Определение № 176 от 11.03.2019 г. на ВКС по д. № 3037/2018 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Върховен касационен съд /ВКС/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №15382/17г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Т. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „шофьор” в отдел „Управление на собствеността”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ със заповед от 7.03.17 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

Намира, че в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС и практика по чл.290 ГПК са разрешени следните значими за спора правни въпроси:

1. Необходимо ли е документираният подбор по чл.329 КТ да съдържа мотиви и обяснения на работодателя за поставените оценки на участниците в подбора? Трябва ли при оспорване на извършения подбор в съдебното производство работодателят да мотивира и обяснява словесно поставените оценки по различните показатели или е достатъчно да докаже със свидетели или други доказателствени средства обективното съответствие на оценките с действително притежаваните професионални качества и квалификация?

2. Когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, длъжен ли е въззивният съд да даде указания относно възможността да се предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснала да извърши в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

3. Длъжен ли е въззивният съд в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания да се произнесе по основателността на исковете като формира вътрешното си убеждение за правно релевантните факти въз основа на всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните на осн. чл.235, ал.2 ГПК?

4. Може ли съдът да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани и превратно тълкувани доказателства, без да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други?

Доводът за очевидна неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и с необосноваността му.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно тр. правоотношение за заеманата от ищеца длъжност „шофьор”, което е прекратено от работодателя със заповед от 7.03.17 г., на осн. чл.328, ал.1,т.2,пр.2 КТ, поради съкращаване на щата. В случая е извършено реално съкращаване на щата за длъжността на ищеца / с премахване на 4 от общо 6 бройки за тази длъжност/ от компетентния да извърши промяната орган – председателя на ВКС/ чл.114, ал.1,т.12 и 13 ЗСВ; чл.4, ал.1 и 2 и чл.92, ал.1 от ПАВКС/. При премахване на част от бройките за длъжността работодателят е длъжен да извърши подбор между заемащите я лица по критериите на чл.329 КТ. Ищецът изрично е оспорил законността на подбора и, според въззивния съд, работодателят - чиято е доказателствената тежест, не е установил, че е спазил изискванията на чл.329 КТ при извършване на подбора между служителите, заемащи длъжността. Уволнението е отменено като незаконно поради неустановената законосъобразност на подбора, включен в правото на работодателя да уволни работника на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.

ВКС намира, че следва да допусне обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроси 1 и 3 от изложението на касатора, поради противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК: р. по гр.д. №14/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №4827/16 г. на четвърто г.о. и цитираното в него р. по гр.д. №1756/11 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1321/09 г. на четвърто г.о., както и със задължителната практика на ВКС - ТР №3/12 г. ОСГК. В мотивите на ТР №3/12 г. е прието, че формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.