Определение № 85 от 18.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 3109/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ИНТЕРАКТИВ МЕДИА СЪРВИСИЗ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1716 от 04.07.2018 г. по т.д. № 1800/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 146 от 22.01.2018 г. по т.д. № 1434/2017 г. на Софийски градски съд, VI-12 състав в обжалваната част – за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ прихващането, направено с изявление вх. № 10171/30.10.2014 г., на основание чл.59, ал.3 ЗБН. С определение № 4 от 13.01.2020 г. е възобновено спряното с определение № 182 от 31.05.2019 г. производство по делото, с оглед обявеното Тълкувателно решение № 1/20.12.2019 г. по тълк.дело № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради неправилно конституиране на страните, изразяващо се в неучастието на „КТБ“ АД като страна по предявените от синдика искове. Сочат се и основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 и 3 ГПК. Според касационния жалбоподател, САС необосновано е приел, че знанието за неплатежоспособност на банката е общоизвестен факт още след поставянето й под особен надзор с решения на УС на БНБ от 20 и 22.07.2014 г., предвид широкото медийно отразяване на последните, сочещи наличието на вероятна неплатежоспособност. Сочи се, че началният момент на неплатежоспособността на банката следва да се свърже с момента, в който лицензът бъде отнет на някое от основанията по чл.36, ал.2 ЗБН, тъй като дотогава съществува възможността банката да бъде оздравена. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. Знанието за „опасност от неплатежоспособност“ по см. на чл.115, ал.1 ЗБН /в редакция към ДВ бр.27 от 25.03.2014 г./, при наличието на която БНБ може да постави банка под специален надзор, приравнено ли е на „неплатежоспособност“ по см. на чл.59, ал.3 ЗБН и от значение ли е при преценка на предпоставките от предметния обхват на чл.59, ал.3 ЗБН и 2. Поставянето на банка под специален надзор по см. на чл.115, ал.1 ЗКИ означава ли неплатежоспособност на банката, съответно актът на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, следва ли да формира у средностатистическия гражданин/търговец изрично знание за неплатежоспособност на банката. По първия въпрос касаторът обосновава сочения допълнителен селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с решение по т.д. № 1164/2017 г. на ВКС, II т.о., а по втория въпрос се поддържа, че той е от значение за развитието на правото. От ответника по касация „Корпоративна търговска банка” АД /н/, чрез Ангел Донов и Кристи Маринова, осъществяващи правомощията на синдик, чрез процесуален пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който е заявено подробно мотивирано становище за неоснователност на искането за достъп до касация, а по същество – за правилност на атакувания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено съществуването по основание и размер на насрещните вземания на страните, възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката, както и, че с изявление за прихващане вх. № 10171 от 30.10.2014 г. ответното дружество е извършило процесното прихващане с придобитите по четири цесионни договора вземания срещу „КТБ“ АД/н/ със свои задължения към нея по договор за банков кредит от 01.08.2012 г. в размер на 2 143 928.72 лв. Предвид поставянето на банката под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г., продължаването на първоначалния срок с решение от 16.09.2014 г. поради продължаващ остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност, въззивната инстанция е приела, че по отношение на банката е било налице състояние на „опасност от неплатежоспособност“ и изискуемата недобросъвестност на прихващащия кредитор е била налице към момента на придобиване на вземанията по четирите договора за цесия от 24.10. и 29.10.2014 г. Изведен е извод, че към този момент у ответника е било налице знание за настъпила неплатежоспособност на банката предвид общоизвестните факти на спиране на плащанията и за поставянето на банката под особен надзор с първото решение на УС на БНБ, предмет на масово и продължително огласяване в медиите. Позовавайки се на чл.115, ал.2, т.2 ЗКИ и на чл.7, ал.1 ЗТБ, съставът на Апелативен съд – София е застъпил становище, че ответното дружество следва да се счита за уведомено за решенията на БНБ, пряко сочещи на евентуалното наличие на състояние на неплатежоспособност на банката, което предполага наличието на знание за състоянието за неплатежоспособност по см. на чл.59, ал.3 ЗБН. Предвид установеността на кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за уважаване на този иск, предявен от синдика на банката при условие на евентуалност. Като неоснователни следва да се преценят доводите на дружеството касатор за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно задължителните постановки на ТР №1/2019 г. на ОСТК на ВКС в производството по предявени искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска. В случая, страните по предявения и уважен евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН са надлежно конституирани. Що се отнася до твърдяното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, то липсват данни за прилагане от страна на съда на отменен закон или за прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, или за явна необоснованост поради допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика. Предвид решаващите правни изводи на Апелативен съд – София, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение по въпроса: дали знанието за „опасност от неплатежоспособност“ по см. на чл.115, ал.1 ЗКИ може да се приравни на знание за „настъпила неплатежоспособност“ по см. на чл.59, ал.3 ЗБН. Обжалването следва да се допусне за проверка за съответствие на въззивното решение с постановеното от ВКС решение по т.д. № 1164/2017 г., с което касаторът обосновава поддържаната допълнителна селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид редакцията на посочената разпоредба към момента на депозиране на жалбата. За разглеждане на касационната жалба по същество касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 42 878.58 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение