Определение № 3571 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 866/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ [населено място], юридическо лице по ЗМВР представлявано от главен комисарАл.Джартов,чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.М. срещу решение № 589 от 03.11.2022г по в.гр.дело № 752/2022г. на Окръжен съд –Благоевград, с което е потвърдено решение от 01.06.2022г по гр.д. № 3384/2019г на Благоевградски РС в частта,с която частично е уважен иска на А. А. Н. за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд от 232,92 часа за периода 12.12.2016г.-12.12.2019г., като е присъдена сумата 1668,83лв в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 приложен след като положения нощен труд не е преобразуван в дневен при задължение на ответника да го заплати,на основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и на свой ред е приел ,че след като ищецът е полагал нощен труд от 22.00 ч. до 6.00 ч.на смени по график, за отработените часове ответникът му дължи допълнително исковата сума,тъй като не е извършил приравняване със съответния коефициент (преизчисляване на дневния труд ,увеличен с 0.143 поради различната нормална продължителност на работното време през нощта и през деня, независимо че съгласно специалния закон и наредбите по чл.187, ал.9 ЗМВР,по специалния закон дневния и нощния труд са с еднаква продържителност. Приложена е предвидена в Кодекса на труда закрила, за да не е по-неблагоприятно положението на държавните служите по ЗМВР спрямо положението на наетите по трудово правоотношение и по-специално приложен е чл.9,ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ),като уредба касателно механизма на преобразуване и преизчисление за изплащането на положен при същите условия труд, като извънреден.Тълкуван е чл.188,ал.2 ЗМВР.Изводът е подкрепен и със съображения, произтичащи от Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС. В изложение към касационната жалба касаторът изтъква основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпрос:При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР, приложими ли са разпоредбите на КТ и на Наредбта за структурата и организацията на работната заплата/в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата Наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове? Ответникът по жалбата е заявил отговор чрез адв Г.Ч..Оспорват се изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване.Решението е мотивирано с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация. Липсата на изрична уредба в ЗМВР и наредбите по пригането му ,която да предвижда преизчисляването на положения нощен труд в дневен не може да бъде в ущърб на съответните служители от МВР,затова субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 НСОРЗ, като мярка за възстановяване на равно третиране, в този смисъл е изтъкната и практиката на Съда на ЕС. Настоящият съдебен състав наВърховен касационен съд,Трето г.о намира,че касационно обжалване следва да се допусне по критерия на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд по обжалваното решение.Същият въпрос, решаван противоречиво,е намерил разрешение при постановяването на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по т.д.№ 1/2020г.на ОСГК на ВКС,съгласно което„при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбта за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Касационно обжалване на решението следва да се допусне за да се проверят решаващите съображения на въззивния съд за съответствието им с приетото тълкувателно решение на ОСГК по поставения въпрос. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.