Определение № 3880 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба Г. И. Й. срещу определение № 857 от 23.02.2026г. по ч. гр. д. № 4855/2025г. на друг състав на ІV ГО на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане частната й касационна жалба с вх. №6214/16.10.2025г. срещу определение №1424/07.10.2025г. по ч.гр.д. №553/2025г. на Окръжен съд – Шумен в частите, с които: І. е оставена без уважение молбата на Й. за допълване на решение № 43/07.03.2025г., както следва: 1. за уважаване на предявения иск за разликата над присъдената главница в размер на 147 лева до претендираните 200 лева-допълнително трудово възнаграждение за 15.09.2020г. и за разликата над 41,31 лева до претендираните 55,77 лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 16.09.2020г. до 02.06.2023г.; 2. за уважаване на предявения иск за разликата над присъдената главница 716,27 лева до 1 004,39 лева-диференцирано заплащане за календарната 2020г., съгласно Наредба №4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда, както и за разликата над присъдените 187,16 лева до предявения размер 267,47 лева-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.01.2020г. до 26.01.2020г.; 3. за отхвърляне на иска за разликата над 2 148,81 лева до пълния предявен размер 3 477,03 лева-диференцирано заплащане за календарните 2021г., 2022г. и 2023г., съгласно Наредба №4/20.04.2017г. за номиниране и заплащане на труда, както и за разликата над 167,22 лева до пълния предявен размер 264,06 лева-обезщетение за забавено плащане на главницата, начислена от падежа на всяко едно задължение до 02.06.2023г.; ІІ. е оставена без разглеждане молбата на Г. Й. за отмяна на протоколно определение от 10.12.2024г. за оставяне без уважение на искането за изменение на първоначално предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез добавяне на нови главни искове, както следва: 1. С правно основание чл. 222 от КТ за заплащане на сумата от 482,22 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 22.11.2019г. до 30.11.2019г. (образувано от сбора на сумата от 342 лева минимална работна заплата и 140,22 лева – клас прослужено време), ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 174,63 лева за периода от 29.11.2019г. до 02.06.2024г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2. С правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата 3 272 лева, представляваща обезщетение за платен годишен отпуск в размер 20 работни дни за периода от 01.01.2024г. до възстановяването на работа 29.04.2024г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2024г. до окончателното плащане; 3. С правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата 401,96 лева-обезщетение за платен годишен отпуск за 5 работни дни за периода от 22.11.2019г. до 31.12.2019г., както и за плащане на сумата от 141,96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.12.2019г. до 02.06.2023г., както и за разглеждане на изброените претенции по същество от първостепенния съд по реда на чл.250 от ГПК и производството по делото в тези части е прекратено като недопустимо. Частната жалбоподателка излага подробни съображения за неправилност на определението в обжалваната част. Счита, че предвид висящото производството пред Конституционния съд на РБ относно конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 280, ал.3 ГПК, изводът на другия състав на ВКС за недопустимост на частната касационна жалба е преждевременен. С определение № 2999/08.06.2026г. по настоящото дело, производството е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, до произнасяне на Конституционния съд на Република България по същество по конституционно дело № 5/2026г. На 09.07.2026г. по конст.дело №5/2026г. е постановено решение № 10/09.07.2026г., с което е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026 г.). Предвид това е налице основание по чл.230, ал.1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. При преценката на нейната основателност, съдът съобрази следното: За да постанови обжалвания резултат другият състав на ВКС е приел, че част от заявените претенции са под определения в ГПК праг за касационно обжалване, съобразно разпоредбата на чл.280, ал. 3 ГПК. Съдът е съобразил и правилото на чл.274, ал.4 от ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по дела, решенията, по които не подлежат на обжалване. С оглед на това е обосновал извод, че определението на окръжния съд, с което е потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на молбата за допълване на решението и частичното й оставяне без разглеждане, не подлежи на обжалване и е влязло в сила от момента на обявяването му. Подадената срещу него частна касационна жалба съдът е счел за недопустима, като такава я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО споделя тези изводи, които изцяло са съобразни с процесуалния закон. Разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по искове за трудово възнаграждение с цена на иска до 5 000 лева е императивна и с нея законодателят е установил формален критерий за процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните решения – цената на иска, респ. – цената на всеки един от обективно съединените искове по делото. Както е посочено в цитираното решение на КС по конст.дело № 5/2026г. определянето на допустимостта на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото, съчетано с подбора на делата, не е противоконституционно, тъй като касационното обжалване е предназначено не да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касационната инстанция, а да осигури законосъобразното решаване на делата, съчетано с изискването за разумен срок. Отделно от това с чл.274, ал.4 от ГПК от касационен контрол са изключени и всички въззивни определения, постановени по дела, по които въззивните решения не подлежат на касационно обжалване. В случая определението на ОС-Шумен № 1424/07.10.2025г. по ч.гр.д.№ 553/2025г. в частите, с които е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на молбата за допълване на решението и частичното й оставяне без разглеждане, не подлежи на касационно обжалване и е окончателно, тъй като е постановено по гражданско дело, образувано по искове с цената на всеки един под 5 000 лева. Евентуално постановено въззивно решение по съществото на спора не би подлежало на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 ГПК в тези части. Следователно, подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение в изброените части, е процесуално недопустима – насочена е срещу неподлежащ на обжалване и влязъл в сила съдебен акт. Като е достигнал до същите изводи по тълкуването и приложението на чл. 274, ал.4 и чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК другият състав на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО