Определение № 60528 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Р. Ю. срещу решение 261803/20г. на СГС ІІ- В състав, с което са отхвърлени исковете му по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ срещу „АМ консулт и трейд“ ООД. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че трудовото правоотношение на длъжност „арматурист при строителство на сгради“, което е изпълнявал в Малта, е незаконно прекратено от работодателя ответник на 10.07.2018г., тъй като в заповедта за уволнение било посочено правното основание на чл. 325, ал.1, т.1 КТ, а в текста на заповедта „непригодност за изпълнение в срока за изпитване“. Освен това заповедта за уволнение е без дата, издадена е от некомпетентен орган, и заповедта за уволнение не била връчена редовно. Не е дал съгласие за прекратяване на правоотношението, и към този момент е бил в отпуск по болест. Ищецът е поискал отмяна на уволнението, възстановяване на работа и плащане на обезщетение за оставане без работа. В срока за отговор работодателят е възразил, че заповедта за уволнение е връчена с обратна разписка на 28.11.2018г., и е подписана от упълномощено от управителя лице на дата 10.07.2018г., като основанието за издаване е чл. 71, ал.1 КТ- прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване. Въззивният съд е приел, че ищецът е уволнен на основание чл. 71, ал.1 КТ, въпреки посочената разпоредба- чл. 325, ал.1, т.1 КТ, поради предимство на съдържанието на текста пред квалификацията. Датата на заповедта за уволнение е инкорпорирана в текста- 10.07.2018г., а връчването на заповедта за уволнение е станало чрез куриер на 28.11.2018г. съгласно представената обратна разписка. Заповедта за уволнение е подписана от надлежно упълномощено лице, видно от приетото пълномощно по делото. Трудовият договор е прекратен в срока за изпитване (на 28.11.2018г.), тъй като ищецът е бил в законоустановен отпуск след 21.11.2017г., който не се включва в уговорения 6- месечен изпитателен срок. В касационната жалба са изложени доводи, че в заповедта за уволнение не е посочен правилния ЕГН на ищеца, поради което тя е правно нищо. Освен това представената обратна разписка не доказвала връчването на заповедта за уволнение, тъй като удостоверява факта на получаване, но не и какво е получено. Уволнението е извършено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ или на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, но не и на основание чл. 71, ал.1 КТ. Трудовият договор не е със срок за изпитване, а със срок за извършване на определена работа. Заповедта за уволнение била връчена след изтичане на 6- месечния изпитателен срок, тъй като след 21.11.2017г. ищецът не е бил непрекъснато в отпуск по болест. В изложението към жалбата се иска допускане на обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е съдът да изследва заповедта за уволнение относно всички императивни реквизити, макар да липсват доводи за нередовност в исковата молба? Притежава ли доказателствена стойност обратната разписка, когато не е отбелязано какъв документ се връчва? Може ли работодателят да прекрати трудовото правоотношение на друго основание, въпреки уговорения изпитателен срок? Какви са правните последици, когато има противоречие между текста и квалификация на основанието за уволнение в заповедта за уволнение? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Трайна е практиката на ВКС, че незаконността на уволнението се установява само въз основа на обстоятелствата, въведени с исковата молба, тъй като работникът или служителят упражнява потестативно право на отмяна и е длъжен да въведе обстоятелства, които пораждат това право, които факти в същото време опорочават възникването и упражняването на потестативното право на работодателя. Предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право - решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о.; решение № 1242 от 03.10.2011 г. IV г. о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. IV г. о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. ВКС. Съгласно решение №160/16г. на ІV ГО с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. По отношение на втория въпрос също липсва основание за допускане на касационно обжалване. Обратната разписка притежава доказателствена стойност за факта на получаване на пощенската пратка, а когато липсват преки доказателства за съдържанието на полученото, то може да се установи и от косвени доказателства, които обаче е необходимо да установяват това обстоятелство по несъмнен начин. За значението на косвените доказателства и пълното и главно доказване чрез тях има създадена трайна практика на ВКС (решение № 226/11г. на ІV ГО). Въззивният съд се е съобразил с тази практика като се е обосновал въз основа на кои косвени доказателства, както и поради връзката им с останалите доказателства по делото следва изводът, че заповедта за уволнение е връчена по пощата с обратна разписка на 28.11.2018т.. Третият въпрос е неотносим, доколкото съдът е приел, че уволнението е по чл. 71, ал.1 КТ, и е без значение за изхода на делото дали работодателят може да прекрати трудовия договор и на друго основание. Отговорът на този въпрос е безспорен, а именно, че при изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, работодателят по избор може да упражни всяко едно от потестативните си права за уволнение на работника или служителя, но в случая този отговор не би променил изхода на делото, защото съдът е приел, че договорът не е прекратен на друго основание, различно от чл. 71, ал.1 КТ. Относно четвъртия въпрос се установява, че въззивният съд отново се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно решение № 99/11г. на ІV ГО основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Тъй като по формулираните правни въпроси има практика на ВКС и липсват предпоставки за нейното изменение съгласно указанията, дадени с т.р. №1/2010г. на ОСГТК, то липсва и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО