Определение № 1180 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3138/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. И. П., чрез адвокат Д. П., срещу въззивно решение № 1324 от 06.03.2024 г., постановено от Софийски градски съд, по въззивно гр.д. № 9754/2023 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна Национална гвардейска част, представлявана от командира К. И., чрез юрисконсулт С. Н., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете на Ц. И. П. срещу Национална гвардейска част за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Осъдил ищцата Ц. П. да заплати на работодателя съдебноделоводни разноски, сторени по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че със заповед от 15.09.2021 г. на командира на Националната гвардейската част било обявено провеждането на процедура за попълване на вакантни бройки в представителния ансамбъл на въоръжените сили, в т.ч. 2 щатни бройки за процесната длъжност; определен бил срок за кандидатстване и подаване на необходимите документи, определена била комисия, която да се запознае с документите на кандидатите и да допусне до участие тези от тях, които отговорят на поставените изисквания, както и да извърши оценка на професионалните познания и умения на кандидатите; посочено било, че събеседването за определяне на подходящи кандидати за обявените длъжности ще е лично и с избраните ще бъдат сключени трудови договори. Впоследствие процедурата по попълване на вакантните места е спряна за кратко, но била възобновена със заповед от 22.12.2021 г., като били определени нов срок за подаване на документи (17.01.2022 г.) и за изготвяне на обява, както и комисия от петима членове, която да се запознае с документите на кандидатите и да допусне до участие тези от тях, които отговорят на поставените изисквания. Комисия, назначена с отделна заповед, следвало да оцени професионалните умения на кандидатстващите и да представи на 21.01.2022 г. протокол с оценката на кандидатите, с които ще бъде проведено събеседване. Ищцата П. подала необходимите документи за участие в процедурата, класирана била на трето място. На 01.02.2022 г. между работодателя и служителя бил сключен срочен трудов договор (до 31.01.2025 г.), по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „старши експерт“ в танцова формация „А.“ на „Изпълнителския състав“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили на националната гвардейска част, при условията на 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя; ищцата постъпила на работа на същата дата (01.02.2022 г.); трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 25.07.2022 г. на командира на Националната гвардейска част, издадена на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 27.07.2022 г. заповедта била връчена лично на ищцата на 26.07.2022 г. Съдът изяснил, че в нормите на чл. 89 - 97 КТ се урежда способ за възникване на трудово правоотношение чрез конкурс – предвижда се следването на процедура, гарантираща назначаването на най-способния кандидат за длъжността. Начинът на възникване на трудовото правоотношение при конкурс определя същностните различията с трудово правоотношение, възникнало чрез сключване на трудов договор по чл. 61, ал. 1 КТ, при който изборът на работника или служителя за изпълнение на определена длъжност се извършва лично от работодателя, без качествата, знанията и подготовката на служителя да изпълнява длъжността да са били предмет на предварителна проверка, поради което законът предвижда възможност за проверка в хода на изпълнение на работата - съгласно чл. 70 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца и този срок може да бъде в полза на работника, работодателя или и на двете страни, а съгласно нормата на чл. 71, ал. 1 КТ, до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Към тези принципни разсъждения съдът добавил, че когато проверката за качествата, знанията и подготовката на служителя да изпълнява конкурсна длъжност е извършена от комисия преди възникване на трудовото правоотношение, чл. 70 КТ е неприложим спрямо трудовото правоотношение, възникнало със спечелилия конкурса кандидат - годността му да изпълнява длъжността е извършена в рамките на конкурса, предвид което работодателят не може да определя нов срок за изпитване на качествата и възможностите му. Съдът допълнил,че тези принципни разсъждения в случая не намират приложение, защото по делото работодателят е използвал конкурса /или т.нар. конкурсно начало/ при възникването на трудовото правоотношение, а не като основание за възникване на трудовото правоотношение. Назначената комисия е следвало само да селектира кандидатите за процесната длъжност при условията на състезателност и да направи предложение до работодателя; окончателната преценка на кандидатите е въз основа на проведено от работодателя събеседване, който е сключил с ищцата трудов договор. В заповедта, с която е започнала процедурата по подбор на кандидатите също не е обявено, че длъжността е конкурсна, а е посочено, че основанието за възникване на трудовото правоотношение ще е трудов договор; назначената комисия не е взела решение за класиране на кандидатите, а само е оценила уменията им по начина, указан в заповедта на командира от 22.12.2021 г. Съдът е приел, че работодателят има право да използва различни способи, за да подбере най-подходящите работници и служители - подбор по документи, чрез събеседване и пр., като в случая са заимствани определени елементи, характерни за същинския конкурс (състезателност, сравняване на качествата на явилите се кандидати от комисия, която преценява отделните кандидати и прави предложение до работодателя), но окончателната преценка на явилите се кандидати се прави от работодателя, който взема решението и сключва със съответния кандидат трудов договор. При проведен конкурс по реда на чл. 89 - чл. 97 КТ трудов договор не се сключва, а трудовото отношение между страните възниква по силата на проведения конкурс; за тези случаи законът предвижда сключването на споразумение по чл. 107 КТ, а то не е трудов договор. В заключение е прието, че в случая не иде реч за проведен конкурс по реда на чл. 89-91 КТ, трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор, сключен по реда на чл. 70, ал. 1 КТ, работодателят е имал право да прекрати договора в срока за изпитване и упражняването на това му право не води до незаконосъобразност на уволнението; Касаторът обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ; евентуално поставя въпросите като такива от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Въпросите са следните: проведена подборна процедура за оценка на повече от един кандидати за определена длъжност, ненаименована конкурс, но проведена по всички правила и изисквания за конкурс, е ли конкурс по смисъла на чл. 89 от КТ; ако погрешно е сключен трудов договор при условията на чл. 70 КТ след проведен конкурс (подборна процедура за оценка на кандидатите за определена длъжност), този трудов договор противоречи ли на закона и недействителен ли е по смисъла на чл. 74 от КТ; ако трудовият договор е недействителен, може ли да бъде прекратен по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ; допуска ли се сключване на споразумение по реда на чл. 107 КТ в системата на Министерство на отбраната, отчитайки разпоредите на Закона за отбраната и въоръжените сили и Правилника за структурата, организацията и реда за използване на националната гвардейска част, приет с ПМС № 260/02.11.2009 г. По поставените въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 840 от 29.12.2009 по гр.д.№ 3405/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 716 от 27.12.2010 по гр.д. № 253/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение № 924 от 01.06.2006 г. на ВКС, III г.о., евентуално, че разглеждането им е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. В процедурата по чл. 288 ГПК, за да допусне касационно обжалване на посочените от касатора основания, съставът на Върховния касационен съд следва първо да установи, че поставените въпроси са такива по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, че те са включени в предмета на спора и, също така, са от значение за крайния резултат. В случая всички въпроси са без значение за уважаването или отхвърлянето на предявените искове. Въззивното решение е предмет на касационна проверка, съответно изложените в него съображения се преценяват за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, и в случая втората инстанция е достигнала до извод за възникване на трудово правоотношение между насрещните по спора страни по силата на трудов договор, а не в резултат на конкурс. Следователно, ирелевантно е дали в системата на Министерство на отбраната, отчитайки разпоредите на Закона за отбраната и въоръжените сили и Правилника за структурата, организацията и реда за използване на националната гвардейска част, приет с ПМС № 260/02.11.2009 г., се допуска сключване на споразумение по реда на чл. 107 КТ. Следва, също така, да се изясни, че със споразумението по чл. 107 КТ се уговарят само размера на трудовото възнаграждение, евентуално и други условия по трудовото правоотношение; трудовото правоотношение въз основа на конкурс възниква по правилата на чл. 96 КТ. По настоящото дело работодателят е обявил, че търси да наеме двама служители на длъжността „главен специалист“ в танцова формация „А.“ на Изпълнителския състав в Представителен ансамбъл на въоръжените сили. Ц. П. се е наредила на трето място измежду явилите се кандидати с оглед оценките на назначената комисия за преценка на професионалните им качества, въз основа на три изтанцувани танца от всеки от явилите се, т.е. тя не би могла, дори и да беше проведен конкурс, да се класира измежду двамата спечелили, с които впоследствие възниква трудовото правоотношение; не се твърди наличие на хипотезата на чл. 96, ал. 4 КТ. На следващо място, до П. не е изпращано и съобщение по чл. 96, ал. 1 КТ, със срок за постъпване на работа в 2-седмичен срок. С нея, макар и трета по реда на оценяване от комисията, е сключен трудов договор по чл. 61 КТ, след събеседване с работодателя. Договорът е във формата по чл. 62 КТ и със съдържанието по чл. 66 КТ. При така установените факти, няма как да се твърди и, съответно да се пита, за „грешно“ сключен „трудов договор“ от конкурс. Уговорката за срок за изпитване в случая не е част от допълнителното споразумение по чл. 107 КТ (при възникнало трудово правоотношение от конкурс), а е включен в съдържанието на споразумението по чл. 61, ал. 1 КТ, с което споразумение възниква трудовото правоотношение между страните по настоящия казус. При конкурса се изготвя протокол по чл. 95, ал. 2 КТ, а трудовото правоотношение възниква от деня, в който класираните кандидати получат съобщение за резултата; не се сключва договор по чл. 61 КТ. По делото не е установено, а и сама ищцата не твърди настъпването на факти, които да сочат осъществяване на фактическия състав, предвиден от законодателя за възникване на трудово правоотношение от конкурс. Как наименова тя, а дори и работодателят, явяването пред комисия за представяне на три танца, по предварителен регламент, е без значение за извода дали е възникнало трудово правоотношение с нея от конкурс, щом тя не е измежду класираните на първите две места, както и щом липсва завършващото действие по чл. 96, ал. 1 КТ, без което няма възникване на трудово правоотношение от конкурс. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът