Определение № 50799 от 04.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Стомана Индъстри“АД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 458 от 23.12.2021г. по в.гр.д. № 627 по описа за 2021г. на Окръжен съд Перник, в частта с която е потвърдено решение № 112 от 10.06.2021г. по гр.д.№ 5034/2020г. на РС Перник като е присъдена сумата от 8 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпила на 5.11.2019г. трудова злополука по време на работа, ведно със законната лихва, считано от посочената дата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е постановил акта си след като е съобразил следните обстоятелства: Налице е установена по надлежния ред /с разпореждане № 42 от 12.12.2019г. на НОИ П./ трудова злополука, настъпила по време на работа, на 5.11.2019г., в резултат на която на пострадалия е причинено телесно увреждане – открито счупване на дисталната фаланга на палеца на дясната ръка, разкъсно контузна рана в областта на дисталната фаланга с отлепване на нокътната плочка. Била му е поставена гипсова имобилизация. Впоследствие е констатиран остатъчен отток, хематом, а движенията на палеца са били ограничени. Наложило се е увеличаване с 10 дни на срока на гипсовата имобилизация. Последващият преглед отново е установил остатъчен отток, локална болка, аблация на нокътя и ограничени движения на палеца. Предписана е терапия, чийто срок е увеличен. Въз основа на заключението на приетата по делото медицинска експертиза и съобрявайки работоспособната възраст на пострадалия /на 45г./,при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил още: срокът от четири месеца, през които е бил временно нетрудоспособен /от 5.11.2019г. до 3.03.2020г./, фактът че претърпените болки са били силни в продължение на четиридесет и пет дни, като непосредствено след увреждането са били с най-голям интензитет, обстоятелството че пострадалият не е могъл да шофира, както и че е бил с обездвижен пръст на водещата дясна ръка за продължителен период от време, през който е изпитвал затруднения в битовото си и хигиенно обслужване. Болките са продължили около месец след свалянето на превръзките, като се е налагало и приемане на обезболяващи. Прогнозата за бъдещето е за болезненост при физическо натоварване или промяна във времето. Отчетени са и ангажираните гласни доказателства, съгласно които – след увреждането, Г. е бил с неспокоен съд. Страдал е, че не може да се обкслужва сам, че не може ад полага труд. По време на тримесечният възстановителен период е изпадал в нервни кризи и често е променял настроението си. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че липсват каквито и да са доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Увреждането е получено от въздействието на внезапен силен вятър върху врата, която рязко е притиснала десният му палец към касата и не е обусловено от действия на ищеца. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса. Първият касае прилагането на принципа за справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, по който твърди противоречие с ППВС № 4/1968г.и на конкретни решения на ВКС, които прилага. Счита, че в случая съдът не е отчел всички релевантни обстоятелства, главно заключението на приетата по делото медицинска експретиза, според която е налице възстановяване на крайника и не са настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца. Твърди на това основание и очевидна неправилност на постановения акт. Вторият въпрос, който касаторът поставя е: Налице ли е съпричиняване при трудова злополука когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в резултат на нарушение на технологични правила и правила за бозопастност? Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че по никой от поставените от касатора въпроси не следва да се допусне касационно обжалване, доколкото нито един от тях не е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, а специално вторият въпрос не отговаря и на изискванията за общо основание за допустимост съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията: Работодателят дължи обезщетение на работника за всички вреди, настъпили в резултат на причиненото по време на работа увреждане на здравето му. За да бъде „справедлив“, по смисъла на чл.52 ЗЗД, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде определен от съда след извършване на точна преценка на всичи реално установени, въз основа на анагжираните по делото доказателства, обстоятелства. В случаят, това е направено от въззивният съд, който е изхождал от следните обективни обстоятелства, обосноваващи присъденият от него размер: възраст на пострадалия, вид и характер на причиненото увреждане, начин на извършване, последици, претърпени страдания съобразно техния интензитет и продължителност. Отчел е всички релевантни факти, включително и медицинската експретиза, на която акцентира касаторът. Присъдената сума е за претърпените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане и касаят периода на възстановяване, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора, че поради това, че е настъпилото възстановяване обезщетение не следва да се присъжда. Освен това, видно от изложените мотиви, обезщетение за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца не е присъждано, поради което изложената и в този смисъл теза не се споделя от настоящия състав. Вторият поставен въпрос, дококото не е свързан с решаващите мотиви на въззвиния съд и съдържа условия, които не са приети за установени от съда /че работникът е извършвал работата си без необходимото старание и внимание и е допуснал нарушение на технологични правила и правила за бозопастност, което е станало причина за настъпване на злополуката/, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и въз основа на него касационно обжалване не може да бъде допуснато. За пълнота следва да се посочи, че съгласно установената практика, работодателят е този, който следва да установи възражението си, че работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, а в случая това не е направено. Работодателят следва да установи наличие на груба небрежност – в какво се изразяват конкретно осъществените от работника действия, които са предприети без да е положена грижата, която и най-небрежният би положил. При това, не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда обосновава приложението на чл.201,ал.2 КТ, а само конкретно допуснатото от пострадалия, за което може да се прецени, че съставлява груба небрежност, а в случая подобна констатация не може да бъде направена. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд