Определение № 173 от 06.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 989/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№А-770/03.7.2012 г., подадена от адв. Г. Ц. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. т. г. “Ю. Г.” - [населено място], против въззивно решение от 04.6.2012 г. по гр.д.№128/2012 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, граждански състав. С обжалваното решение е отменено решение от 28.3.2012 г. по гр.д.№23/2012 г. по описа на Районен съд – Монтана, пети граждански състав, с което са отхвърлени предявените от И. М. Г. от [населено място] против П. т. г. “Ю. Г.” - [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, и същите са уважени. Въззивната инстанция е приела, че решението за първоинстанционния съд е неправилно, тъй като последният е изложил необосновани изводи по довода на ищеца относно подбора. Досежно него съдът е стигнал до извод, че работодателят е упражнил правото си на подбор като е извършил такъв между ищеца и останалите лица на сходни педагогически длъжности, като в случая извършването му не е било задължително, но след като той е извършен, подлежи на съдебен контрол. В обжалваното решение е прието, че районният съд неправилно е приел, че след като доводите на ищеца за неправилност на подбора не са заявени в исковата молба или уточнение на основанията за незаконосъобразност на уволнението, то същите не следва да бъдат обсъждани. Констатирано е, че още в исковата молба ищецът е заявил като основание за незаконност на уволнението, нарушение на разпоредбата на чл.329 КТ, твърдейки че подбор не е извършван, а впоследствие с депозирането на отговора на исковата молба и представяне от страна на работодателя на писмени доказателства за извършен подбор, същите е следвало да бъдат обсъдени от първостепенния съд. По съществото на подбора е прието, че той е незаконосъобразен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да се произнася относно законосъобразността на извършения подбор, ако доводите в тази насока са въведени от ищеца едва в писмената защита пред първоинстанционния съд ?, и 2. Следва ли въззивният съд да се произнася относно законосъобразността на извършен незадължителен подбор, ако в уволнителната заповед работодателят не се е позовал на резултатите от извършения подбор, а само на съкращението в щата ?. К. работодател се позовава на ТР №3/2011 г. от 16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС ОСГК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация И. М. Г. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Първият от поставените въпроси не кореспондира на установеното от въззивния съд навеждане на довод за нарушение на чл.329 КТ още с исковата молба, което е един от изводите, въз основа на които е отменено първоинстанционното решение. Същият факт установява и настоящият състав на ВКС, ІV г.о. Вторият от поставените въпроси е неотносим към спора, тъй като изводи на въззивната инстанция по него не са налице. Такъв въпрос не е бил поставен нито с отговора на исковата молба, нито е обсъждан в първоинстанционното решение. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,