Определение № 304 от 18.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1877/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 249/18.08.2018 г. по в. т. д. № 285/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 108/04.05.2020 г. по т. д. № 33/2019 г. на Окръжен съд Смолян за осъждане на касатора да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Д-р Константин Чилов“ ЕООД сума в размер 50 049 лв., представляваща дължима и незаплатена стойност по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015 г. за извършена и отчетена медицинска дейност и вложени медицински изделия за периодите 01.02.2016 г. – 31.03.2016 г. и 01 – 31.10.2016 г., ведно със законната лихва, както и мораторна лихва за периода 01.12.2016 г. – 29.03.2019 г. върху сумата по главницата в размер на 11 548 лв.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са разрешени в противоречие с акт на Конституционния съд /решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г./, както и, че решението на Апелативен съд Пловдив е постановено при нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., ПМС № 94/2014 г., ПМС № 57/2015 г., НРД за медицинските дейности 2015 г. Отделно от това, то е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед изложените твърдения в касационната жалба от НЗОК е формулирано искане атакуваното решение на Апелативен съд Пловдив да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да се отхвърли изцяло заявената искова претенция. Моли за присъждане на разноски.

В изложението на основания за достъп до касационно обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изводите на въззивния съд и са включени в предмета на спора. Въпросите са следните:

1.“Дължи ли заплащане НЗОК за действително извършени и отчетени медицински дейности за процесния период, които надхвърлят договорените определени стойности в приложение № 2 към договорите, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК?“

2. „Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 от КРБ не са неограничени?“

3.“ Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, както и да съобрази всички, представени по делото доказателства?“.

Първият въпрос е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият въпрос таргетира в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а по отношение на третия въпрос се твърди противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 34/23.03.2019 г. по гр. д. № 1694/2018 г. и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Направено е и искане за сезиране на Председателя на ВКС с цел образуване на тълкувателно дело по поставените от касатора въпроси.

Ответникът по касация не ангажира отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорен въпросът относно наличие на сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015 г. Не е спорен и въпросът, че през м. февруари, м. март и м. октомври 2016 г. изпълнителят „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Д-р Константин Чилов“ ЕООД е предоставил на здравноосигурени лица медицинска помощ по клинични пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. За извършването на тези дейности болницата не е получила плащане. Съдът е констатирал, че по делото липсва спор и относно наличието на надвишени стойности по посочения договор, но не е уважил възражението на НЗОК за липса на основание превишените стойности да бъдат заплатени. Изложил е в мотивите на решението си, че е налице законодателно въведен регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ като възложителят дължи плащане на извършената и отчетена дейност в рамките на определените с договора лимити. Законодателното разрешение допуска корекция на предварителните месечно заложени обеми и стойност на медицинските услуги, но по специален ред и в специална процедура – чл. 8, ал. 1 от Правила за условията и реда за прилагане на Закона за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/, приети въз основа на законовата делегация по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК. След анализ на регламентираното от чл. 52 на Конституцията на Република България, чл. 2, чл. 4, чл. 35, чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, както и чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, решаващият състав е счел същите за императивни. Аргументирал е невъзможност за изпълнителите на болнична медицинска помощ – както по закон, така и съгласно сключените с НЗОК договори, да откажат предоставянето на тази помощ на нуждаещите се в рамките на гарантирания пакет здравни дейности на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Акцентирал е и върху законодателно гарантирания свободен избор на здравно осигурените лица на болница изпълнител. Въз основа на тези доводи е мотивирал извод, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя ищец болнична медицинска помощ не могат да останат неразплатени, тъй като оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в рамките на финансовата 2016 г.

Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани от жалбоподателя.

В атакуваното от жалбоподателя решение Апелативен съд Пловдив не е коментирал въпроса за противоречие на нормите от Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. с чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първи и втори въпроси изискват отговор дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от НЗОК на отчетни дейности от изпълнителите на медицинска дейност по сключените между тях договори и има ли задължение НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности. На тези въпроси е отговорено от състав на ВКС с решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на II ТО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, което изцяло се споделя от настоящия такъв. Съставът на касационната инстанция е посочил, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки само, ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни разпоредби на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и съответства на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на НЗОК и Националния рамков договор. Тя обаче няма за последица отказ за плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В решението е подчертано, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. В същото време те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 Закона за здравното осигуряване при превишаване на месечния лимит. Поради това невключването на пациентите – здравноосигурени лица в листата на чакащите, т. е. в нарушение на чл. 21, т. 4 от Методиката и съответната клауза от договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ, не може да обоснове отказ от плащане на предоставените медицински дейности и вложени медицински изделия в рамките на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Въззивната инстанция не се е отклонила от дадените с цитираното решение на ВКС разрешения, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от нея решение, съответно неудовлетворен се явява соченият селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговор на третия въпрос се извежда директно от текста на чл. 12 ГПК. Настоящият състав на съда не констатира отказ на въззивния съд да изпълни задължението си, вменено му с цитираната разпоредба, поради което приема, че не е налице основният селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

На настоящия състав не са служебно известни противоречиви решения, постановени от състави на ВКС по формулираните от касатора въпроси, нито такива решения са посочени от него, поради което счита, че не следва да процедира по реда на чл. 292 ГПК.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС