Определение № 3108 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2108/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 198/16.02.2026 г. по в.гр.д.№ 2735/2025г. по описа на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъден касаторът да заплати на П. И. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ главница от 44 554,52 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 02.06.2016 г. до 14.12.2019 г. като пропуснати ползи, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършване на престъпление, по което К. е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата от 9.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 171,99 лв.- мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 14.12.2019 г. до 09.12.2024г. Касаторът иска отмяна на решението с доводи за необоснованост. В контекста на оплакването, че въззивният съд неправилно е приел да е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и дисциплинарното уволнение на ищеца, поради което Прокуратурата на Р България не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по реда на чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на процесните имуществени вреди, се заявява основанието на чл. 280, ал.2 ГПК. Сочи се и основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие с т.19 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС, предвид липсата на мотивираност на извода, че пропуснатите ползи са по причина на незаконното обвинение. Насрещната страна по жалбата – ищецът П. И. К., чрез адв. Н., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване съобрази следното: Решаващият извод на въззивния съд за основателност и доказаност на иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваните в исковия период трудови възнаграждения и обезщетения, от една страна, и брутното трудово възнаграждение за заеманата преди уволнението на ищеца длъжност в сектор БОП Б. към ГДБОП-МВР, от друга, е формиран при безспорна фактическа обстановка, съгласно която: Към 02.06.2016г., когато е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 294, ал. 4, пр. 4 вр. ал. 1 от НК (лично укривателство), ищецът К. е заемал длъжност "разузнавач IV степен" в група "Организирани престъпления в икономиката, финансовата сфера, корупция и организирана контрабанда" към Регионално звено сектор "БОП" при РДВР-Б.. Бил е задържан до 27.06.2016 г., когато мярката за неотклонение „задържане под стража“ е променена в „парична гаранция“ от 5000 лв. По повдигнатото обвинение РС Благоевград е постановил осъдителна присъда, а ОС Благоевград е отменил същата, като оправдателната присъда е влязла в сила на 14.12.2019г. Междувременно с постановление от 08.06.2016 г. РП Благоевград е сезирала Инспектората на МВР за извършване на проверка и е образувано производство, за да се установи дали ищецът К. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, като са изложени данни за твърдените в прокурорската преписка престъпни действия на полицейския служител. Със заповед № 8121К-2362/20.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу ищеца и той е отстранен временно от длъжност. В дисциплинарното производство е проверявано дали ищеца е използвал служебното си положение за облага на трето лице, изразяваща се в осуетяване на наказателно преследване срещу него, с което К. не е спазил чл. 67 ЗМВР, който му повелява да предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Прието е, че е нарушен Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието е, че следва служителят да бъде отстранен от длъжност съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР с оглед предотвратяване на възможността в качеството си на полицейски орган да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство. Със заповед № 8121К-4902/02.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 4 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 67 ЗМВР и т. 15, т. 19, т. 20 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. С решение № 213/08.01.2018 г. по адм. дело № 791/2017 г., влязло в сила на 29.05.2018 г., е отхвърлена жалбата на К. срещу заповедта за дисциплинарното уволнение. След прекратяване на служебното правоотношение с МВР ищецът е работил по трудово правоотношение през периода 09.07.2018 г. - 15.06.2020 г. и през периода 09.12.2016 г. - 19.12.2016 г. при различни работодатели, а парично обезщетение за безработица е отпуснато от НОИ за времето от 19.12.2016 г. до 18.07.2017 г. в размер на 27,10 лв. дневно. Приетата ССЕ е дала становище, че за периода от 02.06.2016 г. до 14.12.2019 г. разликата между общия доход на получаваните от ищеца възнаграждения и обезщетения и този, който би получил, ако е заемал длъжност в сектор БОП Б. към ГДБОП-МВР, е в размер на 44 554,52 лв. Съответно размерът на законната лихва за забава върху дължимата главница за периода от 14.12.2019 г. до 09.12.2024 г. е в размер на 25 171,99 лв. При тези факти въззивният съд се е позовал на мотивите на решение № 53 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 2747/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и е заключил, че отстраняването на ищеца от длъжност е пряко следствие на воденото наказателно производство, поради което е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените имуществени вреди. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по уточнения и обобщен от съда въпрос за определяне на обезщетението на имуществени вреди от пропуснати ползи с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на пострадалия. Този въпрос безспорно е обуславящ изхода на спора и следва да бъде проверено дали отговорът му е мотивиран в съответствие с разрешението на т.19 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС и не противоречи на практиката на ВКС, застъпена в служебно известни на настоящия състав решения / р. № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 343 от 10.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 192 от 21.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4457/2017 г., III г. о., ГК, решение № 45 от 7.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3445/2019 г., III г. о., ГК, решение № 53 от 5.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2747/2019 г., IV г. о., ГК, решение № 762 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 856/2024 г., IV г. о., ГК и решение № 148 от 12.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3329/2023 г., IV г. о., ГК/ Касаторът не дължи държавна такса. Така мотивиран, настоящият състав