Определение № 1119 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2375/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, [населено място], чрез АД „Токушев и съдружници“, чрез адв.С. Н. от САК, срещу решение № 280/26.04.2024г. по възз.т.д.№ 15/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 1082/08.09.2023г. по т.д.№ 2109/2021г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, [населено място], против „Техномаркет България“ ЕАД, [населено място], осъдителни искове за парични вземания в общ размер 688 025.01лв., с правно основание чл.99 и чл.86 ЗЗД, за цената на парични вземания, предмет на сключените между Договорен фонд „Алфа ликвидни средства, като цедент, и „Техномаркет България“ ЕАД, като цесионер, четири договора за цесия от 15.10.2016г., 16.10.2016г. и 17.10.2014г., които вземания са цедирани с договор за цесия от 31.05.2018г., сключен между Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“, действащо чрез управляващото дружество „Алфа Асет Мениджмънт“ ЕАД, като цедент, и ищеца „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, [населено място], като цесионер.

В касационната жалба са поддържани оплаквания за недопустимост, евентуално - за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Според касатора решението е недопустимо, тъй като, независимо, че не е споделил нито един от изводите на първоинстанционния съд/ за нищожност на четирите договора за цесия от 2016г. и за развалянето им от ответника/, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за цената на цедираните вземания. Неправилността на извода, че процесните вземания са погасени по давност е обоснована с оплаквания за неправилност на извода, че падежът на вземанията, съответно погасителната давност, е 17.03.2016г. - датата, на която е сключен договорът за кредит от между ответника и „ТБ Д“ АД. В тази връзка са релевирани доводи, че основанието, на което е извършено кредитирането по договора за кредит от 17.03.2016г. е различно от уговореното в допълнителните споразумения към четирите договора за цесия от 2016г., отпуснатата по договора за кредит от 17.03.2016г. сума 10 млн. евро не е усвоена наведнъж, а на два транша – на 31.03. и на 04.04.2016г., а Договорният фонд и ищецът са трети лица за финансирането на ответника и е нямало как да узнаят за полученото финансиране на посоченото основание. Същевременно, касаторът поддържа, че от данните по делото следва да се направи извод, че не е налице ясно определен ден за изпълнение, поради което намира приложение чл.84, ал.2 ЗЗД - длъжникът следва да бъде поставен в забава от кредитора чрез връчване на покана за плащане. Счита, че такава в случая е приложената към ИМ нотариална покана от цедента Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“, връчена на длъжника „Техномаркет България“ ЕАД на 07.11.2016г., откогато според касатора е започнала да тече 5-годишната погасителна давност, която не е изтекла към подаване на ИМ на 29.10.2021г. Релевирано е оплакване, че тези аргументи и свързаните с тях доказателства не са отчетени от въззивния съд и не са изложени мотиви. По тези съображения се иска обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално –отмяна и уважаване на предявените искове. Претендира за присъждане на направените разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е въведено основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по следния въпрос.

1. Недопустимо ли е въззивно решение, което в диспозитива си потвърждава първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, въпреки че въззивното решение в мотивите си изцяло не споделя изводите, до които е достигнала първа инстанция, и респективно ги оборва?

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е поддържано по следните въпроси:

2. При осъществило се условие за настъпване на падеж на вземането, станало ли е изискуемо вземането и започнал ли е да тече 5-годишният давностен срок за погасяването на вземането?

3. Може ли съдът да обоснове правни изводи, като се позове на част от уговорки по договора, без да държи сметка за пълното съдържание на договорния текст, в който се намира, за волята на страните, вложена в него, и целите, които с преследва?

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Техномаркет България“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. М., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка: С четири договора за цесия от 15,16 и 17.10.2014г. Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“, като цедент, е цедирал на „Техномаркет България“ АД, като цесионер, вземанията си по отношение на „КТБ“ АД/н/, произтичащи от четири договора за индивидуален срочен депозит от 15, 16 и 17.10.2013г. и от 31.01.2014г. на обща стойност 688 025.01лв., на 15.10.2014г. „Техномаркет България“ АД ги е осчетоводил, а длъжникът „КТБ“ АД /н/ е уведомен за цесиите от цедента с уведомления от 17.10.2014г.; Съгласно допълнителни споразумения към всеки от четирите договора за цесия от 2016г., условие за плащане на цената е настъпването на по-ранната от следните дати: 2 години от датата на подписване на договора за цесия, на 4 равни вноски, първата от които е дължима 6 месеца от осчетоводяване на цесията или датата на банково или друго рефинансиране на оборотните кредити на „Техномаркет България“ АД, при което на „Техномаркет България“ АД е отпуснато финансиране на стойност поне 10 млн. евро, включващо оборотни средства, издаване на банкова гаранция и издаване на акредитиви; На 17.03.2016г. е сключен договор за кредит между „Търговска банка Д“ АД и ответното дружество „Техномаркет България“, по който на ответника е предоставен кредит под формата на кредитна линия в максимален размер 10 млн. евро, отпуснат за финансиране на текущи разплащания с доставчици вкл.ДДС, от които до 2 млн. евро –лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви, като сумите са усвоени на 31.03.2016г.-6.5 млн евро и на 04.04.2015г.-3.5 млн. евро; С договор за цесия от 31.05.2018г. Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“, управлявано от „Алфа асет Мениджмънт“ ЕАД, е цедирало на ищцовото дружество „МТ Проджект“ ЕООД вземанията си по отношение на „Техномаркет България“ ЕАД за цената на вземанията по четирите договора за цесия от 2016г.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел за основателно релевираното в ОИМ възражение за нищожност на четири договора за цесия от 2016г., на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона / чл.23, ал.1 ЗГВБ/отм./, чл.63, ал.3 ЗБН и чл.4 ЗДКИСДПКИ/. Намерил е, че и договорът за цесия от 31.05.2018г. е нищожен, на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на предмет. Приемайки условно, че договорите за цесия не са нищожни, първоинстанционният съд е счел, че „Техномаркет България“ ЕАД е упражнило правото на разваляне, тъй като е възникнало уговореното от страните условие в чл.1.5. от допълнителните споразумения, предвид прогласяване на извършените прихващания за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение № 138/21.01.2020г. по т.д.№ 1535/2017г. на СГС, а изявлението за разваляне на договорите за цесия е узнато от ищеца при размяната на съдебните книжа.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, независимо, че не е възприел нито един от двата решаващи извода - за нищожност и за разваляне на четирите договора за цесия от 2016г. За да сподели крайния извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е обсъдил и е намерил за основателно релевираното, но неразгледано евентуално заявено възражение за погасителна давност. При тълкуване на допълнителните споразумения към четирите договора за цесия от 2016г. относно уговорения падеж на задължението за заплащането на цената на цедираните вземания, въззивният съд е намерил, че падежът е по-ранната между 2 години след подписване на договорите/ 15, 16 и 17.10.2014г./ или датата, на която на ответното дружество е предоставено финансиране чрез еднократно предоставяне на сума в размер на 10 млн. лв. Приел е, че предявеният на 29.10.2021г. иск е погасен по давност както в случай, че се приеме изискуемостта на цената да настъпва на датите на сключване на договорите за цесия / 15, 16 и 17.10.2016г./, така и в случай, че се приеме, че изискуемостта настъпва на датата на сключване/получаване от ответното дружество по договор за кредит от 17.03.2016г. с „Търговска банка Д“ АД на сума в общ размер от 10 млн. евро за финансиране на текущи разплащания с доставчици, приемайки, че това съответства на постигнатата уговорка в допълнителните споразумения към договорите за цесия.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

На въведените доводи и при служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Потвърждаването на първоинстанционното решение, независимо, че не са възприети нито един от двата решаващи извода за отхвърляне на исковете, не се отразява на допустимостта на обжалваното въззивно решение. Крайните изводи на въззивния съд са основани на приемането за основателно на релевираното възражение за погасителна давност. Налице са всички положителни и липсват отрицателни предпоставки за допустимост на решението.

С допустимостта на решението е свързан и формулираният първи въпрос в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по него произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е не само толкова общо и хипотетично формулиран, че не може да му бъде даден отговор, който е общозначим, извън конкретиката на всеки спор, но и не съответства на мотивите на обжалваното решение. Както се посочи, за да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд е обсъдил и е приел за основателно евентуално заявеното възражение за погасителна давност.

Значимостта за крайния изход на спора следва да се отрече и по въпрос № 2. Въпросът не съответства на мотивите на въззивното решение, в които е прието, че в случая давността започва да тече от уговорения падеж на задължението за заплащането на цената на цедираните вземания, която е по-ранната между 2 години след подписване на договорите за цесия/ 15, 16 и 17.10.2014г./ или датата, на която на ответното дружество е предоставено финансиране чрез еднократно предоставяне на сума в размер на 10 млн.лв. Въззивният съд е приел, че искът е погасен по давност както в случай, че се приеме настъпване на изискуемостта на датите на сключване на всеки от четирите договора за цесия, така и в случай, че се приеме настъпване на изискуемостта на 17.03.2016г. - датата на сключване от ответника на договора за кредит с „ТБ Д“ АД. Въпросът не съответства и на доводите в касационната жалба, че от данните по делото следва да се приеме, че няма ясен ден за изпълнение, поради което падежът настъпва от поканата за плащане, в сл. 07.11.2016г. Следователно, въпросът не е обуславящ за крайния изход на спора, поради което по него не следва да се допуска обжалване.

По значимия за изхода на спора въпрос № 3, свързан с тълкуването на договорите, касаторът не обосновава приложното поле на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен това по този въпрос е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, което изключва въведеното по него допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се присъждат и на ответника, тъй като не са поискани и липсват данни да са извършени.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: