Определение № 3961 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2880/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. М. и А. А. Г., чрез адв. Л. Н., срещу определение № 1432/29.05.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1023/2026 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 383/09.04.2026 г. по гр. д. № 744/2026 г. на Карловския районен съд, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК на производството по делото, образувано по жалба на Т. М. и А. Г. срещу действията по провеждане на конкурс за заемане на длъжността "директор" на СУ "Христо Ботев" [населено място], обявен със заповед № РД-05/52-04.12.2025г. на началника на РУО – П., като недопустимо и е оставено без разглеждане искането на жалбоподателите за "спиране на изпълнението" на процедурата по назначаване на кандидат, класиран на първо място на длъжността "директор" на СУ "Христо Ботев" [населено място]. В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания акт, а в приложеното към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. Подлежи ли на съдебен контрол заповедта на началника на регионално управление на образованието, с която е обявен конкурс за заемане на длъжността "директор" на средно училище и проведената въз основа на нея конкурсна процедура; 2. Кой съд е компетентен да разгледа подадена срещу така посочената заповед жалба?. Поддържа се, че обжалваното на заповедта е допустимо на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Производството по адм. д. № 855/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Т. М. М. и А. А. Г. срещу началника на РУО – П., в която е посочено, че се оспорват като незаконосъобразни заповедта на началника на РУО – П., с която е определен временно изпълняващ длъжността "директор" на СУ "Христо Ботев" [населено място] – г-жа С. Ч., както и проведената на 09.12.2025 г. процедура за избор, въз основа на която е издадена заповедта. С определение № 3617/27.03.2026 г. съдията докладчик е оставил жалбата без движение, като е дал указания за отстраняване нередовността й чрез посочване и конкретизиране на предмета й, както и искането на жалбоподателите до съда. В изпълнение на дадените от съда указания жалбоподателите са депозирали уточняващо становище от 31.03.2026 г., в което е посочено, че се обжалва заповед № РД-05/52 04.12.2025 г. на Началника на РУО – П., действията извършени въз основа на нея, както и се иска отмяна на определянето и назначаването на г-жа С. Ч. за директор на СУ "Христо Ботев" [населено място], а също и се иска на основание чл. 166, ал. 2 АПК да се спре изпълнението на оспорения акт и действията по него до приключване на делото. С определение № 3870/01.04.2026 г. Административен съд – Пловдив е прекратил производството по адм. д. № 855/2026 г. и е изпратил същото на Карловския районен съд, като е приел, че процедурата по назначаване на директор на училище, която включва провеждането на конкурс, се обжалва пред районния съд по местонахождението на училището, правоотношението на директора е трудово /по КТ/ и споровете, свързани с неговото възникване се разглеждат като граждански дела по реда на трудовото законодателство. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция е потвърдил определение № 383/09.04.2026 г. по гр. д. № 744/2026 г. на Карловския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е оставено без разглеждане искането за спиране на конкурсната процедура. Посочил е, че по делото е установено, че със заповед № РД-05/52-04.12.2025г., на основание чл. 90, ал. 2 КТ и чл. 217, ал. 5 ЗПУО, началникът на РУО – П. е обявил конкурс за заемане на длъжността "директор" на СУ "Христо Ботев" [населено място], проведен при условията и по реда на чл. 5 от Наредба № 16 от 1 юли 2022г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността "директор" в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 93, ал. 2 КТ регламентира единствено възможността за оспорване на недопускането на кандидат до участие в конкурс и то пред работодателя, обявил конкурса, какъвто обаче не е настоящият случай, както и, че съответните етапи от конкурсната процедура по естеството си представляват действия по подготовка към установяване на трудово правоотношение, което възниква между работодателя и лицето, което е класирано на първо място в конкурса, чиято законосъобразност не може да се оспори нито по реда на общия исков процес, нито по реда за разглеждане на трудовите спорове. Приел е, че тези правни изводи съответстват на характеристиката на уредените в КТ трудови спорове, предмет на разглеждане в общото исково производство във връзка с учредяване, съществуване, изпълнение, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения между страните по него. От така уредените условия за определяне на конкурсните длъжности, вкл. обявяването на конкурсната процедура, участието в нея и допускането до конкурса, определянето на конкурсна комисия, провеждането на конкурса, както и обявяване на резултатите по глава V, раздел IV от Кодекса на труда, въззивният съд е направил извод, че е предвидена единствено правната възможност на кандидатите за участие в конкурса да подадат възражение до работодателя при недопускане на съответен кандидат в процедурата. По отношение на останалите етапи от посочената процедура въззивният съд е приел, че не са предвидени основания и ред за атакуване на процедурата, още по-малко оспорването им по исков ред. Приел е, че в случая се касае за подготвителен етап чрез провеждане на конкурс от работодателя за заемане на съответна длъжност, при който двустранно трудово правоотношение все още не е възникнало, съответно учредено, с оглед на което да се приеме, че се касае за същински трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ като надлежен предмет на разглеждане по реда на гл. XVIII КТ. Изложеното обосновало извода на въззивния съд, че с оспорената заповед № РД-05/52- 04.12.2025г. на началника на РУО – П., с която е обявен конкурс за заемане на длъжността "директор" на СУ "Христо Ботев" [населено място], както и проведената въз основа на нея конкурсна процедура не подлежат на съдебен контрол, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставените в изложението въпроси макар да отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не покриват сочения допълнителен критерий - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т. 4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателствата и обществените условия промени, като точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай жалбоподателите не са обосновали наличието на поддържания от тях допълнителен критерий - не са посочили противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена, нито необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, нито твърди, че произнасянето по въпроса се налага от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясна правна норма. За пълнота настоящият състав намира, че следва да се посочи, че заемането на длъжности по трудово правоотношение въз основа на конкурс е предвидено в глава V, раздел IV - чл. 89-97 КТ. При тези условия и ред възниква и трудовото правоотношение на директорите в държавните и общинските институции по ЗПУО /чл. 90, ал. 1 КТ вр. чл. 217, ал. 5 ЗПУО/. Правната уредба на проведения конкурс за длъжността "директор" на СУ "Христо Ботев" [населено място] и възникването на трудовото правоотношение с класираното на първо място лице не предвижда съдебен контрол на тази конкурсна процедура. В обобщение - не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение