Определение № 3230 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1993/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. К. чрез пълномощник адв. Х. Д. срещу решение №229 от 19.02.2026г по в гр.д № 3452/2025г на Окръжен съд-Пловдив,постановено по трудов спор. След отмяна на първоинстанционното решение от 07.11.2025г по гр.д № 10833/2025г на Пловдивски районен съд, исковете на касатора с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнението му,извършено от работодателя „Булмаркет Рейл Карго” ЕООД поради съкращение на щата ,заедно с иска за възстановяване на работа на длъжността „старши влаков диспечер”, са отхвърлени. В исковата молба ищецът Г. А. К. е оспорвал реалния характер на съкращението и е изтъкнал липса на подбор по чл.329 КТ.По трудов договор от 07.12.2023г ищецът е заемал длъжността „старши влаков диспечер “в звено „Национални превози”,гр. Пловдив,който отдел е посочен в трудовия му договор като място на работа. С оспорваната заповед № 1/14.04.2025г.на управителя на дружеството трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ .Старото и новото щатно разписание са съпоставени от съдилищата въз основа на представените писмени доказателства - заповеди за утвърждаване на ново щатно разписание, длъжностни характеристики за длъжностите „влаков диспечер” и ,„машинист инструктор, локомотивен“,изслушана е и счетоводно-икономическа експертиза. Прието е за установено ,че длъжността заемана от ищеца е била само една в щата на звено „Национални превози” [населено място], включвала e ръководни и контролни функции, като след нейното заличаване с допълнително споразумение и срещу допълнително възнаграждение ,на друг служител,заемащ длъжността „машинист инструктор, локомотивен” са възложени част от функциите на съкратената длъжност,но без ръководните и контролните функции, които са разпределени на две вишестоящи длъжности в предприятието. Първоинстанционният съд е приел, че съкращението не е реално, щом като трудовата функция на ищеца не е заличена. Въззивният съд е ревизирал този извод: съкращението е реално ,тъй както трудовите функции на съкратената длъжност изцяло са били разпределени между други длъжности. Изтъкнато е, че при съкращаване на единствена щатна длъжност,със съответни трудови функции в структурната единица, подборът не е бил задължителен Отчетена е обособеност на звеното в [населено място],което е имало самостоятелен щат, както и че в случая трудовата функция се преразпределя между други длъжности и работодателят е имал право, не и задължение да извърши подбор, но доколкото съгласно констатациите по приетата съдебно икономическа експертиза подбор е бил извършен между служителите на длъжност,„машинист инструктор,локомотивен“ и „старши влаков диспечер”,то ищецът не е имал необходимото образование и квалификация за длъжността„ „локомотивен машинист”.Поради това,приложен е посочен в нормата критерий и подборът е законосъобразен. В касационната жалба като неправилен и необоснован се оспорва направеният извод ,че уволнението засяга съкращаването на единствената длъжност със съответните функции в структурната единица. Длъжности „влаков диспечер” в ответното дружество е имало няколко,те са в същото предприятие ,без значение дали дейността е в същото населено място. Доводите на защитата са ,че мястото на работа както и работното място не са белези и не сочат задължително наличието на относителна самостоятелност.В приложеното към жалбата изложение се цитират всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК, при формулирани два въпроса: 1.Може ли да бъде прекратено трудово правоотношение на основание „съкращаване на щата” без да се извърши задължителен подбор, само поради различните „място на работа” и „работно място” на работещите на една и съща длъжност 2.Когато към доказателствата по делото липсват данни за обособено ,относително самостоятелно стуктурно звено /поделение, клон и т.н./,може ли то да се презумира само и единствено поради различните„място на работа” и „работно място” на работещите на една и съща длъжност .Като обосновка се цитира в цялост съдържанието на ТР №3 от 16.01.2012г по тълк.д №3/2011 ОСГК за дължимия съдебен контрол за законосъобразност върху преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ Постъпил е отговор ,в който защитата на ответника изтъква липса на формулирани конкретни въпроси. Няма противоречие с ТР №3 от 16.01.2012г по тълк.д№3/2011 ОСГК. Съкратена е единствена длъжност.Всички други длъжности ,които могат да се определят като сходни са с работно място в друго населено място и в друго структурно обособено звено.Въззивният съд е посочил двете групи критерии, които съгласно установената практика на ВКС очертават кръга лица, които следва да участват в подбора и е приложил тези критерии. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Свързано поставените два въпроса сочат кое решаващо съображение на съда касаторът възприема като разрешение на правен въпрос. Решаващо е прието ,че подборът е законосъобразен /в случая подбор е извършен без да е бил задължителен, но след като по преценка на работодателя е извършен ,упражнен е съдебен контрол за законосъобразност по законовите критерии/, и без да следва в подбора да участват длъжностите, сходни или идентични със съкратената, но в други населени места.Няма спор,както приема и въззивният съд ,че за звеното в [населено място] е имало една щатна бройка за длъжността, която ищецът е заемал. Въпросите са включени в предмета на делото по значим за изхода му начин, не става ясно обаче защо по втория формулиран въпрос се оспорва презумпция,каквато въззивният съд не е прилагал, нито защо Тълкувателно решение №1/2013г по т.д. №1/2013г ОСГК се навежда като обосновка на поддържаната теза ,че различните „място на работа” и „работно място” на работещите на една и съща длъжност не трябва да изключват подбора като задължителен при съкращение на щата. Поставените въпроси не са били предмет на разяснения в Тълкувателно решение №1/2013г по т.д. №1/2013г ОСГК .Отговор на въпросите съдържа трайно установена практика на ВКС.С решение № 290/11.07.2012г. по гр.д. № 882/2011г. на IV г.о на IV г.о и решение № 329/13.07.2011г. по гр.д. № 1073/2010г на IV г.о. е указано, че работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на обособената структура,като основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. Наред с това, се съобразяват и следните критерии: териториален /населено място, регион, област/, финансово-икономически /отделен източник на приходи, отделна разходна сметка/ и функционален /осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието. В утвърждаване на тази установена практика на ВКС е решение №305/2014г по гр.д №7447/2013г на Четвърто г.о ,на която въззивният съд се е позовал. Съгласно решение № 191/17.06.2016г. по гр.д. № 626/2016г., ІV г.о на ВКС, подбор по смисъла на чл. 329 от КТ не се извършва между служители в рамките на едно предприятие, когато единични щатни бройки се намират в различни населени места в страната. ,т.е между работници или служители на една и съща длъжност или на длъжности със сходни трудови функции, но с място на работа според трудовите договори в различни населени места. Мястото на работа е съществен елемент на трудовия договор и не може да бъде едностранно изменяно от работодателя, за да се проведе подбор между служители от различни населени места. В същата насока са решение № 249/18.10.2017г. по гр.д. № 540/2017г. на ВКС, IV ГО; решение № 120/24.10.2023г. по гр.д. № 3915/2022г. на ВКС, III ГО; решение № 74/03.07.2018г. по гр.д. № 3413/2017г. на ВКС, III ГО; решение № 36/07.05.2019г. по гр.д. № 1750/2018г. на ВКС, IV ГО и др.,която установена практика е съобразена от въззивния съд, споделя се от настоящия съдебен състав на ВКС, утвърдена е с мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021г. по тълк.д. № 5/2019г. на ВКС, ОСГК и не се нуждае от промяна. Предвид гореизложеното,не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК,липсва обосновка и на основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по поставените въпроси. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата, установени в размер на 500 евро като платени за адвокатска защита Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.