Определение № 62 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ чрез процесуалния му пълномощник – адв. А. К., срещу въззивното решение № 215/16.04.2025г., постановено по в.т.д. № 190/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решението от 12.09.2024 г. по т.д. № 50/2020 г. на Окръжен съд – Видин, е признато за установено по иска по чл. 694 ТЗ съществуването на необезпечени вземания на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу ответника „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 27.03.2014г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ за следните суми: 1) 619 375 щатски долара – просрочени възнаградителни лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г.; 2) 117 430,56 щатски долара – просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г.; 3) 178 125 щатски долара – просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за периода 27.07.2015 г. – 25.08.2015 г. и 4) 23 925,07 щатски долара – неустойка върху просрочена възнаградителна лихва за периода 8.07.2015 г. – 22.06.2018 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е частично недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че без да е наведен такъв довод по въззивната жалба, САС е приел, че следва да отмени решението на първоинстанционния съд, за да постанови нов диспозитив. Касационният жалбоподател твърди, че вземанията се определят в исковата молба и е недопустимо въззивният съд да ги формулира по пера, размер и периоди, различни от посочените от ищеца. Касаторът изтъква, че решението е недопустимо като потвърждаващо недопустимо първоинстанционно решение. В доводите си изтъква, че неправилно САС е приел, че част от вземанията по договора от 27.03.2014г. не се обхващат от предмета на делото по чл. 422 ГПК и за тях не е налице пречката по чл. 299, ал. 1 ГПК. Според жалбоподателя решението на първоинстанционния съд, с което не са разграничени отделните вземания, е следвало да бъде обезсилено в цялост. Касаторът твърди, че вземанията, които САС е приел за установени по реда на чл. 694 ТЗ, не са предявени по този начин в производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ АД и въззивният съд е излязъл извън предмета, очертан от молбата за предявяване на вземанията по чл. 685 ТЗ, респ. чл. 688 ТЗ. В жалбата се сочи, че процесните вземания били акцесорни и те трябвало да следват съдбата на главното вземане, по отношение на което решението било обезсилено. Твърди се съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, довело до лишаването на касатора от право на защита срещу вземания, които не са били индивидуализирани нито в молбата по чл. 685 ТЗ, нито в петитума на исковата молба по чл. 694 ТЗ. Касационният жалбоподател поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила е прието, че възраженията му са преклудирани. Според касатора съдът неправилно е отхвърлил възражението му за нищожност на основание чл. 114, ал.11 ЗППЦК и чл. 44, ал. 4 и 5 ЗКИ. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната част и вместо това постановяване на друго решение за обезсилване на първоинстанционното решение изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 2 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Допустимо ли е въззивният съд да разграничава в решението си за пръв път вземания по пера, размер и периоди, които не са предявени нито от ищеца с исковата молба, нито са разграничени от първоинстанционния съд в доклада по делото и/или в решението му?“, по който поддържа произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., решение №140/07.10.2009г. по т.д. № 342/2009г. на ВКС, 2 т.о., решение № 166/31.10.2011г. по т.д. № 742/2010г. на ВКС, 2 т.о. и др.;

2. „Допустимо ли е при иск за установяване на вземане в несъстоятелността по реда на чл. 694 ТЗ, въззивният съд да приема за установено вземане по основание, размер и период, което се различава от предявеното в несъстоятелността по реда на чл. 685 или чл. 688 ТЗ?“, по който твърди разрешаване в противоречие с т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС, ТК и решение № 172/24.06.2014г. по т.д. №1327/2013г. на ВКС, 2 т.о.

Ответникът по жалбата – „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД / в несъстоятелност/ оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 20.06.2025г., подаден чрез процесуалния му представител – адв. П. И.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Твърди, че оплакванията на касационния жалбоподател не следва да бъдат споделени, тъй като с нарочна молба и в изпълнение на дадени от апелативния съд указания, вземанията по двата договора са конкретизирани по размер, пера и периоди.

Синдикът на „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ - Р. Р. не изразява становище по жалбата, не е подала отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 08.05.2018 г. по т.д. № 18/2018 г. на Окръжен съд – [населено място], на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на ответника „Елит Петрол“ АД, а с решение от 07.12.2022 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. САС е отчел, че на 03.07.2018 г. са обявени в Търговския регистър списъци на приетите и неприети от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като в списъка на неприетите вземания под № 1 са включени вземания на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, предявени с молба с вх. № 1838/08.06.2018 г., в общ размер на 73 175 525,54 лв., така както са описани в същия. В последващите списъци, обявени в ТР на 06.09.2018 г., на предявените вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ, са включени и други неприети вземания, предявени от „КТБ“ АД с молба с вх. № 2077/28.06.2018 г., в общ размер на 199 060 898,14 лв. Съдът е отчел, че с определение на съда по несъстоятелността от 30.07.2020г., възраженията на „КТБ“ АД и на други кредитори са оставени без уважение, като са одобрени списъците на приетите и неприети вземания, предявени в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и че в срока по чл. 694 ТЗ от „КТБ“ АД са били предявени положителни установителни искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ - единият е предмет на т.д. № 50/2020 г. на ОС Видин – за неприетите вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ, а вторият - предмет на т.д. № 54/2020 г. на ОС Видин – за неприетите вземания, предявени по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, като това дело е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т.д. № 6301/2015 г. и т.д. № 1540/2017 г. на СГС.

В хода на въззивното производство с разпореждане № 492/23.03.2025г. съдът е дал указания на ищеца „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ да уточни петитума на исковата молба, като конкретизира по пера, размер и период от какви вземания се състои общата сума от 21 756 861,23 щатски долара, претендирани по договора от 26.02.2014 г. и общата сума от 16 449 391,38 щатски долара, предмет на иска по договора от 27.03.2014 г. С молба, депозирана в открито съдебно заседание на 07.04.2025г., ищецът е уточнил претенциите си по пера, размер и периоди, като в процесното заседание е присъствал процесуалният представител на въззивника – адв. К., на когото е дадена възможност да изрази становище по молбата - уточнение.

САС е посочил, че предмет на въззивното производство са вземанията по два договора. Първият е договорът за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., съгласно който „Корпоративна търговска банка“ АД се е задължило да отпусне на кредитополучателя „Нафтекс Петрол“ ЕООД кредит с лимит до 20 000 000 щатски долара, с падеж 26.02.2015г., като с договор от 26.02.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Елит Петрол“ АД, е уговорено встъпване в дълга от „Елит Петрол“ АД като солидарен съдлъжник на „Нафтекс Петрол“ ЕООД. САС е отчел, че със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1631/2015 г. на Районен съд – Ловеч „Елит Петрол“ АД и „В. С.“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „КТБ“ АД описаните суми, дължими по договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014г. и договори за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., като след възражение по чл.414 ГПК, за вземането е образувано исково производство по чл. 422 ГПК по т.д. № 115/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч, което е било спряно на основание чл. 637 ТЗ. САС е установил, че по същия кредитен договор от 26.02.2014 г. срещу главния длъжник „Нафтекс Петрол“ ЕООД е било образувано исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, предмет на т.д. № 75/2015 г. на ОС – Ловеч, което също е спряно. Посочил е, че с влязло в сила решение от 6.07.2016 г. по т.д. № 17/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч, обявено в ТР на 6.07.2016 г. и потвърдено с решение от 17.11.2017 г. по т.д. № 13/2017 г. на АС – Велико Търново, е открито производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ ЕООД. Вземанията на „КТБ“ АД в това производство по несъстоятелност са приети, както са описани.

По втория договор, САС е приел, че съгласно договор за банков кредит от 27.03.2014г. „КТБ“ АД се е задължило да отпусне на кредитополучателя „Нафтекс Петрол“ ЕООД кредит в размер на 15 000 000 щатски долара за оборотни средства /доставка на гориво за основната дейност на кредитополучателя/ със срок за усвояване до 30.12.2014г. Посочено е, че с договор от 27.03.2014 г., е уговорено встъпване в дълг на „Елит Петрол“ АД като солидарен съдлъжник на „Нафтекс Петрол“ ЕООД. САС е отчел, че със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1399/2015 г. на Районен съд – Ловеч „Елит Петрол“ АД и „В. С.“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „КТБ“ АД подробно описаните суми, дължими по договор за банков кредит от 27.03.2014 г. и договори за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. За вземанията по същата заповед за изпълнение е било образувано исково производство по чл. 422 ГПК, по което с решение от 23.12.2016 г. по т.д. № 92/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч е признато за установено съществуването на вземанията по заповедта, с изключение на разноските. Отчел е, че това решение е влязло в сила, след като потвърждаващото го въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 810/12.03.2025г. по к.т.д. № 794/2024 г. на ВКС, І т.о. САС е отчел, че за вземанията на „КТБ“ АД по същия кредитен договор от 27.03.2014 г., но срещу главния длъжник „Нафтекс Петрол“ ЕООД е било образувано исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК по т.д. № 58/2015 г. и присъединеното към него т.д. № 100/2015 г. на ОС – Ловеч, което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т.д. № 4241/2015 г. на СГС. САС е приел, че в производството по несъстоятелност, открито спрямо „Нафтекс Петрол“ ЕООД по т.д. № 17/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч, в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са били предявени на 5.08.2016 г. и приети описаните вземания на „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 27.03.2014 г.

С оглед установеното въззивният съд е приел, че преди завеждане на делото по чл. 694 ТЗ и преди откриване на производството по несъстоятелност ищецът е предявил срещу ответника установителни искове по чл. 422 ГПК за част от същите вземания по договорите от 26.02.2014 г. и 27.03.2014 г., като едно от тези дела продължава да е висящо, а другото е приключило при условията на чл. 637, ал. 3 ТЗ с влязло в сила решение. Отчел е, че те имат значението на заварени производства относно вземанията по чл. 637, ал. 1 ТЗ и обуславят недопустимост на настоящото производство в частта, която съвпада с предмета на тези предходни дела, тъй като при наличие на висящо производство по чл. 637, ал. 1 ТЗ исковата защита на или срещу вземането може да се реализира само по реда на ал. 3 на чл. 637 ТЗ, а не по реда на чл. 694 ТЗ. С тези мотиви, САС е обезсилил решението на Окръжен съд – Видин, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ има вземания от ответника „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 27.03.2014г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., за следните суми, представляващи част от вземанията по договора в общ размер на 16 449 391,38 щатски долара: за сумата 15 000 000 щатски долара – главница, за сумата 113 750 щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015 г., за сумата 381 319,45 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2015 г. – 7.07.2015 г., 4) за сумата 31 483,15 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г. – 7.07.2015 г.; за сумата 252,45 щатски долара – такси за събиране на вземанията, в която част е прекратил исковото производство. САС е обезсилил на основание чл. 126, ал. 2 ГПК решението на Окръжен съд – Видин, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ има вземания от ответника „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., за следните суми, представляващи част от вземанията по договора в общ размер на 21 756 861,23 щатски долара: за сумата 19 906 000 щатски долара – главница, за сумата 577 826,94 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2015 г. – 25.06.2015 г., за сумата 44 197,64 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г. – 7.07.2015 г., за сумата 252,45 щатски долара – такси за събиране на вземанията, в която също е прекратил исковото производство. САС е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото в частта по предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на следните вземания на ищеца към ответника по договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., за следните суми, представляващи част от вземанията по договора в общ размер на 21 756 861,23 щатски долара: за сумата 751 258,50 щатски долара – просрочени лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., за сумата 304 672,39 щатски долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г., за сумата 170 940,47 щатски долара – неустойка върху просрочена лихва за периода 8.07.2015 г. – 22.06.2018 г., за сумата 1 703,84 щатски долара – разноски по кредита за периода 9.09.2015 г. – 22.06.2018 г., до приключване на производството по търг. дело № 115/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч. В тези части решението на въззивния съд не е обжалвано и влязло в сила.

С атакуваната с касационната жалба част от въззивното решение, САС е отменил решението на Окръжен съд – Видин в частта му, с която е установено съществуването на останалите вземания по договора за банков кредит от 27.03.2014г. и договора за встъпване в дълг от 27.03.2014г., извън тези, за които има влязло в сила решение по иска по чл. 422 ГПК, и вместо това е признал за установено съществуването на необезпечени вземания на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу ответника „Елит Петрол“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 27.03.2014 г., сключен с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, и договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ за следните суми: за сумата 619 375 щатски долара – просрочени възнаградителни лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., за сумата 117 430,56 щатски долара – просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за периода 25.02.2015 г. – 25.03.2015 г.; за сумата 178 125 щатски долара – просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за периода 27.07.2015 г. – 25.08.2015 г., и за сумата 23 925,07 щатски долара – неустойка върху просрочена възнаградителна лихва за периода 8.07.2015 г. – 22.06.2018 г.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът не следва да го извежда от изложението, а може само да го конкретизира и уточни.

Доводите на касационния жалбоподател за частична недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част са пряко свързани с поставените от него въпроси и следва да бъдат обсъдени общо. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество като например при липса на право на иск, при ненадлежното му упражняване, при десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск – в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение №5/20.02.2012г. по гр. д. № 658/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 77/08.03.2011г. по гр. д. № 127/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/23.07.2010г. по гр. д. 92/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/07.04.2009г. по т. дело №623/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №176/03.11.2010г. по т. дело №118/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №186/26.11.2010г. по т. дело №417/2009г. на ВКС, ТК и други/ е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, решението е недопустимо. В настоящия случай не е налице никоя от гореизброените хипотези, която да обоснове недопустимост на въззивното решение в процесната му част. Въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск, нито в нарушение на диспозитивното начало. Исковете, с които съдът е сезиран, са за установяване на вземания по договори за банков кредит, сключени от „КТБ“ АД / в несъстоятелност/, предявени по реда на чл. 694 ТЗ. По процесния договор за банков кредит с влязло в сила решение на ОС - Ловеч по иск по чл. 422 ГПК е установена дължимостта на вземането за главница по процесния договор, както и описаните суми за просрочени лихви върху редовна главница, просрочена главница и неустойка. Видно от съпоставка на присъдените вземания, дължимите суми по заключението на вещото лице и уточняващата молба от страна на ищеца от 07.04.2025г., приетите за установени от въззивния съд суми, дължими по този договор, съставляват разликата над присъдените по предходното дело вземания. Исковите претенции са конкретизирани от ищеца с нарочна молба, депозирана в открито съдебно заседание, в изпълнение на разпореждане на съда. Както изрично се посочва в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, само когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, решението е недопустимо. В останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на съдебен акт по съществото на спора. Апелативният съд е процедирал съгласно горепосочената практика, а не в противоречие със същата. Софийски апелативен съд е преценил, че е налице нередовност на исковата молба по отношение на конкретизацията на вземанията, предмет на установителния иск по чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ с оглед влязлото в сила решение за главницата и част от лихвите по иска по чл. 422 ГПК, което следва да бъде зачетено, и в изпълнение на задълженията си като въззивен съд е дал указания на ищеца, който е уточнил и конкретизирал претенцията си по размер, пера и периоди в рамките на общо заявената. Горното не обуславя недопустимост на произнасянето на САС и доводите на касационния жалбоподател са неоснователни. Съдебните актове, на които се позовава касаторът за обосноваване на противоречива практика на ВКС, не касаят подобна хипотеза - решението по т.д. №742/2010г. на 2 т.о. на ВКС е по иск по чл. 108 ЗС, а решението по т.д. № 342/2009г. на 2 т.о. на ВКС касае разгледан непредявен иск по чл. 647 ТЗ, вместо предявената претенция, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Вторият поставен от касатора въпрос също е свързан с доводите му за вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като касае специалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 694 ТЗ. Питането е обусловено от становището на касационния жалбоподател, че установеното от въззивния съд вземане е различно от предявеното в производството по несъстоятелност. Твърдението му не отговаря на възприетото от апелативния съд, че предявените в молбата вземания не са различни от разгледаните, а част от тях и само са уточнени и конкретизирани с изрична молба от ищеца в рамките на общо заявените такива. Съответстват на данните по делото констатациите на въззивния съд, че уточнението на претенциите по пера и периоди е в рамките на първоначално заявените суми при предявяването им и с оглед необходимостта от зачитане на силата на пресъдено нещо по приключилото с влязло в сила решение производство по иска по чл. 422 ГПК. По така поставения въпрос не се установява и наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, на който се позовава касаторът. Актовете, на които се основава твърдението му за разрешаване на въпроса от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, са неотносими. Посоченото от касационния жалбоподател ТР № 1/2009г., което е и приложил, касае формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а цитираното т.д. № 1327/2013г. – издаване на заповед по чл. 410 ГПК относно вноски по договор за лизинг. С оглед горното и този въпрос не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора разноски на касатора не се следват. От процесуалния представител на ответника по касация не е заявено искане за присъждане на разноски.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение