Определение № 50051 от 26.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 142/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „КТБ“ АД /н./ срещу решение № 557/27.08.2021 г. по в. т. д. № 36/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 383/21.02.2020 г. по т. д. № 1858/2018 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване, че А. Г. няма вземане срещу „ОРФЕАС“ ООД /н./ в общ размер на 462 138, 13 лв.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Заявява се становище, че въззивният съд в нарушение на правилото по чл. 154, ал. 1 ГПК е приел, че представеният от ответника анекс с дата 21.04.2016 г. към договор за цесия, съдържащ изявление на страните, че прихващането е редовно осчетоводено, представлява доказателство за осъществяване на този факт, защото не бил изрично оспорен от ищеца и имал достоверна дата. В действителност частният свидетелстващ документ, какъвто е анексът в частта, съдържаща удостоверително изявление на страните по договора, няма обвързваща съда материална доказателствена сила и поради това обстоятелствата, предмет на удостоверителното изявление, е трябвало да се докажат с други, предвидени в закона доказателствени средства, каквито в случая не са били ангажирани, и изводът на съда в обратния смисъл противоречи и на разпоредбата на чл. 180 ГПК. Поради допуснатите от съда нарушения той е достигнал до необоснован и неправилен извод, че облигационна връзка между страните по договора за цесия съществува и ответникът цедент има вземане в претендирания в производството по несъстоятелност на „ОРФЕАС“ ООД /н./ размер. В действителност Г. няма качеството кредитор на несъстоятелния длъжник, произтичащо от наличието на неудовлетворено вземане за цена по договора за цесия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол поради отклонение от практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:

1. „При недоказване на факт, за който ответникът по отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, длъжен ли е съдът да приеме, че този факт не се е осъществил в обективната действителност и съответно не е настъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан, или може да приеме, че ищецът носи неблагоприятните последици от недоказването на този факт, само защото би могъл да разполага с доказателства относно този факт, макар да не носи доказателствена тежест?“

2. „Има ли обвързваща съда материална доказателствена сила частният свидетелстващ документ, съдържащ изявление на страните по договора, че определен факт се е осъществил в обективната действителност, необходимо ли е страната, която оспорва този факт, изрично да оспори документа, и може ли само въз основа на това удостоверително изявление съдът да приеме, че спорният факт е доказан?“

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено. Претендира се присъждане на разноски за всички инстанции.

От ответника по касация А. Г. е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва. Заявява се становище, че извършеното от страните прихващане е надлежно отразено в счетоводството на „КТБ“ АД /н./. В производството пред СГС ищецът не е оспорвал, че осчетоводяването е извършено, а пред въззивната инстанция, където се поставя този въпрос, е представено банково извлечение, че осчетоводената сума по салдото на „ОРФЕАС“ ООД, която е постъпила на 04.11.2014 г., е осчетоводена на 06.11.2014 г. Отделно, навежда се твърдение, че се касае за факт, който е отразен в собственото на ищеца счетоводство.

Становище от синдика на „ОРФЕАС“ ООД /н./ не е постъпило по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е било образувано по претенция на „КТБ“ АД /н./ срещу А. Г. и „ОРФЕАС“ ООД /н./ с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване, че Г. няма вземане от масата на несъстоятелността на „ОРФЕАС“ ООД /н./ в размер на 462 138, 13 лв., цена по договор за цесия с дата 04.11.2014 г. и анекс към него от 21.04.2016 г., тъй като е настъпило уговореното в чл. 11, ал. 1 от договора прекратително условие, въпреки, че е включен с него в списъка на кредиторите с приети вземания. Твърдението на ищеца е, че предвиденото в договора за цесия прекратително условие /ако в срок от два месеца от подписването му не бъде извършено прихващане, отразено в съответните банкови операции на вземанията, които цесионерът придобива по договора, и неговите задължения към банката/ е настъпило, тъй като, макар цесионерът да е извършил прихващане, то същото няма погасителен ефект, доколкото не е отразено надлежно в счетоводството на „КТБ“ АД /н./. Отделно от това, прихващането няма погасителен ефект, тъй като е недействително на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗНБ, което е предмет на установяване по т. д. № 3913/2016 г. на Софийски градски съд. Подаденото от ищеца възражение по чл. 692 ТЗ е било оставено без уважение от Софийски градски съд с определение № 4239/17.08.2018 г. по т. д. № 6756/2016 г.

Въззивната инстанция е счела постановеното от първоинстанционния съд отхвърлително решение за правилно. Като спорни въпроси е откроила този относно прекратяване на договора за цесия по силата на заложено в самия него условие, както и въпроса относно ефекта на решението, с което евентуално бъдат уважени предявени искове чл. 59 ЗБН, върху предмета на спора. Посочил е, че въпросът относно осчетоводяване на прихващането е бил спорен още от самото начало на производството, но липсата на такова осчетоводяване е останало недоказано, поради което е приел, че прихващането е породило и запазило своето действие. Посочил е, че подписаното от Г. и дружеството длъжник споразумение, че извършеното от тях прихващане е надлежно отразено в счетоводството на банката, я обвързва и това споразумение не е било оспорено от ищеца „КТБ“ АД /н./. По отношение на втория спорен въпрос съдът е посочил, че дори да има постановено решение по исковете с правно основание чл. 59 ЗБН, предявени срещу „ОРФЕАС“ ООД, то същото има действие само по отношение на страните по делото – съответно недействителността не е абсолютна, а относителна, т. е. то би било непротивопоставимо на ответника по делото А. Г..

Не е налице твърдяното от касатора основание за факултативен достъп до касационен контрол.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Поставените от касатора два въпроса нямат характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с цитираното по-горе тълкувателно решение. Първият въпрос предпоставя преразглеждане на произнасянето, извършено от първоинстанционния съд, относно разпределяне на доказателствената тежест по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК за установяване на факта била ли е осчетоводена от „КТБ“ АД /н./ извършената от А. Г. и „ОРФЕАС“ ООД /н./ цесия. В същото време касаторът не е повдигнал този въпрос във въззивното производство, тъй като в подадената от него жалба пред Апелативен съд София липсва оплакване в тази насока и това обстоятелство е било изрично обсъдено от състава в определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.03.2021 г. Касационното обжалване не може да бъде средство за саниране на процесуални пропуски, допуснати от страната. Вторият въпрос също не може да обоснове достъп до касация, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд. В решението на Апелативен съд София не са изложени съображения, че представеният по делото анекс към договор за цесия между Г. и „ОРФЕАС“ ООД /н./ обвързва съда с материална доказателствена сила в качеството си на свидетелстващ документ, съответно не е поставян въпроса за приложението на чл. 193 ГПК, в каквато насока са изложени оплаквания в касационната жалба. Следва да бъде посочено и обстоятелството, за което формулираният въпрос не държи сметка, а именно, че страните по делото в нито един момент от развилото се производство не са твърдели, че „КТБ“ АД /н./ в качеството си на длъжник е била уведомена от някоя от страните по договора за цесия, че той е прекратен. Установено е точно обратното, че цедентът и цесионерът са заявили пред банката своето желание да се ползват от последиците на този договор чрез извършеното от цесионера „ОРФЕАС“ ООД /н./ изявление за прихващане, получено от банката на 04.11.2014 г. /в същия ден, в който е сключен и договорът за цесия/, както и в последващ момент са уточнили падежа на задължението за плащане на цената чрез подписване на анекс към договора за цесия. Като допълнение следва да бъде отбелязано и, че въпросът е предпоставен от взаимно изключващите се твърдения на ищеца /касатор в настоящото производство/, че договорът за цесия е прекратен и в същото време, че в резултат на този договор е извършено валидно прихващане от цесионера „ОРФЕАС“ ООД /н./, срещу което е предявен иск по чл. 59 ЗБН с цел установяване на неговата относителна недействителност.

След като и двата въпроса не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, то безпредметно са явява произнасянето дали въззивният съд се е отклонил от посочената в изложението по чл. 284, чл. 3, т. 1 ГПК казуална практика.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не може да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд София.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС