Определение № 3791 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5307/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. Р., срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд №1022/10.07.2023г. по в.г.д.№844/2023г. в частта, с която след частична отмяна на решение №3543/31.10.2022г. по г.д.№17973/2021г. на Районен съд – Пловдив, касаторът е осъден да заплати на Н. Н. С. сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпилата на 01.09.2019г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 01.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът Н. Н. С. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат И. Н., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не отговарят на изискването за достъп до касационно обжалване, а изложението съдържа оплаквания по същество на спора. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред касационната инстанция. По делото е постъпила и насрещна касационна жалба от Н. Н. С., чрез адвокат И. Н., срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд №1022/10.07.2023г. по в.г.д.№844/2023г. в частта, с която след частично потвърждаване на решение №3543/31.10.2022г. по г.д.№17973/2021г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлен предявения иск от Н. Н. С. срещу „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за заплащане на сумата от 10 000лв., над присъдените 40 000лв. до претендираните 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпилата на 01.09.2019г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 01.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Насрещната страна „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с писмен отговор, чрез юрисконсулт К. Р., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Третото лице помагач – ЗК „У.“ АД, редовно уведомено, не е депозирало писмен отговор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл.284, ал. 1 и ал.2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пловдивски окръжен съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Пловдив, осъдил „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД да заплати на Н. Н. С. сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпилата на 01.09.2019г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 01.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Със същото съдът отхвърлил предявения иск за сумата над 40 000лв. до претендираните 65 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 01.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Към датата на инцидента 01.09.2019г. ищецът Н. Н. С. работел по безсрочен трудов договор, на длъжност „електромонтьор, поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи” в „Електроразпределение Юг” ЕАД. Съдът кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел П. К., от които приел за установен факта на настъпил инцидент по време на работа на ищеца Н. С. през месец септември 2019г., при съвместното им посещение на адрес в [населено място], за отстраняване на авария. Според свидетеля, за да установят причината за аварията, трябвало един от тях да премине през покрива на къщата и да проследи захранването от конзолата до електромера. Свидетелят посочил, че той застанал до електрическото табло, а ищецът С. се качил на покрива, за да извърши необходимата проверка. Свидетелят чул изпукване и намерил колегата си паднал до стълбите, в състояние, което не му позволявало да работи, поради което бил откаран в болница и заменен от другия разпитан по делото свидетел Г.. Съдът установил, че след проведено лечение, на 31.08.2021г., на ищеца Н. С. било издадено Експертно решение, с което ТЕЛК му определила 50% трайно намалена работоспособност за една година. Съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от което и от представената по делото медицинска документация приел за установено, че при описания инцидент ищецът получил травматични увреждания: счупване на таза (кръстцовата кост) и на два гръдни прешлена, установени по-късно. Според вещото лице късното установяване на втората травма било съвсем вероятно, тъй като пострадалият се оплаквал от болки в цялото тяло, най-интензивни в областта на таза и след констатиране на тазовото счупване, било възможно да не са търсени други увредени кости. Приел, че за възстановяването си, пострадалият трябвало да спазва постелен режим за период от два месеца и да проведе рехабилитация, като временната му нетрудоспособност била многократно удължавана. Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд направил извод, че ищецът е претърпял трудова злополука, доколкото произшествието е настъпило по време на работа и при изпълнение на възложените му трудови функции (отстраняване на авария в [населено място]), довело до трайно намаляване на работоспособността му. Съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза, от което установил, че пострадалият не е предприел подходящ метод за обезопасяване при работа на височина и не е използвал личните си предпазни средства (предпазен колан, стълба или помощни средства), като е подценил опасностите при работа на височина и е проявил небрежност – не е извършил проверка и преценка, съобразно конкретните условия, дали участъкът от покрива, по който следвало да се придвижи, ще понесе тежестта на тялото му. Съдът отбелязал, че по делото не са събрани данни покривното покритие да е съдържало видими пролуки или други белези, които очевидно да сочат към възможност от пропадане при преминаване по него, поради което определил проявеното от работника съпричиняване на 20%. При определяне размера на следващото се на пострадалото лице обезщетение, въззивният съд отчел обстоятелствата свързани с: проведеното лечение, което изисквало постелен режим за период от два месеца; необходимостта от ползване на помощни средства за придвижване (патерици и бастун), както и това, че на 03.02.20г. лицето било диагностицирано със счупени пети и девети гръдни прешлени, които фрактури също били следствие от претърпения на 01.09.2019г. инцидент; интензитета на търпените продължителни болки, които не били отшумели и към момента на изготвяне на експертизата; създадените от травмите и болките неудобства в ежедневието, както и неблагоприятната прогнозата за пълното възстановяване на ищеца. В заключение, съдът приел, че справедливият размер за обезщетяване на така претърпените от С. неимуществени вреди възлиза на 50 000лв., което обезщетение намалил с определения размер на съпричиняване (20%), като уважил предявения иск за сумата от 40 000лв. Направил извод за основателност и на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното ѝ изплщане. Касаторът „Електроразпределение Юг” ЕАД обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал., т.1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните. Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, част от която са решение №229/18.10.2013г. по г.д.№3099/2013г. на І г.о.; решение №149/03.07.2012г. по г.д.№1084/2011г. на ІІІ г.о.; решение №235/04.07.2011г. по г.д.№513/2010г. на ІV г.о. Излага твърдения, че при постановяване на решението въззивният съд не е обсъдил представените доказателства относно притежаваната от ищеца пета квалификационна степен за безопасност и здраве при работа с електрически и топлофикационни мрежи и централи и документите за правоспособността му; обстоятелството, че същият бил опитен служител и бил запознат с отговорностите и опасностите свързани с работата му; работодателят е осигурил всички необходими лични предпазни средства защитни, работно облекло, обувки и др.предмети; провел е обучения и изпит за безопасни условия на труд, на които ищецът е присъствал; изпълнил е задълженията си за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, породени от естеството на работата. 2/ Ако е установено, че до настъпването на трудовата злополука не би се стигнало при използване на лични предпазни средства и спазване на правилата за безопасност от пострадалия, следва ли при определяне процента на съпричиняване да се даде превес на отговорността на работника/служителя пред тази на работодателя за настъпване на вредоносния резултат? Как следва да се определи процента на съпричиняване? Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат? Твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №140/24.07.2013г. по г.д.№1328/2012г. на ІІІ г.о.; решение №291/11.07.2012г. по г.д.№951/2011г. на ІV г.о.; решение №25/16.02.2016г. по г.д.№3233/2015г. на ІІІ г.о.; решение №252/30.09.2016г. по г.д.№1364/2016г. на ІV г.о.; решение №63/10.05.2017г. по г.д.№3648/2016г. на ІІІ г.о. Поставените въпроси са свързани с възражението за намаляване на размера на претендираното обезщетение поради допусната от ищеца груба небрежност и съпричиняване на злополуката. По него е формирана трайно установена съдебна практика, която определя съдържанието на понятието груба небрежност и приложимостта на хипотезата на съпричиняване при присъждане на обезщетения по реда на чл.200 от КТ. Според същата, споделена и от настоящия състав, релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до произшествието, т.е. само това поведение, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. При трудовата злополука съпричиняване е налице, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Изрично в практиката е установен принципа, че намаляване може да има само при съпричиняване при допусната „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Когато при трудовата злополука е установено такова, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен, която се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед всички конкретни факти и обстоятелства. При постановяване на решението, въззивния съд не се е отклонил от посоченото разрешение. В същото е прието, че по делото е установено, че получените от ищеца травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука и са получени вследствие на нея. Съдът установил поведение на пострадалото лице, с което е пренебрегнало минимално дължимата грижа за опазване на здравето си, изразяващо се в липса на проверка на състоянието на покрива, по който е следвало да премине и липса на използване на предпазни средства, като е определил неговия размер съобразно конкретно установените в производството обстоятелства. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията посочени от касатора са възприети същите разрешения по тълкуване и приложение на чл. 201, ал.2 от КТ, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с тези по настоящото дело, поради което не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Искането за допускане на обжалването е обосновано и с направения от касатора анализ на конкретни доказателства, установени и относими, според него, към спора обстоятелства, както и с оплакванията му в тази връзка за неправилност на обжалваното въззивно решение. Необосноваността на решението е касационно основание по чл.281 от ГПК, но не и такова за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, нито е налице основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. По касационната жалба на Н. Н. С.: Жалбата е подадена като насрещна – доколкото бъде допусната и разгледана касационната жалба на противната страна. С оглед на това и резултата от предварителната проверка по чл. 288 ГПК за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, предварителна проверка по жалбата на Н. С. не следва да се извършва. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане „Електроразпределение Юг“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Н. Н. С. сумата от 2 000лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,