Определение № 272 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7284/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 14.07.2014г. по гр.дело № 17586/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 07.10.2013г по гр.д.№3333/2013г на Софийски районен съд за отмяна на уволнение поради съкращение на щата ,възстановяване на работа и присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, поради незаконосъобразно извършен подбор. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение е в противоречие с практика на Върховния касационен съд. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие с ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК се поставя въпрос за доказателственото значение на протокола за проведен от комисия подбор с оценки в него ,когато ищецът не го е оспорил като документ по отношение на верността му съгл. чл. 193 ал.1 ГПК и не е възразил същият да се приеме като доказателство. Съгласно цитираното ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК когато преценката на показателите по критериите на чл. 329 КТ е обективирана в писмен документ, той е доказателство и при оспорване от уволнения работник отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване ,вкл. чрез свидетели. Изтъква се ,че ищецът в настоящия случай не е оспорил протокола като документ,приложен към отговора на исковата молба, ,верността му. При основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, пак поради противоречие с ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК се поставя въпрос при осъществяване на съдебен контрол върху преценката на работодателя за това кой има по- висока квалификация и работи по- добре, ищецът да установи и докаже какви са квалификацията и работните умения на всички работници, участвали в подбора, а не само на част от тях.Въззивният съд е осъществил контрол единствено по отношение на част от работниците при съпоставка с квалификацията и уменията им, а съгласно тълкувателната практика подбора се свежда от оценка работата на всеки участник в него и затова съдът следва да направи съпоставка на всички участвали работници. От ответника по жалбата Д. А. Г., чрез адв. К. К., е постъпил отговор с който се оспорва допустимостта на жалбата предвид съответствието на обжалваното решение с установената практика на ВКС, част от която се изтъква. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По първия поставен въпрос, обжалваното решение не е в противоречие с приетото ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК относно значението на съставено от работодателя писмено доказателство –протокол за оценките по подбора и в какво се изразява оспорването им. Тези протоколи могат да бъдат свидетелстващи за самата оценка на участвалите в подбора лица, за обстоятелствата и показателите, при които тя е определена или възприета, по доказателственото им значение решението на въззивния съд е съобразено с установената практика. Не е необходимо протоколът да се оспорва изрично и като писмен документ относно засвидетелстваната в него оценка ,при положение че ищецът още в исковата молба е оспорил оценката на работодателя за своята квалификация и справяне с работата .Като писмено доказателство документът е частен и ако е свидетелстващ за обстоятелства, които ползват работодателя в неговата доказателствена задача, оспорване по реда на чл.193 ГПК не се изисква и извършва С приемането на ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК не се дава указание в обратния смисъл, както защитата необосновано поддържа и изразява чрез въпроса си. В настоящия случай израз на ищцовото оспорване дава и положителното негово твърдение, че той и други работници заемащи същата длъжност, са били съкратени след подбора ,макар че са по- високо квалифицирани и са работели по- добре. Това ,че ищецът твърди и се ангажира да доказва конкретни обстоятелства от значение за законосъобразността на подбора, в случая че е по- квалифициран и е работел по-добре от един или няколко конкретни други участници в подбора, оставени на работа на същата длъжност, не означава че работодателят не носи доказателствена тежест по обосноваността на оценката спрямо ищеца в трудовия спор. Вторият въпрос в изложението ,който се услови на подобна теза, неправилно се обвързва с даденото в ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК указание за цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси ,релевантни за законността на уволнението и свеждащи се до оценка работата на всеки участник в него. Тъй като оценката действително е съпоставителна, а в тежест на работодателя е да я защити при съдебния контрол, последният не може да изтъква ,че това доказване в негова тежест зависи от провеждане на доказването, с което ищецът се е ангажирал в случая. Не е налице посоченото основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,разрешението на въззивния съд е в съответствие с приетото в ТР №3 /2011 по т.д№3/2011г ОСГК на ВКС по приложението на чл.329 ал.1 КТ .Ето защо не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.