Определение № 5680 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3994/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Териториално поделение „Държавно горско стопанство „ГЪРМЕН“ с ЕИК 2016275060069, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от инж. Д. Ш. в качеството му на директор, действащ чрез пълномощника си юрисконсулт М. М. Х., срещу въззивно решение № 310 от 18.06.2024 година, постановено по въззивно гражданско дело № 463/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 40/28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 929/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-06-10/04.08.2023 г. на Директора на ТП “Държавно горско стопанство Гърмен“ - с. Гърмен, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 326, ал. 2 във връзка с чл. 220, ал. 1 от КТ е прекратен трудовият договор на ищеца М. А. Б. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „горски стражар/ надзирател" в ТП “Държавно горско стопанство Гърмен“ с. Гърмен, както и е осъден ответникът да заплати на ищеца дължимо обезщетение за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/, считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 06.10.2023 година до окончателното изплащане на сумата. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на закона. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд е постановил своя съдебен акт без да изложи съответни мотиви и в нарушение на съдопроизводствените правила за събиране на поискани доказателства. Твърди се, че съдът се произнесъл без точно да приложи закона, както и при очевидна неправилност, с която пречи да се приложи правото Като основание за допускане на въззивното решение на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Постъпил е отговор на касационната жалба от М. А. Б., с постоянен адрес: с.Р., ул. •••, със съдебен адрес за призоваване: гр.Благоевград, ул. „П. Д. П." №18, действащ чрез адвокат С. Н. Г. от АК – Благоевград, със становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения, че в подадената касационната жалба липсва точно и ясно формулиране на касационните основания, поради което моли решението да не се допуска на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Б. против ТП „Държавно горско стопанство „Гърмен“, ЕИК 2016275060069, със седалище и адрес на управление: **********, с която са предявени искове, както следва: за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от заеманата при ответника длъжност „горски стражар, надзирател“ (чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ); за възстановяването му на посочената длъжност (чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ), за присъждане на обезщетение за оставяне без работа в резултат на незаконосъобразното уволнение в размер на остатъка от определената от вещото лице сума от 11 655 лв., след приспадане на получените трудови възнаграждения и обезщетение за безработица (след допуснатото изменение на иска), а именно: дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лв., считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че не е спорен между страните фактът, че ищецът М. Б. е работил по трудово правоотношение в ответното ТП „ДГС Гърмен“, както и че към датата на прекратяване на правоотношението страните са имали сключен помежду си валиден трудов договор, като трудовото правоотношение е възникнало по силата на трудов договор № 31 от 04.05.2005 г., с който ищецът е назначен на длъжност „маркировач“. С допълнително споразумение към трудовия договор от 14.07.2005 г. е изменено трудовото правоотношение като ищецът е преназначен на длъжност „горски стражар“. С допълнително споразумение от 01.07.2022 г. е изменено основното трудово възнаграждение на ищеца като същото е уговорено в размер на 1 554 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 24%, като последното получено от ищеца БТВ е в размер на 2 047.50 лв. Съдът е констатирал, че със Заповед № РД-06-10/04.08.2023 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ за това, че към 21.02.2023 г. работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е установил, че съгласно представената справка относно условията за пенсиониране към датата на издаване на заповедта /2023 г./ при жените са навършена възраст - 62 години и осигурителен стаж - 36 години и 6 месеца, а при мъжете: навършена възраст 64 години и 6 месеца и осигурителен стаж 39 години и 4 месеца. Съдът е приел, с оглед приложената по делото справка от ТП на НОИ Благоевград, че към 07.08.2023 г. ищецът М. Б. има навършена възраст 64 години, 11 месеца и 16 дни и осигурителен стаж от трета категория: 29 години, 07 месеца и 19 дни. Съдът е посочил текстове от КСО, а именно: че съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 64 години и 6 месеца и осигурителен стаж 39 години и 4 месеца за мъжете за 2023 г., а съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, те придобиват право на пенсия през 2023 г. при навършване на 67 години за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Съдът е посочил, че в справката на ТП на НОИ Благоевград е отразено, че Б. няма право на пенсия към 07.08.2023 г., тъй като няма изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, няма право и по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена изискуема възраст от 67 години. Съдът е отразил в мотивите си изводите на вещото лице от изслушаните по делото основна и допълнителна съдебносчетоводни експертизи относно дължимото на ищеца обезщетение за оставане без работа като е приел, че за периода от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г. дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ е в размер на 11 655 лв., от което е приспаднал сумата от 5 760.70 лв., представляваща суми, получени по трудово възнаграждение в размер на 2 100.48 лв. и обезщетение за безработица в размер на 3 660.22 лв. като е стигнал до извода, че дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 5 894.30 лв. Въззивният съд е приел за неоснователно оспорването на жалбоподателя, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца М. Б. е било налице основанието за прекратяване на правоотношението, визирано в заповедта за уволнение. Според съда, не е било налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ към датата на уволнителната заповед поради липсата на изискуемия се осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО за придобиване от страна на ищеца на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и липсата на предпоставките за придобиване на това право по чл. 68, ал. 3 от КС, поради ненавършване на изискуемата се възраст от ищеца. Съдът се е аргументирал, че това основание е обективно и се прилага при придобито от работника или служителя право на пенсия в някоя от хипотезите на чл. 68 КСО, но не и по чл. 68а КСО. Съдът е обобщил, че за да е налице посочената хипотеза следва да се установи, че към датата на заповедта ищецът е имал право на пенсия по чл. 68, ал. 1 или ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 от КСО. Според действащата към датата на издаване на оспорваната заповед редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /с посл. изм. в ДВ бр. 107 от 2020 г.) по инициатива на работодателя, трудовото правоотношение може да се прекрати, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в КСО. Съдът е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, изискването за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се съобрази както с общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, така и със специалната норма на чл. 68, ал. 3 КСО /нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. /, като право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи. Това негово право не подлежи на съдеен контрол. Извън обсега за проверката на съда за законосъобразността на уволнението са обстоятелствата дали е възникнало право на пенсия по общата или специалната разпоредба на КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 68 от КСО /в редакцията ДВ, бр. 61/2015 г. - в сила от 01.01.2016 г. /, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е в две хипотези. Първата е по чл. 68, ал. 1 и 2, която предвижда право на пълна пенсия при достигане на определена възраст, която към датата на прекратяване на процесния трудов договор е максималната възраст за мъжете да е от 64 години и 6 месеца, както и наличието на определен осигурителен стаж, който към същия момент е 39 години и 4 месеца. Съдът е приел, че видно е от събраните доказателства пред първоинстанционния съд ищецът към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на правоотношението на 07.08.2023 г. е имал навършени 64 години и 6 месеца, но не имал изискуемия се осигурителен стаж от 39 години и 4 месеца. Приел е за неоснователни възраженията на работодателя, че по делото липсват доказателства за придобития до датата на издаване на заповедта от страна на ищеца осигурителен стаж като е посочил, че по делото е приложена обсъдената по-горе справка от ТП на НОИ, която установя какъв е осигурителният стаж на ищеца. От друга страна с доклада по чл. 146 от ГПК съдът е указал, че именно в тежест на работодателя/ответник по делото е да установи законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта за неговото прекратяване основание. Според съда, в тази насока ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи по надлежния ред, че към датата на издаване на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение са били налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 - 2 от КТ и не е оспорил отразените в справката факти. Единствените възражения както в отговора на исковата молба, така и в депозираната въззивна жалба, е фактът на навършена пенсионна възраст от страна на работника, което, според съда, не е достатъчно за да възникне правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Отделно от това съдът е изложил съображения, че не са налице и предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване на право на пенсия от страна на ищеца по този текст, тъй като към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение същият е бил на 64 години 11 месеца и 16 дни, при изискуема се възраст от 67 години. В обобщение, съдебният състав при Окръжен съд – Благоевград е заключил, че фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ към датата на връчване на заповедта на работника не е бил налице, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед и е възстановил ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност. По третия предявен иск съдът е приел, че предвид уважаването на главния иск за признаване на уволнението за незаконно се осъществява процесуалното условия за разглеждане на предявения при евентуалност осъдителен иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като е приел същият за основателен в размер на претендираната от ищеца сума. По основанията за касационно обжалване настоящата касационна инстанция приема следното: В настоящото производство по предварително селектиране на касационните жалби съставът на ВКС трябва да се произнесе с определение дали да допусне или не до касационно обжалване въззивното решение, т.е. произнася се по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в рамките на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и служебно в указаните от закона случаи. Касаторът цитира чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без никаква друга обосновка. Върховният касационен съд многократно се е произнасял, че бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1 ГПК или възпроизвеждане на уредените в нормата хипотези, не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване. Несъгласието с постановеното от съда не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат. За да извърши преценката по чл. 288 ГПК, в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, на ВКС трябва да е ясно кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касаторът. Нужна е още и обосновка за значението на повдигнатите въпроси към конкретния спор, както и за наличието на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, които в случая са, с оглед посоченото от касатора, – значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото (т. 3). Липсата на въпрос или на обосновка изключва изобщо възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В този смисъл са постановките на ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Що се отнася до твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението, същите са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивно решение № 310 от 18.06.2024 година, постановено по въззивно гражданско дело № 463/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение