Определение № 1149 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4949/2013 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от ОП Р., срещу решение №162 от 20.12.2012г по гр.дело № 329/2012г. на Разградски окръжен съд, с което е опреден размер от сумата 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. С въззивното решение е потвърдено решение №69 от 26.07.2012г на РС Исперих в частта,с която е уважен искът до този размер.В останалата част въззивното решение е влязло в сила В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че е произнесен съществен материалноправен въпрос, обоснован като неправилно прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и разрешен в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос - за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства при решаваща, а не само проверяваща дейност на въззивната инстанция, необходимостта от мотиви по възраженията и доводите на ответника. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.19 от ТР №1/2001г на ОСГК и противоречие с ППВС №4/1968г по материалния въпрос, основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.1 от ГПК В отговор ответникът по жалбата К. Н. К. изтъква липсата на формулировка по правни въпроси ,и липсата на аргументи по основанията за допускане до обжалване .Иска присъждане на разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ. Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен процесуалноправен въпрос ,като оплакването за липса на мотиви в решението, за обсъждане на доводи и възражения, не е конкретизирано и няма опора в съдържанието на обжалвания акт. Преформулира се бланкетно оплакване В решението е обсъдено и изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема, че обезщетение се дължи и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер. В тази именно връзка въззивният съд, в производство по чл.267 и сл. ГПК, е обсъдил и доводите на страните по основанието на иска и размера на обезщетението Доводите за противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за процесуалните задължения на съда при решаващата му дейност са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1т. 1 ГПК по общо формулирания правен въпрос ,свързан с критерия за справедливост. Доводът на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. не е привързан към конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд и също е голословен. В съобразителната част на решението съдът е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение, освен тежестта на обвинението и неговата продължителност, наложената мярка за неотклонение, в случая е изследвана степента на обществен отзвук, отражението върху личния живот и психика - все обстоятелства, съобразени от въззивния съд като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай. Така указанията по ППВС № 4/1968г. не са били игнорирани. По общо поставения в изложението въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, между които и прецененото в конкретна степен по делото засягане на тези блага ,предизвикано от незаконно повдигане на обвинение Решаващата преценка на конкретните обстоятелства при определяне на обезщетението по размер не е в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС. Следва да се присъдят исканите разноски, те са за адвокатска защита, в размер на 500 лева Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.