Определение № 249 от 05.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2996/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Р. И. И. срещу въззивно решение от 13.04.2021 г. по гр.д. № 18 /2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение на Бургаски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу „К. център – Б.“ Е. по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1, т.3 КТ. Ответникът „К. център – Б.“ Е. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Исковете са с правно основание чл.344,ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ. Ищцата иска да бъде признато за незаконно уволнението и от длъжността „Началник отделение Нуклеарна медицина“ със заповед от 29.04.2020 г. в резултат на проведен на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ – поради постъпването на работа на лицето, спечелило конкурса, иска да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да и бъде заплатено обезщетение за оставане без работа. Ищцата твърди, че конкурсът е бил опорочен, тъй като не е спазено изискването по чл.91,ал.1 КТ – обявата за конкурса не е бил публикувана нито в централния, нито в местния печат, а в електронна медия и не е имала съдържанието, което е предвидено в чл.91,ал.2 КТ. Допуснати са и нарушения по чл.93 и чл.94 КТ по назначаване на комисията и нейния състав, по съобщаването на резултата и др. След установяването на фактическата обстановка, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищцата за незаконосъобразност на проведения конкурс. Въззивният съд е приел, че съдът извършва проверка само доколко проведеният конкурс отговаря на общите изисквания, установени от закона с оглед проверка на законосъобразното му извършване. Решението на конкурсната комисия не е предмет на съдебната преценка, т.к. преценката за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите е въпрос по целесъобразност (така решения на ВКС по гр.д. № 1723 /2002 г., III г.о. и по гр.д. № 792 /2019 г., III г.о.,). Не са налице нарушения по обявяване на конкурса, касаещи ищцата. Смисълът на разпоредбата на чл.91 КТ е обявеният конкурс да стане публично достояние и за същия да се получи възможно най-широка разгласа. Установено е, че обявата за конкурса е публикувана в електронния сайт на „Флагман“ БГ, който е най-разпространената електронна медия в региона и така обявяването на конкурса е било разгласено в достатъчна степен. Но съдът намира, че това обстоятелство не е довело до опорочаването на конкурса и до неговото незаконосъобразно провеждане само на това основание. В конкретния случай непубликуването на обявата в печатна медия би имало значение, ако ищцата не бе узнала за провеждането му, което би я лишило от участие. Но тя е узнала, подала е в срок документи и е допусната до участие в конкурса, поради което съдът приема, че правата и не са били нарушени по никакъв начин. Поради което формалното нарушение на разпоредбата на чл.91,ал.1 КТ не засяга пряко участието на ищцата и не е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразност на конкурса. Въззивният съд е изложил мотиви и за това, че обявата за конкурса има необходимото съдържание по чл.91,ал.2 КТ. Посочени са изискванията към кандидатите (обсъдени са от съда), като е съобразен медицинският стандарт „медицинска онкология“, необходимите документи и редът за провеждане на конкурса. Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.93 КТ. Ищцата е била надлежно уведомена за допускането и до конкурса, както и за времето на провеждането му. Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.93 КТ. Липсва изискване всички участници в комисията да са специализирани в конкурсната длъжност, освен това съдът не може да проверява компетентността на лицата, назначени от работодателя в конкурсната комисия (решение на ВКС по гр.д. № 883 /2010 г., IV г.о.). Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.95 КТ. Конкурсът е бил проведен по обявения начин на три етапа. Решението на комисията по провеждането на конкурса, с което е поставена оценка на участниците, не е предмет на съдебна проверка. В производството по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът проверява единствено законосъобразността на проведената процедура, но не преценява знанията и способностите на участниците, поради което оценяването и класирането на кандидатите е в правомощията единствено на конкурсната комисия (решение на ВКС по гр.д. № 1723 /2002 г., III г.о.). Конкурсът е бил успешно проведен в съответствие с установените правила, поради което съдът не може да го обяви за незаконен. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че решението е вероятно нищожно и недопустимо и че е очевидно неправилно, т.к. съдът е тълкувал неточно и превратно смисъла на разпоредбата на чл.91, ал.1 КТ и т.к. умозаключенията на съда не могат да бъдат логически следствия от дадени условия. Настоящият състав намира, че няма съмнения за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, нито за неговата очевидна неправилност (за последното ще бъдат изложени съображения и по-долу). Жалбоподателката извежда и следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК: · Законосъобразно ли е проведен конкурсът по чл.89 – 96 КТ, ако той не е обявен от централен или местен печат, а по друг начин – чрез електронен сайт? Когато е безспорно установено нарушение на разпоредбата на чл.91, ал.1 КТ, това води ли до опорочаване на конкурса и до неговото незаконосъобразно провеждане само поради неспазване на императивното изискване на чл.91, ал.1 КТ и дали има значение дали страна по делото в спор по чл.344, ал.1, т.1 КТ е узнала за конкурса, била е допусната до участие в него и е участвала в него (но не е касирана на първо място)? (Този въпрос е изведен в няколко разновидности). Допустимо ли е съдът да тълкува разширително нормата на чл.91, ал.1 КТ? Има ли право съдът да преценява дали с необявяването на конкурса в централен или местен печат са нарушени правата конкретно на ищцата? Въпросите се свеждат до въпроса, дали когато обявата за конкурса е публикувана в електронен сайт, (в случая „Флагман“ БГ, за който е прието, че е най-разпространен в региона), но ищецът (ищцата) по иск по чл.344,ал.1, т.1 КТ е узнала за провеждането му, подала е в срок документи, допусната е до участие в конкурса и е участвала в провеждането му, това обстоятелство (за начина на обявяване на конкурса) е довело до опорочаването на конкурса и до неговото незаконосъобразно провеждане само на това основание или следва да се приеме, че обявяването на конкурса е било разгласено в достатъчна степен? Както е приел и въззивният съд, този въпрос би имал значение в спор по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за законосъобразността на уволнението на основание чл. 325,ал.1,т.8 КТ в случай, че ищцата твърди, че в резултат на нарушение на разпоредбата чл.91, ал.1 КТ не е участвала в конкурса. Доколкото по делото е безспорно обстоятелството, че ищцата е участвала в проведения конкурс, в производството по иска с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 КТ при уволнение по реда на чл.325, ал.1, т.8 КТ съдът не извършва проверка дали електронният сайт, на който е обявен конкурсът, представлява централен или местен печат, като част от въпроса дали обявата за конкурса е била разгласена в достатъчна степен и дали е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.91, ал.1 КТ. · Изпълнено ли е изискването по чл.94, изр.2 КТ за включване на „съответни специалисти“ в конкурсната комисия, ако нито един от членовете не притежава образование и квалификация по специалността на конкурсната длъжност? Дали такива специалисти трябва да са тясно, или широко профилирани? Кои са критериите, по които съдът следва да прецени дали членовете на конкурсната комисия притежават качеството „съответни специалисти“? По тези въпроси жалбоподателката не сочи решения на ВКС в посочения от нея смисъл, че „съответни специалисти“ са само такива, които имат същата специалност, като тази, за която се провежда конкурсът - специалността „Нуклеарна медицина“, а не такива със специалностите „Вътрешни болести“ и „Онкология“. В посоченото от жалбоподателката решение на ВКС по гр. д. № 883 /2010 г., IV г.о., на което както беше посочено се позовал и въззивният съд, съставът на ВКС е приел по съществото на спора, че: законът не въвежда изисквания за ценз на членовете на комисията – работодателят е оставен да прецени с какви знания и умения трябва да разполагат членовете на комисията, като единственото условие към него е в състава на комисията да се включат съответните специалисти… Съдът не може да проверява компетентността на лицата, назначени от работодателя, а само дали при назначаването на комисията са спазени законните изисквания. Настоящият състав приема, че въззивният съд не е допуснал противоречие с посоченото решение. · Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, а също и всички доказателства по делото и да посочи въз основа на кои приема едни факти за осъществили се, а други за неосъществили се? Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е обсъдил всички доводи във въззивната жалба и наведените от ищцата като основание на иска факти и правни доводи – въззивният съд е посочил кои факти имат значение за спора и въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е посочил кои от тях са установени, след което въззивният съд е основал на установените факти правните си изводи по наведените с въззивната жалба доводи и по съществото на спора. Въззивното решение е пример за мотивиране на въззивно решение по съществото на спора. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай, при запознаване със съдебното решение, настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства), нито умозаключенията (изводите) на съда да са логически необосновани. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед този изход от производството касационната жалбоподателка няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски в размер на 840 лева (с ДДС) за процесуално представителство при недопускане на касационно обжалване е основателно и доказано с представените по делото договор и фактура. Воден от изложеното съдът