Определение № 60283 от 28.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 611/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. Б. З. като процесуален представител на Р. М. С. срещу определение № 2763 от 16.12.2020г., постановено по ч. т. д. № 4079/2020г. от Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 263 440 от 28.10.2020г. по гр.д. № 12053 / 2019г. на Софийски градски съд за оставяне без разглеждане на молбата му по чл.248, ал.1 ГПК - вх. № 32974/13.08.2020г., за изменение на решение № 4748 от 05.08.2020г. по същото дело в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което се иска отмяната му. Твърди, че е налице изопачаване на даденото от деловодителя пред първоинстанционния съд обяснение, тъй като от него се установявало, че списъкът за разноските е бил приложен по делото, но деловодителката не може да даде обяснение в кой момент от процеса е бил представен списъка. Поддържа се, че доколкото няма доказателства кога е представен списъка, то следва да се приеме, че той е представен в срок, тъй като тълкуването следва да е в полза на правоимащия правен субект, което не е сторено. Сочи, че не е ясно въз основа на какви доказателства въззивният съд е приел, че списъкът за разноските е бил представен след последното по делото съдебно заседание. Твърди, че дадените от деловодителя обяснения не представляват годно доказателствено средство, тъй като представлява писмено свидетелстване за факти, което е процесуално недопустимо. Ответникът по частната жалба, ЗАД„Армеец”, не представя отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което молбата по чл.248, ал.1 ГПК е оставена без разглеждане, въззивният съд е приел, че молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е процесуално недопустима, поради непредставяне в срока до приключване на последното заседание на списък на разноските. Посоченото е, че с първоинстанционното решение ответникът е бил осъден да заплати сумата, претендирана от ищеца С. в исковата молба, като в частта за разноските е прието, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА е неоснователно, тъй като не бил представен договор за правна помощ, от който да се вижда на кое от основанията в посочената разпоредба е било осъществено процесуалното представителство /присъдени са други разноски на ищеца в размер на 15 550 лева/. Решаващият състав на апелативния съд е заключил, че противно на твърденията на жалбоподателя, списък по чл.80 ГПК не е представен в посочения срок, което се установява от проверката на досието на делото в първоинстанционното производство. Списъкът по чл.80 ГПК на лист 14 от делото на САС е бил представен след постановяване на 05.08.2020г. на съдебното решение, за което свидетелстват обясненията на деловодителя на съдебния състав. Според този документ, „не е бил прешиван и прилаган по делото“, съгласно изискванията на чл.38, т.4 ПАС, тъй като нямал входящ номер от регистратурата, не бил описван в нито една молба, подадена от името на ищеца, нямал и белег от телбод в горния ляв ъгъл на листа. По молбата на адвокат З. „за да не се загуби спорния документ“, на 03.11.2020г. деловодителката прикачила документа към кориците на гр.д. № 2935/2020г. на Апелативен съд – София. До тази дата „списъкът“ се намира под картона на делото. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси: „1/ Следва ли при формиране на фактическите констатации, съдът да основава същите на наличните доказателства?; 2/ Следва ли докладът на деловодителя да се възприема като годно доказателствено средства?; 3/ Следва ли, когато не са налице категорични доказателства за предявяване на списъка за разноски след последното по делото заседание, да се счита за доказано, че списъкът за разноските е представен до последното по делото заседание?“ Касаторът поддържа се, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол, като се твърди и наличие на основанието по чл.280, ал.1, предл. 3-то ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касация, предвид следното: Независимо, че се е позовал и на обясненията на деловодителя в първоинстанционното производство, решаващият състав е възприел тези обяснения като съответстващи на установеното от него при проверката на досието на делото в първоинстанционното производство и неговото администриране по реда на ПАС, въз основа на което е направен извод, че списъкът по чл.80 ГПК е представен по делото след постановяване на първоинстанционното решение. С оглед на това, въззивният състав е формирал фактическите си констатации не единствено на база на обясненията на деловодителя, а въз основа на наличните доказателства – досието на делото, с оглед на които е направил категоричен извод предвид разпоредбите на ПАС за непредставяне на списъка за разноските преди постановяване на първоинстанционното решение, поради което поставените въпроси не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, предвид на което е безпредметно обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Очевидно неправилно би било съдебно определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед горното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд