Определение № 887 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 431/2010 г.

Производството е по чл. 288. Образувано е по касационна жалба на В. Т. И. като пълномощник на [фирма],[населено място] срещу решение № 696/15.12.2009 год. по гр.д. № 559/2009 год. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решението на П. районен съд, постановено по гр.д.№ 4888/2008 год. в частта, в която е признато за незаконно уволнението на П. Х. Д., извършено със Заповед №136/28.11.2008 год., която е отменена като незаконосъобразна, работничката е възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението - „Работник” в цех „П.” на дружеството и [фирма],[населено място] е съден да й заплати сумата от 429,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 01.12.2008 год. до 01.01.2009 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2008 год., до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответницата по касация П. Х. Д. от[населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Съобразно нормата на чл. 280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. С оглед на това не подлежи на касационно обжалване решението в частта, в която на осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ касаторът е осъден да заплати на ответницата по касация ,обезщетение в размер на 429, 60 лв.В тази част касационната жалба е процесуално недопустима и не следва да се разглежда. В останалата част касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. Налице е посоченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос може ли да се приеме за доказано обстоятелството, че при извършеното уволнение е извършен подбор съгласно критериите на чл. 329 КТ, когато за установяване на това обстоятелство работодателят сочи гласни доказателства. Този въпрос съдът уточнява въз основа на наведените в изложението доводи и съображения на касатора., съгласно т.1 от ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.