Определение № 5199 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - Проф. Иван Митев“ ЕАД, [населено място], чрез адв. С. М., срещу решение № 1667/12.03.2026г. по гр.д.№ 11916/2024г. на СГС, ІІІ А ВС, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са уважени предявените от И. Р. И. срещу болницата искове по чл. 344 т.1 -3 КТ и е отхвърлен предявеният от ответника инцидентен установителен иск по чл. 74, ал.1 КТ за прогласяване недействителност на трудов договор № ЧР-09-253/31.08.2022г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че исковата молба е била нередовна и постановяването на акт по съществото на спора по чл. 344 т.1 -3 КТ е недопустимо. Обосновава се оплакване за неправилност на решаващия за изхода на повдигнатия от ищцата спор извод, че към датата на подаване от нейна страна на заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие - 31.05.2023г. тя не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. Касаторът се позовава на селективното основание по чл. 280, ал.2, предл.2 - ро ГПК, а в контекста на оплакванията си за неправилност поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК две групи въпроси: 1/ за допустимост на свидетелските показания за установяване фактическото психично състояние на физическо лице и за задължението на въззивния съд да ги събере в хипотеза на чл. 266, ал.3 ГПК и да ги обсъди съвкупно с останалите доказателства по делото, за да мотивира извод дали е опорочена волята на лицето към конкретен момент и 2/ за състава на повторната експертиза при мотивирано оспорване правилността на първоначалната експертиза от поискалата я страна. Поставят се и два въпроса, за които се твърди да е налице допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: Допустимо ли е персоналният състав на тричленна повторна експертиза да се попълва с вещи лица по предложение на страните и допустимо ли е прогласяването за нищожно/унищожаването на волеизявление на работник/ служител за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие по чл. 325, ал.1 т.1 КТ. Насрещната страна по жалбата – ищцата И. Р. И., чрез адв- В. С., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационен контрол и оспорва оплакванията по касационната жалба. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че исковата молба на И. е нередовна, предвид направеното от адв. С. уточнение по реда на чл. 129, ал.1 ГПК / лист 23 от делото на СРС/, съгласно което изразената от доверителката му воля за прекратяване по взаимно съгласие на трудовото й правоотношение с ответника е била опорочена, тъй като тя страда от заболяване, съпроводено с медикаментозна терапия, което не й е позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си; поради опорочената й воля основанието по чл. 325, ал.1 КТ не е налице и уволнението на това основание е незаконно и следва да бъде отменено, ищцата - възстановена на работа на заеманата длъжност „здравен асистент“ в интензивно отделение на ответната болница и й бъде присъдено обезщетение за оставане без работа. Прието е за безспорно установено по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „здравен асистент“ при ответната болница. То е възникнало от подписан на 31.08.2022г трудов договор и е прекратено със заповед № 389/31.05.2023г., считано от 29.05.2023г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, след писмено заявление от ищцата от 31.05.2023г., с което е изразила желание трудовото й правоотношение да бъде прекратено, считано от 29.05.2023 г., по взаимно съгласие. Заповедта е връчена на ищцата на 31.05.2023 г. В периода м.08.2023г. - м.11.2023г. вкл. ищцата е работила при УМБАЛ „Царица Йоанна-Исул“ ЕАД и е получила възнаграждение в общ размер от 7046,75 лв. От прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установен размера на обезщетенията по чл. 225, ал.1 и чл. 225, ал.2 КТ. Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на приетата по делото медицинска документация (епикризи от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ИЗ № 439/181/2016 г.; ИЗ № 81/22/2020 г. и ИЗ № 568/139/167/2023 г.; медицинско удостоверение № 7106/04.07.2023 г., издадено от лекар при ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, карта за предварителен медицински преглед от 05.07.2023 г., медицинско направление от 03.07.2023 г.; свидетелство за съдимост на И. Р. И.; епикриза и изследване изх. № 37/2018 г., издадени от Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“; епикриза от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ИЗ № 282/29/74/2016 г.; епикриза от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ИЗ № 208/93/2020 г.), съгласно която на 09.05.2016 г. ищцата е постъпила на лечение в дневен стационар, като й е поставена диагноза F23.1 Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми, проведено е лечение, след което е изписана на 30.05.2016 г.; на 23.01.2020 г. е приета в отделение с висока степен на сигурност, поставена й е диагноза F25.0 Шизоафективно разстройство – маниен тип, проведено й е лечение, след което е изписана на 27.02.2020 г. с препоръки за лечение към дневен стационар; на 08.06.2023 г. е постъпила в отделение за активно лечение на психични разстройства, като й е поставена диагноза F20.0 и F25.0 – Параноидна шизофрения и Шизоафективно разстройство, маниен тип, проведено й е лечение, след което е изписана на 03.07.2023 г.; към 04.07.2023 г. ищцата страда от хронично психично заболяване, като е била хоспитализирана от 27.03.2016 г. до 05.05.2016 г. и от 09.05.2016 г. до 30.05.2016 г. с диагноза Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми, а от 08.06.2023 г. до 03.07.2023 г. с диагноза Шизоафективно разстройство, маниен тип. Решаващият извод на въззивния съд, че изразената в заявлението от 31.05.2023г. воля на ищцата е опорочена и поради това унищожаема, а проявената при подписване на трудовия договор през 2022г. воля на ищцата не страда от пороци, е обусловен от кредитиране на приетите по делото заключения на основната и повторна съдебнопсихиатрични експертизи. Същите са изготвени на база медицинската документация по делото, при чиято преценка вещите лица са достигнали до извод, че към 31.05.2023г. ищцата се е намирала в активно болестно състояние /основна експертиза/, съответно действията на ищцата за освобождаване от работа са били болестно мотивирани /повторна тричленна експертиза/, а към момента на сключване на трудовия договор – 31.08.2022г. ищцата е разбирала свойството и значението на постъпките си. За да достигнат до този извод вещите лица са изяснили характеристиките на заболяването шизоафективно разстройство (че се отнася към активно психотичните разстройства, при които качествено са нарушени годностите на индивида да разбира адекватно изживяното и намеренията, както и да контролира по адекватен начин действията си, но е с благоприятно протичане, не довежда до трайни отстроявания на психичните възможности на пациентите и в ремисия тези пациенти са с установени годности; проявява се със „светли“ и „тъмни“ периоди, а пълноценните и продължителни ремисии са типични за шизоафективните психози) и са констатирали, че по делото няма данни, които да изключват началото на нов психотичен пристъп при ищцата, начеващ преди 31.05.2023 г., а към датата 31.08.2022г. не са описани никакви болестни отклонения при ищцата. В състава на повторната тричленна експертиза е включено вещото лице В., изготвило основната СПЕ. Другите две вещи лица са посочени от страните и назначени от въззивния съд, който е оставил без уважение исканията на ответника за отвод на в.л. В. и в.л. К.. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първата група въпроси, поставени от касатора в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК касаят отказа на въззивния съд да допусне по реда на чл.266 ал.3 ГПК изслушването на свидетелски показания за обстоятелствата какво е било „видимото здравословно състояние“ на ищцата по време на изпълнение на трудовите й задължения и към момента на подаване на заявлението от 31.05.2023г. Въззивният съд е приел, че така поисканите свидетелите ще изясняват обстоятелства, за които се изискват специални знания, което е недопустимо и поради това първоинстанционният съд не е нарушил съдопроизводствените правила като е отменил определението си, с което първоначално е бил уважил искането за изслушването им. Касационният контрол следва да бъде допуснат за проверка дали с посочените съдопроизводствени действия въззивният съд се е отклонил от задълженията си на съд по съществото на спора съобразно разрешенията по ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и дали обосновавайки извод за дееспособността на ищцата към релевантните моменти единствено на база заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи, е съобразил всички критерии по чл. 31, ал.1 ЗЗД според разрешението в решения № 144/14.12.2018г. по гр.д.№ 5100/2017г., ВКС, ІІІ ГО и № 698/2011г. по гр.д №14/2010г., ІІІ г.о, ВКС, на противоречие с които се позовава касаторът. Касаторът дължи държавна такса в размер на 91, 62 евро. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд