Определение № 54 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5715/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №VI-61 от 05.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №674/2013 г., с което е отменено решение №245 от 19.02.2013 г. на Бургаския районен съд по гр.д. №9542/2012 г. и е уважен искът за отмяна наложеното на М. А. Ч. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед №V-Н.-5/28.09.2012 г. Въззивният съд е приел, че признанието на ищеца, че е следвало да бъде на работа на 22.08.2012 г., съдържащо се в писмените обяснения по повод образуваното дисциплинарно производство, не следва да бъде зачетено. Недоволен от решението е останал ответникът [фирма], [населено място]. Според него въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и дали писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС. Ответникът по жалбата М. А. Ч., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.