV г. о. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение